О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
С., 16.11. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 3300/2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Производството е образувано по частна касационна жалба на Г. Т. В., [населено място], чрез пълномощника му адвокат М. П., срещу определение № 15496 от 11.07.2018 г. по в. ч. гр. дело №8182/2018 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 21.03.2018 г. по гр. дело №36539/2016 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното определение е отхвърлено искането на Г. Т. В. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Въззивният съд е приел, че извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприето съдебно производство, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба.
Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба, жалбоподателят е поставил въпросите: достатъчно ли е признанието на предявения иск, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца и може ли да се позове длъжникът на изтекла в негова полза погасителна давност извън рамките на висящ исков процес. Твърди се, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №709 по ч.гр.д.№592/2012 г. на ВКС, І г.о., решение № 186 от 19.06.2013 г. по гр.д.№927/2012 г. на ВКС, ІV г.о.. и определение №242 от 31.05.2018 г. по ч.гр. дело №2062/2018 г. на ВКС, ІV г. о.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място], не е взел становище.
По подадената частна касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд.
Повдигнатите въпроси са неотносими. Те не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, защото не са обсъждани. Изводът за това, че ответникът не отговаря за разноски по иск за несъществуване на вземането, когато то е погасено по давност и ответникът е признал иска, е направен в съответствие с трайноустановената съдебна практика /определение №95 от 22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. на ВКС, ІV г.о. и определение №318 от 25.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2828/2018 г. на ВКС, ІII г.о./. Според нея извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба.
Ето защо не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната касационна жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 15496 от 11.07.2018 г. по в. ч. гр. дело №8182/2018 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.