О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
С., 21.01. 2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2375/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Ж. И., [населено място], чрез адвокат П. Ш., срещу решение №181 от 09.01.2018 г. по в. гр. дело № 11515/2016 г. на Софийския градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 25.05.2016 г. по гр. дело №25390/2015 г. на Софийския районен съд за отхвърляне на иска и за обезщетение за неимуществени вреди срещу Столична община за разликата над сумата 2000 лв. до предявения размер от 6 000 лв.
Ответникът по касационната жалба – Столична община, не представя отговор по касационната жалба.
В. съд е приел за установено по делото, че в резултат на бездействието на Столична община относно поддръжката на пешеходната алея от ул. „Полковник Никола Попов” към бл.611, в [населено място], ищцата е претърпяла злополука на 03.12.2014 г. като паднала в голяма незапълнена дупка, останала от извършен водопроводен ремонт. В резултат на падането си ищцата е получила неразместено счупване на главичката на лъчевата кост на лявата предмишница, което увреждане е следствие на действието на твърди тъпи предмети и се получава при падане върху терен с изпъната в лакътя ръка, като то по своята медикобиологична характеристика води до трайно затруднение на движението на крайника (лявата ръка) за срок по-малък от 1,5-2 месеца при обичаен ход на възстановителния процес Получените контузии, за които се е наложило лечение са в причинна връзка с падането на ищцата в дупката на алеята, която е част от общински път. В. съд след съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, е определил размерът на претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания съобразно критериите в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Отчетени са силата, продължителността и интензивността на болките и страданията; вида и степента на телесните увреждания; възрастта на пострадалата и невъзможността на същата да се самообслужва в продължение на повече от два месеца. Съобразно изхода на спора на Столична община са присъдени деловодни разноски за двете съдебни инстанции /депозити за СТЕ и СМЕ/ в размер на 253,33 лв. Разноски за процесуално представителство на ищцата не са присъдени, защото в представения по делото списък по чл. 80 ГПК не е посочено безплатното представителство по коя хипотеза на чл. 38 ЗА е осъществено.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по следния въпрос, повдигнат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: Справедливо ли е обезщетението за непозволено увреждане в размер на 2 000 лв. и достатъчно ли е то да възмезди изцяло причинените на ищцата по исковете неимуществени вреди. Твърди се противоречие с практиката на ВКС, а именно: ППВС № 4/1968 г. В изложението се сочи още и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК като се поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно, а присъденото от въззивния съд обезщетение е явно несправедливо и недостатъчно да възмезди пострадалата. Изложени са твърдения, че е налице очевидна неправилност поради нарушение на материалния закон – чл. 51 и чл. 52 ЗЗД, тъй като присъденото обезщетение е силно занижено. Посочено е също така, че така определеният размер на последното противоречи и на практиката на съдилищата при идентични случаи на вреди.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №181 от 09.01.2018 г. по в. гр. дело № 11515/2016 г. на Софийския градски съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. М. или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
Касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. По поставения в изложението въпрос е налице решаващо произнасяне на въззивния съд, въпросът е обусловил правните изводи на въззивната инстанция, но липсва специфичната предпоставка за достъп до касационно обжалване. Не е налице и твърдяното противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Н. вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост /решение № 321 от 26.11.2014 г. по гр. дело № 2516/2014 г. на ІV г.о./. Следва да се има предвид, че определянето размера на вредите е конкретен въпрос, преценката е индивидуална за всеки отделен случай съобразно установените обстоятелства по делото, като размерът на обезщетението за неимуществени вреди се преценява в зависимост от всички доказателства по делото и не подлежи на обобщена количествена преценка.
Твърдението за очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК също не е налице, доколкото липсват доводи за нарушения на основните начала на гражданския процес, а съдържанието на мотивите и диспозитива на съдебния акт е израз на предоставената от закона правораздавателна власт на съда във връзка с разрешаването на конкретния правен спор.
С определение №264 от 22.06.2018 г. е присъединено ч. гр. дело №2374/2018 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. към гр. дело №2375/2018 год. на Върховния касационен съд, IV г.о. за произнасяне в общо производство.
Частно гр. дело №2374/2018 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. е образувано по частна жалба на Н. Ж. И., [населено място], подадена от пълномощника й адвокат П. Ш., срещу определение №10913 от 14.05.2018 г. по гр.д. №11515/2016 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молбата и за изменение на решение №181 от 09.01.2018 г. по гр.д. №11515/2016 г. на Софийския градски съд в частта за разноските.
Жалбоподателката излага доводи, че обжалваното определение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се, че не се оспорват изводите на въззивния съд относно следващите се на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски пред въззивната инстанция. Изложени са съображения, че при отмяната на първоинстанционното решение и при частично уважаване на предявения иск, въззивният съд е пропуснал да присъди разноски по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК и за първа инстанция в размер на 440 лв.
С определение №10913 от 14.05.2018 г. по гр.д. №11515/2016 г., Софийският градски съд е оставил без уважение молбата на Н. Ж. И. за изменение на решение №181 от 09.01.2018 г. по гр.д. №11515/2016 г. на Софийския градски съд в частта за разноските.
В. съд е приел, че с оглед изхода на спора, а именно – частично уважаване на иска по чл. 49, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, на страната се дължат разноски за двете съдебни инстанции съобразно изхода на спора в размер на присъдените й такива от въззивната инстанция от 253.33 лв. по пера така, както са описани в мотивите на решението. Във въззивното решение се приема, че разноски за процесуално представителство не се присъждат, предвид на това, че в представения по делото списък по чл.80 ГПК не е посочено безплатното представителство по коя хипотеза на чл.38 ЗА е осъществено.
В. инстанция е присъдила на Н. Ж. И. разноски в размер на 253.33 лв. – за депозити за СТЕ и СМЕ, като не са присъдени разноски за процесуално представителство. В настоящия случай е предоставена безплатна правна защита, без да е посочено безплатното представителство по коя хипотеза на чл.38 ЗА е осъществено. Ето защо правилно въззивният съд е приел, че не следва да се присъждат разноски за процесуално представителство. Определението на въззивния съд е съобразено и с практиката на ВКС /напр. определение №515 от 02.10.2015 г. по ч.гр.д. №2340/2015 г. на І т.о./, съгласно която въззивният съд следва да обсъди наличието на всички предпоставки на фактическия състав на чл.38, ал.2 ЗА и да достигне до извода за дължимост на съответната сума с оглед всички доказателства по делото.
Предвид горното, частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение трябва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №181 от 09.01.2018 г. по в. гр. дело № 11515/2016 г. на Софийския градски съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №10913 от 14.05.2018 г. по гр.д. №11515/2016 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.