10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
София, 12.04.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3230/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. К., със съдебен адрес – [населено място], чрез адвокат Р. Г., срещу решение №56 от 29.03.2018 г. по в. гр. дело № 382/2017 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение №241 от 23.06.2017 г. по гр. дело №945/2017 г. на Плевенския окръжен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените обективно съединени искове от жалбоподателката срещу А. М. Г. – лично и като майка и законен представител на малолетните деца А. А. Г. и М. П. О., всички със съдебен адрес [населено място], както следва: по чл.280 ЗЗД, вр. чл.286 и чл.79 ЗЗД, вр. чл.36, ал.4 ЗА за сумата 62 443 лева, претендирани като неизплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 12.12.2012 г., както и за законната лихва върху тази главница, считано от 13.12.2016 г. – датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане; по чл.86 ЗЗД за сумата 2 085,60 лева, претендирана като лихва за забава върху същата главница за периода от 18.08.2016 г. до 13.12.2016 г.; по чл.92 ЗЗД за сумата 3 000 лева, претендирана като неустойка по договора за правна защита и съдействие от 12.12.2012 г.; отхвърлени са предявените обективно съединени искове от жалбоподателката срещу О. И. М., със съдебен адрес [населено място], както следва: по чл.280 ЗЗД, вр. чл.286 и чл.79 ЗЗД, вр. чл.36, ал.4 ЗА за сумата 32 350 лева, претендирана като неплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 12.12.2012 г., както и за законната лихва върху тази главница считано от 13.12.2016 г. – датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане; по чл.86 ЗЗД за сумата 1 080,49 лева, претендирана като лихва за забава върху същата главница за периода от 18.08.2016 г. до 13.12.2016 г. и по чл.92 ЗЗД за сумата 3 000 лева, претендирана като неустойка по договора за правна помощ и съдействие от 12.12.2012 г., като неоснователни.
Ответниците по касационната жалба – О. И. М. и А. М. Г. – лично и като законен представител на А. А. Г. и М. П. О., всички със съдебен адрес [населено място], чрез пълномощника адвокат Н. Д., оспорват жалбата и излагат съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, а по същество – считат касационната жалба за неоснователна. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно предоставяне на адвокатска помощ и съдействие пред касационната инстанция по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Въззивният съд е приел за установено, че страните по делото са сключили на 12.12.2012 г. в София два договора за правна помощ и съдействие. Ответниците А. М. Г. – лично и като майка и законен представител на А. А. Г. и М. П. О., и О. И. М., като доверители, са възложили на адвокат П. К. от САК, като довереник, а адвокатът се е задължил да извършва всички правно допустими действия /примерно изброени: водене и участие в наказателни и граждански дела, снабдяване и представяне на документи, справки, преговори за сключване на споразумения, представителство пред надлежни лица и други/, за защита личните интереси на доверителите, свързани с нанесените им имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило на 10.12.2010 г., при което е пострадал П. О. М., съответно фактически съпруг, баща и син на ответниците, впоследствие починал на 08.03.2011 г. Съгласно чл.3 от двата договора доверителите по тях са поели задължение да заплатят на довереника възнаграждение в размер на 25 % от сумата, получена от доверителя като обезщетение и лихви, за причинените му имуществени и неимуществени вреди, в случай че бъде постигнато извънсъдебно споразумение със застрахователя, и в размер на 30 % от сумата, получена от доверителя като обезщетение и лихви за причинените му имуществени и неимуществени вреди, в случай че обезщетението бъде постигнато по съдебен ред. Съгласно чл.11 и на двата договора доверителят се е задължил да заплати договореното в т.3 възнаграждение при получаване на обезщетенията, независимо дали същото е получено по съдебен ред или по споразумение, както и че това възнаграждение се дължи и когато доверителят направи оттегляне или отказ от иска и/или извънсъдебно споразумение със застрахователя след завеждане на претенцията пред съд или застраховател. Съгласно чл.14 от договорите, при оттегляне на поръчката доверителят дължи неустойка в размер на 3 000 лв., независимо от договореното в т.3 възнаграждение. Тези два договора за правна помощ и съдействие са представени за първи път по гр. дело №945/2016 г. на Плевенския окръжен съд. Ищцата от името на доверителите си, е подала на 23.05.2013 г. в Софийския градски съд искова молба с правно основание чл.45 ЗЗД, вр. чл.226 и чл.228 КЗ, против Гаранционен фонд-град София. Предявени са следните обективно и субективно съединени искове: иск от А. Г. против Гаранционен фонд за сумата 120000 лева, предявен като частичен от иск с цена 220000 лева, която сума представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на фактическия й съпруг П. М., починал на 08.03.2011 г. вследствие на ПТП станало на 10.12.2010 г.; иск от А. Г. като майка и законна представителка на малолетната А. А. Г., против Гаранционен фонд за сумата 140000 лева, предявен като частичен от иск с цена 260000 лева, която сума представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на бащата П. М., починал на 08.03.2011 г. вследствие на ПТП от 10.12.2010 г.; както и иск за сумата 16800 лева, имуществени вреди причинени поради това, че детето е лишено от издръжка от своя баща до навършване на пълнолетие; иск от ищцата А. Г., като майка и законна представителка на малолетното дете М. П. О., против Гаранционен фонд за сумата 140000 лева, предявен като частичен от иск с цена 260000 лева, която сума представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на бащата П. М., починал на 08.03.2011 г. вследствие на ПТП от 10.12.2010 г.; както и иск за сумата 19700 лева, имуществени вреди причинени поради това че детето е лишено от издръжка от своя баща до навършване на пълнолетие; иск от ищеца О. М. против Гаранционен фонд за сумата 120000 лева, предявен като частичен от иск с цена 200000 лева, която сума представлява обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие смъртта на сина му П. М. на 08.03.2011 г. в резултат на ПТП, станало на 10.12.2010 г. Върху всички обезщетения се претендира законна лихва от 10.12.2010 г. – датата на образуване на претенция пред Гаранционен фонд. По тази искова молба е образувано гр. дело №7088/2013 г. на Софийския градски съд. Постановено е решение №3902 от 12.05.2016 г., с което първият иск е уважен до размер на сумата 100000 лева неимуществени вреди, която сума е осъден да заплати Гаранционният фонд на А. Г., заедно със законната лихва върху нея, считано от 19.03.2013 г., като е отхвърлен предявеният иск за разликата до 120000 лева; вторият иск е уважен до размер на сумата 140000 лева, неимуществени вреди, която сума е осъден да заплати Гаранционния фонд на А. Г. като майка и законен представител на малолетното дете М. П. О., заедно със законната лихва върху тази сума считано от 19.03.2013 г., като е отхвърлен предявеният иск за заплащане на сумата 19700 лева, имуществени вреди; по третия иск е осъден Гаранционният фонд да заплати на А. Г. като майка и законна представителка на малолетното дете А. Аксиниева Г. сумата 140000 лева, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума считано от 19.03.2013 г., като е отхвърлен предявеният иск за присъждане на сумата 16800 лева имуществени вреди; последният иск е уважен в размер на сумата 120000 лева неимуществени вреди, която сума е осъден да заплати Гаранционният фонд на О. М., заедно със законната лихва върху нея считано от 19.03.2013 г. Осъдени са А. Г. лично и като майка и законен представител на децата М. и А., както и О. М., да заплатят на Гаранционен фонд – [населено място] сумата 1779,19 лева, направени разноски по делото пред първата инстанция. Осъден е на основание чл.38 от Закона за адвокатурата Гаранционен фонд – [населено място] да заплати на адвокат П. К. сумата 18570 лева адвокатско възнаграждение с начислен ДДС, съобразно уважената част на исковете, както и да заплати държавна такса по сметката на СГС в размер на сумата 20000 лева. По гр. дело №7088/2013 г. са представени пълномощно от 12.12.2012 г. и договор за безплатна адвокатска помощ от същата дата сключен между ищците по делото и адвокат П. К.. В графата „договорено възнаграждение” е посочено безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА; окончателно уредени отношения чрез договор за правна помощ и съдействие.
На 05.08.2016 г. по гр. дело №7088/2013 г. е постъпила втора молба, подадена от ищците О. М. и А. Г. – лично и като майка и законен представител на малолетните А. и М., всички чрез адвокат Н. Д. от САК, с която заявяват, че оттеглят пълномощията от предишните им процесуални представители, а това са адвокат П. К. и преупълномощената от нея адвокат Л. Б., молят съдът да счита всички извършени след тази молба действия от адвокат К. и адвокат Б. за ненадлежни такива, поради липса на представителна власт, да не им бъде давана информация по делото, както и заявяват, че оттеглят въззивната си жалба.
Към молбата са представени две нотариално заверени пълномощни. С едното от тях О. М. упълномощава адвокат Н. Д. да го представлява пред Гаранционен фонд, във връзка със защита на неговите законни интереси като увредено лице-наследник на П. М., починал вследствие на ПТП, настъпило на 10.12.2010 г., като има право от негово име да води преговори за размера на дължимото му обезщетение, да изразява съгласие с определения размер и да подписва от негово име споразумение за приключване на случая с Гаранционен фонд по повод гр. дело №7088/2013 г. на СГС, в размер на определената от съда сума, която сума да бъде преведена по банкова сметка, по която титуляр е упълномощителят, с която да изрази съгласие съдебният спор да приключи съгласно параметрите определени от решението на първата инстанция, както и да оттегля всички други пълномощни на упълномощени преди него лица във връзка с посоченото ПТП, в това число и на адвокат П. К.; както и да оттегли въззивната жалба. Второто пълномощно е с упълномощител А. Г., лично и в качеството й на майка и законна представителка на малолетните М. и А.. Аналогично е по съдържание с първото пълномощно.
С разпореждане от 09.08.2016 г. СГС е върнал въззивната жалба, поради оттегляне, върнал е и насрещната въззивна жалба, подадена против решението по гр. дело №7088/2013 г. на СГС. При това положение решението е влязло в сила на 18.08.2016 г.
Според въззивния съд, ищцата по настоящото дело адвокат П. К. е изпълнила задълженията си по възложената й поръчка от доверителите А. Г., лично и като законен представител на малолетните деца, и от О. М.. Тя им е предоставила необходимата правна помощ по гр. дело №7088/2013 г. на СГС.
Договорът за правна защита е вид договор за поръчка по чл.280 и сл. ЗЗД. Договорите за правна помощ и съдействие от 12.12.2012 г., включително и непредставените по делото, са действителни. В представените едва по настоящото дело два договора за правна защита от 12.12.2012 г. страните са уговорили резултативен адвокатски хонорар, а именно – ответниците като доверители да заплатят 25 % от сумите, които ще получат като обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им, настъпила в резултат на станалото на 10.12.2010 г. ПТП в Република Гърция, в случай на извънсъдебно споразумение със застрахователя, и в размер на 30 % от тези суми, ако бъдат присъдени със съдебно решение. Тази уговорка е в съответствие с разпоредбата на чл.36, ал.4 от Закона за адвокатурата, съгласно която „Възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес.” Тези два договора не са представени по гр. дело №7088/2013 г. на СГС, с предмет обезщетенията на ответниците. На същата дата 12.12.2012 г., за същата поръчка – правна защита и процесуално представителство на доверителите във връзка с претендирани обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, станало на 10.12.2010 г. в Република Гърция, при което наследодателят на доверителите е починал на 08.03.2011 г., са сключени още два договора за правна защита, т.е. налице са две двойки договори за правна защита и съдействие, сключени на една и съща дата, между едни и същи страни, и с един и същ предмет, но с взаимно изключващи се клаузи относно адвокатското възнаграждение. По гр. дело №7088/2013 г. на СГС са представени договорите за безплатна адвокатска помощ и с изрично отбелязване, че към същия момент са уредени окончателно отношенията чрез договор за правна помощ и съдействие. Другите два договора, с които е уговорен резултативен адвокатски хонорар, са представени само по настоящото дело и то след приключването на гр. дело №7088/2013 г. С решението по гр. дело №7088/2013 г., влязло в сила на 18.08.2016 г., СГС е осъдил на основание чл.38 от Закона за адвокатурата Гаранционен фонд – [населено място] да заплати на адвокат П. К. сумата 18570 лева адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.
В разпоредбите на чл.36, ал.4 ЗА и чл.38, ал.1, т.2 ЗА са уредени две различни хипотези на договаряне и заплащане на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл.38, ал.1, т.2 ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Договорената безплатна адвокатска защита изключва приложението на чл.36, ал.4 ЗА, съгласно която адвокатският хонорар може да бъде договорен като конкретна сума или като процент от определен материален интерес дължими впоследствие, в зависимост от изхода на делото. След като доверителите и адвокатът са се договорили адвокатската защита да е безплатна и са отбелязано изрично, че към 12.12.2012 г. са уредени окончателно отношенията чрез договор за правна помощ и съдействие представен по образуваното дело, не може едновременно с това да се договоря адвокатски хонорар, както и да се изплаща за в бъдеще такъв. С решението по гр. дело №7088/2013 г. СГС е присъдил на адвокат П. К. адвокатско възнаграждение, при условията на чл.38 ЗА, в размер на сумата 18 570 лева, в която е включен ДДС. Ето защо исковете са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК процесуалният представител на касатора е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните въпроси, повдигнати в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:
1. Може ли съдът да постанови решение, което е в противоречие с валидни клаузи на договорите между страните.
2. При възникнали спорове между страните, длъжен ли е съдът да извърши преценка при пълно зачитане на договореностите между страните като следи за спазване на уговорките между страните по договора.
3. Може ли съдът да постанови решение, което е в противоречие с валидни клаузи по договора, които съгласно разпоредбата на чл. 20а ЗЗД имат сила на закон за тях.
По трите въпроса се твърди противоречие с практиката на ВКС, а именно: решение № 28 от 01.03.2017 г. по гр. дело № 60094/2016 г. на ІV г.о. и решение № 79 от 25.07.2012 г. по гр. дело № 538/2012 г. на ІІІ г.о.
По следните въпроси се сочи наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:
4.1. Ако едни и същи отношения са уредени между страните с два договора, но единият договор е с по-широк предмет, права и задължения и предвижда втория с по-тесни такива, при неизпълнение на първия договор, последиците на кой от двата договора се прилагат.
4.2. Допустимо ли е при неизпълнение на един договор да се приложат последиците на друг, имащ връзка с първия и сключен в изпълнение на първия, но уреждащ много по-тесни отношения от първия договор; При доказано изпълнение на първия договор от изправната страна по първия договор, задължението за плащане на неизправната страна по кой от договорите въззниква.
4.3. Може ли да се приложат последиците на договора с по-тесен предмет за неизправната страна, при доказано и установено от съда изпълнение на договора с много по-широк предмет от изправната страна.
4.4 Може ли да се приеме наличие на взаимноизключващи се уговорки за плащане на възнаграждения по договори като в договора с по-широк предмет, права и задължения изрично е предвидено и договорено задължение за плащане с изрична уговорка, че независимо от платено и/или договорено по втория договор с по-тесен предмет, се дължи плащане по първия договор.
5. В изложението е поставен и следният въпрос, повдигнат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: При неизпълнението на задължението на страна по договора да изпълнява поети задължения по начина, указан в чл. 63, ал. 1 ЗЗД – точно и добросъвестно, без да пречи на другата страна и тя да изпълнява задълженията си по същия начин, следва ли виновното неизпълнение на произтичащите от договора задължения да съставлява основание за носене на договорна отговорност по чл. 79 и сл. ЗЗД от неизправната страна. По въпроса се сочи противоречие с решение № 137 от 25.06.2010 г. по т.д. № 888/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №56 от 29.03.2018 г. по в. гр. дело № 382/2017 г. на Великотърновския апелативен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
Касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Повдигнатите въпроси са неотносими, защото въззивният съд не е приел, че трябва да се приложат последиците на договора с по-тесен предмет за неизправната страна, при доказано и установено изпълнение на договора с много по-широк предмет от изправната страна. В обжалваното решение е направен извод, че в разпоредбите на чл.36, ал.4 ЗА и чл.38, ал.1, т.2 ЗА са уредени две различни и взаимноизключващи се хипотези на договаряне и заплащане на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл.38, ал.1, т.2 ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Договорената безплатна адвокатска защита изключва приложението на чл.36, ал.4 ЗА, съгласно която адвокатският хонорар може да бъде договорен като конкретна сума или като процент от определен материален интерес, в зависимост от изхода на делото. След като доверителите и адвокатът са се договорили адвокатската защита да е безплатна, то не може едновременно с това да се договоря адвокатски хонорар, както и да се изплаща такъв след приключване на делото. Според въззивния съд с договора за адвокатска услуга се удостоверява, че разноските са заплатени или са само уговорени, но не може да се удостовери с един или повече договори, че адвокатското възнаграждение едновременно е уговорено като заплащане на резултативен хонорар и липса на заплащане на хонорар по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА – безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Разпоредбата на чл.20 ЗЗД задължава съда при тълкуване на договорите да установява действителната обща воля на страните, формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на договора като се съобразява преследваната от страните цел, т.е. удовлетворяване на значим допустим от закона интерес. В случая изпълнявайки това свое задължение въззивният съд, след анализ на всички уговорки между страните, е стигнал до извод, че действителната обща воля на страните е да се получи само едно адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ – това по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Тълкуване в друг смисъл би означавало значителна липса на еквивалентност на насрещните престации, което противоречи на добрите нрави доколкото те са определени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл.9 ЗЗД.
Съобразно изхода на спора, на ответниците по касационната жалба О. И. М. и А. М. Г. – лично и като законен представител на А. А. Г. и М. П. О., деловодни разноски не трябва да се присъждат, поради липсата на изрично посочване в договорите за правна защита и съдействие, че се касае за безплатно предоставена адвокатска помощ и съдействие по реда на чл. 38 ЗА.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №56 от 29.03.2018 г. по в. гр. дело № 382/2017 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.