3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
София, 10.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 289/2020 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. С. и С. И. С., с адрес [населено място], [улица], срещу определение № 295 от 28.01.2018 г. по ч.гр.д. № 4679/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 11094 от 16.05.2018 г. по гр. дело № 13634/2016 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното определение е оставено без уважение искането на ищците С. Г. С. и С. И. С. с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса по предявената искова молба. Изложени са твърдения, че обжалваното определение е недопустимо, необосновано и неправилно.
Въззивният съд е посочил, че му е служебно известно, че ищцата С. С. е действащ адвокат и се явява като защитник в производства пред софийските съдилища. Приел е, че с декларацията, представена от тях, и неспазваща създадения от СГС образец, не са заявени пълните доходи на ищците и дължимата сума от 1096,26 лв. като държавна такса няма да ги затрудни. Посочено е още, че семейството има едно пълнолетно дете, на което не дължи издръжка. Не бил приложен предварителният договор, по силата на който ищците се легитимират като кредитори на ответника по иска по чл. 135 ЗЗД, така че да може да се прецени каква е престацията, която ищците биха изпълнили по договора, но обосновката на правния интерес от воденето на отменителния иск сама по себе си изключвала наличието на правен интерес по чл. 83, ал. 2 ГПК.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
На основание приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС относно валидността обжалвания акт и допустимостта в обжалваната му част ВКС следи служебно, включително във фазата по селектиране на касационните жалби. В тази връзка не се установи вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като няма формулиран конкретен правен въпрос, поради което не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, които в случая не са налице. Според дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол. Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касация, независимо дали са налице сочените от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая не се установи и наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК – вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното определение, за които ВКС следи и служебно.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 295 от 28.01.2018 г. по ч.гр.д. № 4679/2018 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.