О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
София, 25.10.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 908/2019 г.
Обжалвано е решение №201 от 20.12.2018 г. по гр.д. №544/2018 г. на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено решение №1215 от 22.10.2018 г. по гр.д. №58/2018 г. на Сливенския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. П. П. против ГД „Изпълнение на наказанията” – София положителен установителен иск за признаване за установено, че ищцата има право на общо 107 дни допълнителен платен годишен отпуск за компенсиране на положения от нея извънреден труд над 50 часа за всяко отчетно тримесечие за периода 01.05.2004г. – 30.06.2013г., посочен по години. Въззивният съд е приел, че предявеният иск е за установяване правото на служителя на компенсация с допълнителен платен годишен отпуск на положен от него извънреден труд. Съгласно установената съдебна практика, в т.ч. задължителната такава, постановена от ВКС, посоченият иск е допустим. Всеки може да предяви установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правният интерес на ищцата се извежда от необходимостта за установяване по надлежния ред на предпоставките, при които възниква правото му да бъде компенсиран с допълнителен отпуск за положен труд в извънработно време, което право се оспорва от ответната страна. Спорът пред въззивната инстанция е ограничен до правния въпрос погасен ли е по давност предявеният иск, респ. погасено ли е по давност предявеното с него материално право. Установено е полагането и продължителността на труд извън редовното работно време от страна на ищцата и има приета експертиза за размера на евентуално полагащия се като компенсация на положения извънреден труд допълнителен отпуск.
Относно прилагане института на погасителната давност. Безспорно е установено, че ищцата е държавен служител по смисъла на чл.19, ал.1 ЗИНЗС, ЗМВР и ЗДСл, като през процесния период 01.05.2004г. – 30.06.2013г. и до момента /служебното й правоотношение не е прекратено/ заема длъжността „надзирател“ в затвора – [населено място] към ГД „Изпълнение на наказанията” – София. Съгласно разпоредбата на чл.211, ал.5, т.2 ЗМВР /отм. ДВ, бр.53 от 27.06.2014г./ работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа. В ЗМВР /ДВ, бр. 53 от 27.06.2014г./ подобна разпоредба за компенсиране на част от положения извънреден труд с допълнителен платен годишен отпуск не е предвидена.За отношенията между страните през процесния период се прилагат разпоредбите на ЗИНЗС, ЗМВР /отм. ДВ,бр.53 от 27.06.2014г./ и съответните подзаконови нормативни актове. По неуредените в тези специални закони въпроси се прилагат разпоредбите на ЗДСл, по силата на пар. 1а ЗР на ЗМВР /отм./, към който чл.19, ал.2 ЗИНЗС препраща по неуредените въпроси, респ. след отмяната й /от 01.01.2011г./ – по аналогия /чл.46, ал.2 от ЗНА/. Съгласно разпоредбата на чл.125 ЗДСл, приложима по посочените по-горе съображения, имуществените спорове се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред. Следователно максималният общ давностен срок по отношение на спорове, касаещи служебни правоотношения, какъвто е настоящият спор, е 3 години. Положеният извънреден труд, който е следвало да бъде компенсиран с платен годишен отпуск за целия исков период 01.05.2004г. – 30.06.2013г. е погасен по давност /исковата молба е подадена на 05.01.2018г./. С оглед изложените във въззивната жалба съображения за неприложимост на института за погасителна давност по отношение на установителните искове, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.125 ЗДСл не съдържа ограничения, изключения, разлики, с оглед вида на иска /на търсената защита/. Разпоредбата визира всички имуществени спорове по съществуващо служебно правоотношение и е приложима за всички видове искове относно тях. Направен е извод, че исковата претенция изцяло е погасена по давност, с оглед разпоредбата на чл.125 ЗДСл и като такава е неоснователна и следва да се отхвърли.
Недоволна от решението е жалбоподателката М. П. П., [населено място], която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси: за приложимостта на погасителната давност по отношение на установителните искове за съществуване на субективни права; за давностния срок, в който се погасява правото на допълнителен платен годишен отпуск по чл.229 ал.9 (ал.8) ЗМВР 1997 г. (отм.) и чл.212 ал.1 т.3 ЗМВР 2006 г. (отм.); за естеството на правото на допълнителен отпуск по чл.229 ал.9 (ал.8) ЗМВР 1997 г. (отм.) и чл.212 ал.1 т.3 ЗМВР 2006 г. (отм.) и наличието на срокове за упражняването му, както и възможно ли е погасяването му по давност поради неупражняване; за приложимостта на сроковете по чл.176а КТ и чл.59а ЗДСл по отношение на правото на допълнителен платен годишен отпуск по чл.229 ал.9 (ал.8) ЗМВР 1997 г. (отм.) и чл.212 ал.1 т.3 ЗМВР 2006 г. (отм.). Според жалбоподателката тези въпроси са разрешени от въззивния съд погрешно в такава степен, че актът му е нищожен, недопустим или очевидно неправилен. Освен това намира, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз и на Конституционния съд, както и че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, [населено място], оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като констатира, че повдигнатите от касатора въпроси, касаещи приложимостта на погасителната давност за правото на допълнителен отпуск за положен извънреден труд са предмет на Тълкувателно дело № 6 от 2017 г. ОСГК ВКС намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на Тълкувателно решение по тълк.д. № 6/2017 г. В този смисъл са и постановените по сходни казуси определение по гр.д. №640/19 г. на Трето г.о. на ВКС и определение по гр.д. №897/19 г. на Четвърто г.о. на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр.д. № 908/2019 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд до постановяване на Тълкувателно решение по тълкувателно дело №6/2017 г. ОСГК ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
.