1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
София, 09.07.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 430/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №1484 от 16.10.2017 г. по гр.д. №2009/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение №3007 от 21.07.2017 г. по гр.д. №5106/2017 г. на Варненския районен съд и са отхвърлени исковете на Д. П. С., [населено място], срещу П. „С.”, [населено място], [община], област В., с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че ищецът е заемал длъжността „главен счетоводител” на кооперацията и е от ръководството на предприятието по смисъла на чл.328, ал.2 КТ. Неговият довод за незаконност на уволнението на основание чл.328, ал.2 КТ поради това, че няма договор за възлагане на управлението на председателя на кооперацията не може да бъде споделен. Договорът за управление е сключен на 20.01.2017 г. и уволнението е извършено в деветмесечния срок от началото на изпълнението му. Заявеното за първи път в писмената защита на ищеца оспорване истинността на частния документ, не е включено в предмета на делото. Същевременно довод за недействителност на договора за управление не е формулиран нито в исковата молба, нито в първото съдебно заседание по делото, съответно въведеният за първи път в отговора на жалбата такъв не може да бъде обсъждан като основание, опорочаващо уволнителното волеизявление на работодателя. Без значение с оглед предметните предели на спора е и обстоятелството дали е налице или не специално овластяване на конкретно лице за представителство на кооперацията и сключване от нейно име на договор за управление, нито дали договорът е съобразен със залегналите в устава на кооперацията правила. Председателят на кооперацията се избира и неговото правоотношение възниква от избор. Това не означава, че неговите управленски правомощия не могат да бъдат уредени чрез договор за управление по смисъла на чл.328, ал.2 КТ. Тази разпоредба е приложима за всяко предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на КТ. Нормата визира „сключване на договор за управление на предприятието“. Легална дефиниция на понятието „предприятие“ се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на КТ и то е „всяко място – предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд“. Следователно договор за управление може да бъде сключен не само за управлението на всички видове дружества, независимо от собствеността на капитала, а така също и в образувания, които не са търговски дружества. Общото тълкуване на двете разпоредби – § 1, т. 2 ДР и чл. 328, ал. 2 КТ налага да се приеме, че „предприятие“, което сключва договор за управление с управител, е само този търговец или стопанско предприятие, което има за основна своя задача постигането на конкретни стопански резултати, бизнес задачи с конкретни икономически показатели, конкретна производителност, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, и именно поради това се предава управлението на управител, който се задължава да постигне на свой риск в уговорен срок конкретен стопански резултат. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо при изрично посочената в тази законова норма предпоставка – поради сключване на договор за управление на предприятието и по отношение на ограничен кръг лица – служители от ръководството на предприятието. От съдържанието на визираната правна норма може да се направи извод, че законодателят е имал предвид сключването на договор за управление, който по своята правна природа е гражданскоправен договор за поръчка. Освен това, правото на управителя по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ може да бъде упражнено при сключването на всеки нов договор за управление на предприятието. Това произтича от мандатния характер на договора и възможността, която законът предоставя на управителя, да формира екип при поемането на управлението при всеки нов мандат. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗК председателят на кооперацията, който е и председател на управителния съвет, се избира измежду членовете на кооперацията от общото събрание. В закона не е уредено дали с избрания за председател се сключва договор и какъв точно договор /трудов или граждански/, но несъмнено такъв договор следва да се сключи, тъй като едностранното волеизявление на общото събрание не поражда задължения за избрания за председател да изпълнява тази длъжност, а за това е необходимо и неговото съгласие. Взаимното съгласие на двете страни представлява съглашение по смисъла на чл. 8 от ЗЗД, т.е. договор. Законът не забранява този договор да бъде и трудов, стига да е спазена писмената форма за валидност по чл. 62, ал. 1 от КТ /чл. 107 от КТ/. Допустим е и граждански договор за управление с оглед функциите на председателя и на УС по чл. 26 и чл. 21 от ЗК, подобно на договорите с органите на търговските дружества, който договор съчетава елементи на договор за поръчка и изработка, доколкото освен, че се поемат задължения за извършване на правни действия /по управление и представителство на кооперацията/, но може да се уговори и постигането на определени стопански резултати. В конкретния случай сключеният между предприятието и новоизбрания председател договор за управление съдържа бизнес задача с три броя приложения – прогноза за 2017г. с икономически показатели за рентабилност, ефективност и ликвидност; отчет за приходите и разходите – прогноза към 31.12.2017г. и баланс прогноза към 31.12.2017г., включваща предприемане на действия по усвояване на банков кредит и разходването му за оборотни средства, инвестиции в подновяването, ремонт и закупуване на техника и в кравеферма; подновяване на машинния парк на кооперацията; разширяване на пряка продажба на собствена продукция чрез създаване на собствен магазин в [населено място]. Уговорено е да се постигнат определени стопански резултати.
Недоволен от решението е жалбоподателят Д. П. С., [населено място], който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси: какво е приложното поле на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ и кои са субектите на потестативното право на уволнение поради сключване на договор за управление на предприятието; трябва ли в договора за управление да има конкретни бизнес задачи и бизнес програми, като и уговорено възнаграждение за управителя; допустимо ли е председателят на кооперацията да сключи с нея и договор за управление; какви са възможностите за оспорване на частен документ от страната, която не го е подписала и допустимо ли е да се направи възражение за недействителност на волеизявление след изтичане на срока за оспорване на документа. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Представени са решения на ВКС.
Ответникът по касационната жалба срещу П. „С.”, [населено място], [община], област В., оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия от повдигнатите въпроси – относно приложното поле на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ и кои са субектите на потестативното право на уволнение поради сключване на договор за управление на предприятието. Той е обусловил изхода на спора и обжалването трябва да бъде допуснато за проверка съответствието на разрешението в обжалваното решение с посочената от касатора практика на ВКС – решения по чл.290 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1484 от 16.10.2017 г. по гр.д. №2009/2017 г. на Варненския окръжен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІII г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
.