О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
С., 02.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 619/2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Производството е образувано по частна касационна жалба от Л. Й. И., [населено място], чрез адвокат П. Б., срещу определение № 980 от 08.12.2017 г. по в. ч. гр. дело №666/2017 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е оставена без уважение частна въззивна жалба с рег. № 25502/13.11.2017 г., подадена от Л. Й. И. срещу разпореждане от 24.10.2017 г. по гр. дело № 00831/2017 г. на Пернишкия районен съд, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК е върната въззивната жалба на жалбоподателката с вх. № 20846/21.09.2017 г. срещу решение № 671 от 05.09.2017 г., постановено по същото гражданско дело.
Въззивният съд е приел, че жалба с рег. № 20846 от 21.09.2017 г. /пощенско клеймо от 20.09.2017 г./, от ищцата Л. Й. И. против решение № 671 от 05.09.2017 г. по гр. дело № 00831/2017 г. на Пернишкия районен съд, е депозирана извън преклузивния двуседмичен срок, изтекъл на 19.09.2017 г., като е съобразено и пощенското клеймо на плика, с който е подадена жалбата /с дата 20.09.2017 г./. Едно от изискванията за допустимост на въззивната жалба по арг. от чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК е депозирането й в двуседмичния срок, регламентиран в разпоредбата на чл. 259, ал. 1 ГПК. Последният е преклузивен, поради което подадената след изтичането му жалба е процесуално недопустима и като такава подлежи на връщане.
В разглеждания случай гр. дело № 00831/2017 г. на Пернишкия районен съд, Гражданска колегия, II-ри състав, на основание чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК, е водено като особено исково производство по реда на Гл. X.-та ГПК. В последното съдебно заседание за разглеждане на делото първоинстанционният съд е съобщил конкретната дата, на която ще се произнесе с решение и от която започва да тече двуседмичният срок за оспорването му – 05.09.2017 г. Съдът се е произнесъл с решение № 671 от 05.09.2017 г., т. е. на предварително определената дата. От нея за страните започва да тече срокът, в който могат да упражнят правото си да предизвикат инстанционен съдебен контрол чрез обжалване на акта пред Пернишкия окръжен съд, в който смисъл са и задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 12 от 11.03.2013 г. по тълк. дело № 12/2012 г. на ОСГК на ВКС. Предвид изложеното и съгласно правилото на чл. 60, ал. 4 ГПК, въззивният съд е приел, че двуседмичният срок за обжалване изтича на 19.09.2017 г., а датата на подаване на въззивната жалба е датата, отбелязана на пощенското клеймо на плика, с което същата е изпратена в съда – 20.09.2017 г., т.е. въззивната жалба е подадена един ден след изтичане на преклузивния срок.
В. съд е намерил за неоснователни доводите на жалбоподателката за спиране на двуседмичния срок за обжалване на процесното решение, съответно за продължаването му с един ден, поради включването в същия на 06.09.2017 г. – Денят на Съединението, официален празник. Позовавайки се на § 2 от Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, приет от 44-тото Народно събрание на Република България на 18 октомври 2017 г. и обнародван в Официалния раздел на Държавен вестник, бр. 86 от 27 октомври 2017 г., окръжният съд е приел, че разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ГПК, според която сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, какъвто безспорно е Денят на Съединението, е въведена с § 2 от Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, приет от 44-тото Народно събрание на Република България на 18 октомври 2017 г. и обнародван в Официалния раздел на Държавен вестник, бр. 86 от 27 октомври 2017 г. Тя е в сила от 31.10.2017 г. Към момента на подаване на въззивната жалба, цитираната разпоредба все още не е действала. В. съд е приел, че в случая не се касае за заварено правоотношение, което да бъде уредено от новата правна норма.
Жалбоподателката счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са твърдения, че е следвало да бъде добавен още един ден към времето за подаване на въззивната жалба, заради официалния празник – 6 септември.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба, процесуалният представител на частния касатор е поставил въпрос в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК: дали измененият процесуален закон има действие спрямо висящи производства. Твърди се противоречие с решение № 14 от 21.12.2010 г. по конст. дело № 17/2010 г. и решение № 4 от 11.03.2014 г. по конституционно дело № 12/2013 год. Сочи се и противоречие с практиката на Съда на ЕС, който приемал, че процесуалноправните норми трябва да се прилагат спрямо всички съдебни спорове, които са висящи към момента на влизането им в сила – решение на Съда от 12.11.1981 г. по дело M. Industria Salumi и др., 212/80 – 217/80, R., стр. 2735, точка 9, Решение на Съда от 10.02.1982 г. по дело Bout, 21/81, R., стр. 381, точка 13, Решение на Общия съд от 19.02.1998 г. по дело Eyckeler & Malt/Комисия, Т-42/96, R., стр. ІІ-401, точка 55, Решение на Общия съд по дело ArcelorMittal L. и др./Комисия, точка 131, точка 65 и Решение на Общия съд по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 124, точка 85, потвърдено след обжалване с Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 130, точка 79. Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа за очевидно, че процесуалноправният въпрос, който е поставен, е важен за развитието на правото. Принципът за обратното действие на процесуалноправните норми е въведен, защото логиката от изменението на една процесуална норма от законодателя е, че изменението е по-добро от стария текст. Отказът на правоимащите да се възползват от облагите, които им предоставя новият процесуален закон, е равносилно на отказ от правосъдие. Относно твърденията, че обжалваното определение е вероятно недопустимо поради обратното действие на новия процесуален закон и е очевидно неправилно, са изложени съображения, че доколкото по настоящето дело става дума за това дали е спазен срок от един ден, то повече от ясно е, че всъщност се обжалва един недопустим формализъм, под прикритието на който се отказва защита и съдействие.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
По подадената частна касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, вр. чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, решен в противоречие с актове на Конституционния съд на РБ и на Съда на Европейския съюз, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и когато е налице вероятна недопустимост и при очевидна неправилност на въззивното определение.
Повдигнатият въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, обаче същият е разрешен в съответствие с посочените по-горе решения. Този въпрос не от значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото по него има съдебна практика/виж напр. определение №746 от 31.10.2012 г. по ч.гр. дело №619/2012 г. на ВКС, IV г.о./. Според трайно установената съдебна практика характерното за процесуалните норми е незабавното им действие. Незабавното действие се изразява в прилагането на новите процесуални норми не само в бъдещи производства за защита на материални права, но и по висящите производства, образувани при действието на стария процесуален закон, освен ако със закона не е изключено незабавното им действие. След изтичането на преклузивния срок за обжалване не съществува законова възможност да се преценява правилността на съдебния акт по реда на инстанционния контрол, тъй като се погасява процесуалното право на страната да обжалва този акт. С преклудиране на правото на обжалване, влезлите в сила решения при действието на стария процесуален закон придобиват характеристиките на стабилен съдебен акт – неизменими и необжалваеми. Запазването на правопогасяващия ефект от изтичането на срока е гаранция за стабилитета на съдебните актове и техните правни последици, които са постигнати преди влизане в сила на новия процесуален закон. Принципът за обратно действие на процесуалния закон не може да засегне процесуалните последици на влязлото в сила решение при действието на стария процесуален закон. Възникналите при действието на отменения процесуален закон защитни и санкционни последици /силата на пресъдено нещо; изпълнителна сила; конститутивно действие/ запазват своята сила и под действието на новия процесуален закон, дори той да урежда по друг начин техните предпоставки и съдържание. В аналогичен смисъл е и ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. дело №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.8
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната касационна жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 980 от 08.12.2017 г. по в. ч. гр. дело №666/2017 г. на Пернишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.