О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
С., 23.01. 2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2854/2017 г. по описа на ІV г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. З., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат В. Т., срещу въззивно решение № 1174 от 23.02.2017 г. по в. гр. дело № 3702/2016 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение от 17.12.2015 г. по гр. дело № 50770/2015 г. на Софийския районен съд в частта, с която е признато за незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на П. И. З., извършено със заповед № РД – 09СИ-180/06-07.2015г. на директора на Столичен инспекторат към Столична община, възстановен е П. И. З. на заеманата преди уволнението длъжност „главен инспектор в сектор „Контрол на търговската дейност“ при Столичен инспекторат към Столична община и е осъден Столичен инспекторат към Столична община да заплати на П. И. З. сумата 3 735.90 лв., на основание чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва от 26.08.2015 г. до окончателното изплащане. Вместо това е постановено решение, с което са отхвърлени предявените от П. И. З. срещу Столичен инспекторат към Столична община иск за признаване за незаконно и отмяна на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на П. И. З., извършено със заповед № РД – 09СИ-180/06-07.2015г. на директора на Столичен инспекторат към Столична община; за възстановяване на основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „главен инспектор в сектор „Контрол на търговската дейност“ и за заплащане на сумата 3 735.90 лв. на основание чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва от 26.08.2015 г. до окончателното изплащане, като неоснователни и недоказани. С въззивното решение е потвърдено решение от 17.12.2015г. по гр. дело № 50770/2015 г. на СРС, ІІ ГО, 78 състав, в останалата част, с която е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ в останалата част до пълния предявен размер от 4 483.08 лв. и е осъден П. И. З. да заплати на Столичен инспекторат към Столична община, на основание чл.78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата 600 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба Столичен инспекторат към Столична община, чрез пълномощника юрисконсулт П. К., оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
В. съд е приел за неоснователен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и с оглед акцесорния характер на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, е счел и последните за неоснователни. Установено е по делото, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът П. И. З. е заемал длъжността ,,главен инспектор” в сектор „Контрол на търговската дейност“, отдел „Контрол на търговската дейност и рекламната дейност“. Със заповед № РД – 09СИ-180/06.07.2015 г., връчена на същата дата, издадена от директора на Столичен инспекторат към Столична община, трудовото правоотношение между страните е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ и чл. 7, ал. 3, т. 6 от Правилника за организация и дейността на Столичен инспекторат. По делото няма спор и е установено, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е налице спиране на работата в сектор „Контрол на търговската дейност“ към ответния инспекторат, за което са били издадени заповед № РД -09СИ-154/25.05.2015 г. – за периода 26.05.2015 г. – 26.06.2016 г., като срокът на спирането е продължен със заповед от 25.06.2015 г. за периода 26.06.2015 г. – 31.07.2015 г. Няма спор също, че работата не е била възобновена към момента на връчване на атакуваната заповед, от когато е прекратено трудовото правоотношение. Изискването за законност на уволнението по чл. 328, ал.1, т. 4 КТ е спиране на работата за период повече от 15 дни, като спирането на работата е обективен факт и означава временно преустановяване дейността на предприятието поради организационно-технически или икономически причини, без да е от значение конкретното им проявление /в този смисъл – решение № 298/28.10.2014 г. по гр.д. № 977/2014 г. на ВКС, 4 ГО; решение № 38/04.03.2015 г. по гр.д. № 3695/2014 г. на ВКС, 4 ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК/. В случая тези предпоставки са безспорно установени. Фактическото преустановяване дейността на сектор Контрол на търговската дейност, отдел Контрол на търговската и рекламната дейност, е настъпило със заповед от 25.05.2015 г. и спирането е било налице както към момента на прекратяване на трудовия договор на 07.07.2015 г., така и до края на м. юли, като данните по делото са, че впоследствие работата на целия сектор към Столичен инспекторат към Столична община не само не е възстановена, но е преустановена като звено към инспектората. Без значение за изхода на спора са конкретните проявления от организационен или икономически характер, обусловили спирането на работата. Съгласно константната съдебна практика причините, поради които работодателят е мотивиран да спре работата, са от вътрешнослужебен характер и решението в тази връзка не подлежи на съдебен контрол. Решението за спиране на работата е взето от компетентен орган – директора на Столичен инспекторат, в съответствие с правомощията му по чл. 7, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Столичен инспекторат към Столична община. С оглед приетото от първоинстанционния съд заобикаляне на закона, респ. злоупотреба с право, въззивният съд е констатирал, че в исковата молба не са въведени никакви твърдения в такава насока и подобно оспорване не е релевирано като основание за незаконноста на уволнението. На второ място, въззивният съд е приел, че по делото не е доказано подобно заобикаляне на закона, което да се квалифицира като злоупотреба с право от страна на работодателя.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът е изложил съображения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК по следните въпроси: 1/ Представлява ли „спиране на работа“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ преустановяване на изпълнение на задълженията на отдел/сектор в държавната администрация с издаване на нарочна заповед за това? От кого следва да бъде издадена заповедта? 2/ Влиза ли в правомощията на директора на Столичен инспекторат преустановяване на дейността на целия инспекторат или отделен негов отдел/сектор? 3/ Може ли да бъде обжалвана от засегнатите служители и към кой момент заповед за спиране на дейността на държавно учреждение или на част от него поради нейната незаконосъобразност? и 4/ По какъв начин от страна на работодателя следва да се докаже реалност на престоя? Достатъчно ли е издаването на заповед за това? Налице ли е престой в случаите, когато дейността е законово регламентирана и възложените на служителите функции не са преустановени чрез промяна в нормативен акт?
С оглед основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по първия поставен въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с решение № 298 от 28.10.2014 г. по гр. дело № 977/2014 г. на г.о. и решение № 169 от 02.06.1997 г. по гр. дело № 130/1997 г. на ІІІ г.о., по трети въпрос – решение № 252 от 20.07.2015 г. по гр. дело № 7242/2014 г. на ІV г.о., а относно четвъртия въпрос се сочи противоречие с решение № 218 от 18.07.2012 г. по гр. дело № 195/2011 г. на ВКС, ІV г.о., както и с решение № 6108 от 19.07.2016 г. по в. гр. дело № 1684/2016 г. на СГС, ІV-г състав /няма данни за влизането му в сила/. Относно втория поставен въпрос не е посочена практика на ВКС или на съдилищата във връзка с твърдяните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. С оглед поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се сочи, че по поставените въпроси няма произнасяне на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, като разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение № 1174 от 23.02.2017 г. по в. гр. дело № 3702/2016 г. на Софийския градски съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. М. или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
Повдигнатите въпроси са правнорелевантни, но не са решени в противоречие с посочената практиката на ВКС В. съд е съобразил задължителната съдебна практика, включително и тази, която е представена с касационната жалба. Според нея основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.4 КТ е спиране на работа по нареждане на работодателя за повече от 15 работни дни. Спиране на работата означава временно преустановяване на дейността на предприятието или на негова структурна единица, в която е зает съответният работник или служител. За законността на уволнението на това основание трябва да се установи, че съответният работник или служител не е изпълнявал трудовите си задължения поради спиране на работата в предприятието или в звеното, в което е работил. Причините, поради които работодателят е мотивиран да спре работата на предприятието или негова структура, за повече от 15 работни дни, имат вътрешнослужебен характер, а взетото решение в тази насока е автономно и не подлежи на съдебен контрол.
Съобразно изхода на спора, на ответника Столичен инспекторат към Столична община, трябва да се присъдят 300 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1174 от 23.02.2017 г. по в. гр. дело № 3702/2016 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА П. И. З., [населено място], да заплати на Столичен инспекторат към Столична община, 300 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.