Р Е Ш Е Н И Е
№ 107
София, 25.06. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
при секретаря Анжела Богданова
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2737/2018 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Академията на МВР, град София, приподписана от пълномощника и юрисконсулт В. Н., срещу въззивно решение №3395 от 17.05.2017 г. по гр.д. №1293/2015 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение от 14.12.2016 г. по гр.д. №16444/2015 г. на Софийския районен съд и са уважени исковете на Г. Д. Н. срещу Академията на МВР, град София, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че ищецът е незаконно уволнен на основание чл.328, ал.1, т.10а КТ, защото се е ползвал от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ, която не е преодоляна.
Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че уволнението е незаконно като не е изпълнил процесуалните си задължения по чл.12 ГПК и чл.235 ГПК да обсъди всички доказателства по делото и да изложи мотиви по всички възражеиния на страните.
Ответникът по касационната жалба Г. Д. Н., [населено място], оспорва жалбата.
С определение №47 от 01.02.2019 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №3395 от 17.05.2017 г. по гр.д. №1293/2015 г. на Софийския градски съд. Обжалването е допуснато по по правния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и да изложи мотиви по всички възражения на страните.
По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивните жалби оплаквания, той следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС; решение по гр. д. № 761/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение по гр. д. № 4744/2010 г., І г.о. ВКС; решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г., IV г.о. ВКС; решение № 65 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1656/2013 г., II т. о. ВКС; решение № 101 от 28.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 853/2016 г., II г.о. ВКС; решение № 214 от 15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 112/2016 г., IV г. о. ВКС; решение № 112 от 2.05.2017 г. по гр. д. № 3356/2016 г., IV г. ВКС и други съдебни актове постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
Съобразно изложеното по-горе неправилно въззивният съд не е обсъдил възражението на ответника по иска, направено още с отговора на исковата молба, че ищецът не се ползва със закрилата по по чл.333, ал.1, т.4 КТ. Това възражение е основателно, защото предварителната закрила при уволнениепо чл.333 КТ е израз на социалната защита на правото на труд. Нейното предназначение е да се търси социална справедливост при уволнението. По тези причини изброяването на основанията за уволнение, при които тя е приложима е изчерпателно – numerus clausus. Ако страните по трудовото правоотношение субективно на на мнение, че тя може и трябва да се прилага и за други основания – това е без правна стойност.
В случая ищецът е уволнен на основание чл.328, ал.1, т.10а КТ, за което не е предвидена закрила по чл.333 КТ. Ето защо при тази безспорно установена фактическа обстановка неправилно въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, защото закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ не е преодоляна.
Посоченото основание за материална незаконосъобразност налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе за законността на уволнението трябва да се отхвърлят предявените искове като неоснователни.
Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 659.21 лв. деловодни разноски за трите съдебни инстанции.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №3395 от 17.05.2017 г. по гр.д. №1293/2015 г. на Софийския градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Д. Н., [населено място], срещу Академията на МВР, град София, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на акт за за прекратяване на трудов договор №27/19.01.20111 на основание чл.328, ал.1, т.10а КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист” в група „Административно обслужване и логистика” към отдел „Център по бъйна подготовка и спорт” при Академията на МВР и за присъждане обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 5710.56 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. Д. Н., [населено място], да заплати на Академията на МВР, град София, 659.21 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.