О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
София, 20.06.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 609/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Ю. Кармъз, [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Д. З., срещу решение №157 от 03.10.2018 г. по гр. дело № 344/2018 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение №531 от 19.04.2018 г. по гр. дело №1554/2017 год. на Пловдивския окръжен съд в отхвърлителната му част над присъденото му обезщетение за неимуществени вреди от 3 000 лв. до претендираните 40 000 лв.
Ответникът по касационната жалба Прокуратура на Република България, град Пловдив, оспорва жалбата.
Касационна жалба е постъпила и от Прокуратурата на Република България срещу същото решение в частта, с която е потвърдено решение №531 от 19.04.2018 г. по гр. дело №1554/2017 год. на Пловдивския окръжен съд в осъдителната му част – за осъждането и да заплати на А. Ю. Кармъз на основание чл. 2 ал. 1, т.3 ЗОДОВ сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, както и законна лихва, считано от 23.02.2017 г. до окончателното изплащане.
Ответникът по тази касационна жалба А. Ю. Кармъз оспорва жалбата.
Въззивният съд е приел, че на 26.05.2014 г. по ДП№ 161/2013г. по описа на“Икономическа полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 216 ал.5,пр.3 НК във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20 ал.4 във вр. с ал.1, затова че на 02.03.2013г. в [населено място] в съучастие като помагач с още четири лица като извършители и друго лице като помагач е повредил противозаконно чужда движима вещ-оптични кабели, съставляващи елементи от подземна оптична кабелна електронна съобщителна мрежа за разпространение на радио и телевизионни програми и интернет, собственост на „Цифрова кабелна корпорация“ ЕООД – град Пловдив, в резултат на което са причинени имуществени вреди в размер на 5 036.40 лв. и деянието е свързано с повреждане на елементи от далекосъобщителната врежа.
По обвинителен акт на районна прокуратура Пловдив е образувано нохд.№ 6096/2014г. на Пловдивския районен съд по което с присъда № 150/14.04.2015г. жалбоподателят е оправдан по повдигнатото му обвинение. По протест на районната прокуратура е образувано внохд №1286/15г. по описа на Пловдивския окръжен съд, който с решение е отмени присъдата и е върнал делото за разглеждане от друг състав на районния съд. Образуваното нохд№ 7275/2015г. по описа на ПРС отново е приключило с оправдателна присъда № 155/19.05.2016г. Оправдателната присъда е протестирана и Пловдивския окръжен съд по внохд№1810/2016г. е постановил окончателно решение № 303/25.11.2016г. с което я е потвърдил.
Относно вида, характера и интензитета на преживяванията на ищеца по време на наказателното производство са разпитани двама свидетели,без родствена връзка,негови колеги. Те установяват, че са знаели за воденото наказателно дело срещу ищеца.От това последният бил притеснен. Делото продължило 2-3 години и той се променил,като станал по затворен, избухлив и сприхав, стопил се от притеснение. Споделял за проблеми със съпругата му по повод делото. Напуснал по свое желание фирмата в която работел, преди приключване на делото и веднага заминал за чужбина, където живее и в момента със семейството си. А. Ю. Кармъзсе притеснявал как ще изплаща тегления от него ипотечен заем, ако го осъдят. Тези притеснения го променили.По делото е изслушана съдебно психологична експертиза със задача: как се е отразило на жалбоподателя привличането му като обвиняем и какви отражения е дало върху психиката му наказателното производство и съдебния процес. Вещото лице е дало заключение,че привличането като обвиняем се е отразило негативно върху емоционално поведенческата му сфера. Наказателното производство в двете му фази е дало отражение върху психиката, изразено в някои поведенчески и емоционални промени, засилена тревожност и сериозно засегнати достойнство и чест.
Исковете са доказани по основание и отчасти по размер.
Държавата, в лицето на прокуратурата, носи отговорност за вредите причинени на граждани от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано На обезщетение подлежат както неимуществените, така и имуществените вреди.
Безспорно при образуване на наказателно производство за извършено престъпление върху психоемоционалната сфера на лицето се въздейства неблагоприятно, то има съответните негативни преживявания, които представляват неимуществени вреди. Техният вид и интензитет зависи от вида на личността и нейните възприятия, отношение и оценка, които тя дава на събитието. Обичайните преживявания се обезщетяват, без да е необходимо детайлно да се описват и доказват. На доказване с всички доказателствени средства подлежат страданията, които са по големи от обичайните.
Доказаха се обичайни страдания, като засягане достойнството на жалбоподателя, силни притеснения как ще се справи финансово, ако бъде осъден, изпитване на срам.
Останалите твърдения за липса на сън, лишаване от всички граждански права и лишаване от правото на нормален живот останаха недоказани.
При определяне размера на дължимото обезщетение,освен гореописаните преживявания и техния интензитет следва да се вземат предвид и други правнорелевантни факти като: срокът на наказателното производство, тежестта на обвинението,вида на мярката за неотклонение и нейния срок,други ограничения в рамките на наказателното производство и по какъв начин всичко това се е отразило на неговото психическо и физическо здраве,социален живот, трудов живот и тн.
Наказателното производство е продължило 2 г. и 6 м. в двете му фази и този срок не е неразумен,като се има предвид големия брой подсъдими.
Обвинението е било за тежко престъпление по смисъла на закона, но била е взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“. Други мерки за процесуална принуда не са прилагани.
Следва да се съобрази и личността на жалбоподателя и неговите възприятия. Видно от СПЕ той е високообразован човек, сдържан, внимателен, добросъвестен с желателно социално поведение, като към момента на изследването психологическия му статус е нормален.
С оглед всичко гореизложено, критериите за справедливост, установената съдебна практика и икономическите условия,съдът намира,че за обезщетяването на ищеца, ще бъде достатъчна сумата от 3 000 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-23.02.2017г. до окончателното изплащане на главницата.
При проверка допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на Република България, ВКС, ІII г.о. констатира следното:
Първоинстанционото решение в частта, с която на ищеца са присъдени на основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, както и мораторна лихва не е обжалвано от Прокуратура на Република България и е влязло в сила. Въззивното решение е постановено само по жалба на ищеца срещу отхвърлителната част на първоинстационното решение за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3 000 лв. до пълния предявен размер – 40 000 лв.
Оттук следва, че ВКС е сезиран от Прокуратура на Република България с недопустима касационна жалба, която следва да се остави без разглеждане.
Касаторът А. Ю. Кармъз е изложил доводи, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Приложени са ППВС №4/23.12.1968 г. и две решения на ВКС.
Касационната жалба на А. Ю. Кармъз е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационно обжалване на решение №157 от 03.10.2018 год. по гр. дело № 344/2018 г. на Пловдивския апелативен съд следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси обуславят изхода на делото и трябва да се извърши проверка за съответствието му с посочената от касатора практика на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА обжалване на решение №157 от 03.10.2018 г. по гр. дело № 344/2018 г. на Пловдивския апелативен съд по касационната жалба на А. Ю. Кармъз, [населено място].
Делото да се докладва на Председателя на ІII г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Прокуратура на Република България срещу решение №157 от 03.10.2018 г. по гр. дело № 344/2018 г. на Пловдивския апелативен съд, като недопустима.
Определението в частта за без разглеждане може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.