Определение №539 от 27.6.2019 по гр. дело №1275/1275 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 539
София 27.06.2019 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1275/2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Р. Т., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Б. Е., срещу въззивно решение №7492 от 29.11.2018 г. по гр. дело №9581/2018 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 30.04.2018 г. по гр. дело № 55299/2016 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете по чл.128, т.2 КТ, чл.245, ал.2 КТ и чл.224, ал.1 КТ, предявени от касатора срещу „Бултранс 67” ЕООД за сумата от 5640 лева – неплатени трудови възнаграждения за периода м.12.2014г. – м.01.2016г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.09.2016г., до окончателното плащане, за сумата от 746,34 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.01.2016г. – 30.09.2016г., както и за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2014г. за 1 ден, за 2015г.- 20 дни и за 2016г. – 6 дни.
Въззивният съд е приел, че ищецът не е престирал работната си сила по процесния трудов договор, поради което ответникът не му дължи трудово възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба „Бултранс 67” ЕООД, град София, оспорва жалбата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК няма формулиран правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Изложени са само твърдения, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК защото въззивният съд не е обсъдил всички негови доводи като неправилно и необсновано е приел, че исковете са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №7492 от 29.11.2018 г. по гр. дело №9581/2018 г. на Софийския градски съд Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 год. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В случая само от изложените твърдения, че въззивният съд не е обсъдил всички доводи като неправилно и необсновано е приел, че исковете са неоснователни, не може да се обоснове извод, че има формулиран правен въпрос съобразно посочените по-горе изисквания.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 600 лв. деловодни разноски за касационната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №7492 от 29.11.2018 г. по гр. дело №9581/2018 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Т. Р. Т., [населено място], да заплати на „Бултранс 67” ЕООД, град София, 600 лв. деловодни разноски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Scroll to Top