О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
С., 22.01.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2359/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 540 от 06.03.2018 г. по в. гр. дело № 3340/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 500 от 24 януари 2017г. по гр. д. № 9613/2013г. на Софийския градски съд и е отхвърлено искането на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против Н. П. К. за отнемане на придобито имущество от престъпна дейност, за която е призната за виновна с влязла в сила присъда от 21.03.2012г., издадена от Окръжен съд за наказателни дела в [населено място], Република Австрия, по наказателно дело № 142 H./12 f за извършване на престъпление по § 217, ал. 1, сл. 1 НК, по § 216, ал. 2 и ал. 3 НК и по § 107, ал. 1 и 3, т. 2 НК, съотв. чл. 159а, ал. 1, пр. 1 и чл. 159в НК на РБ.
Въззивният съд е приел, че при прилагането на нормата на чл. 3, ал. 3 ЗОПДИППД (отм.) е необходимо прилагане и на установени наказателноправни процесуални процедури за признаване на чуждестранна присъда в Република България, които изключват пряко прилагане на постановена от чуждестранен съд присъда в настоящото производство по отнемане на имущество, в което, с оглед характера му и специалната уредба на закона, е неприложима нормата на чл. 4, ал. 3 НПК и чл. 8, ал. 2 НК, касаещи наказателното производство. При това положение е без значение по чия инициатива се привежда в изпълнение по реда на ЕКМПП наказанието, наложено в друга договаряща държава. По делото не е установено, че обсъдената присъда на австрийския съд, с която е отложено изпълнението на част от наказанието на ответницата, е призната и изпълнена по реда на НПК, поради което е безпредметно изследването на останалите предпоставки от правото на държавата за отнемане на имущество в нейна полза, в т. ч. придобито имущество на значителна стойност и липса на достатъчни по размер законни източници на средства за придобиване на това имущество. Поради основателността на основния довод от защитата, който има за последица отхвърляне на искането, с което съдът е сезиран, е безпредметно и обсъждането на останалите доводи във въззивната жалба, с които се отрича предявеното преобразуващо право.
Недоволен от решението е ищецът по първоинстанционното производство Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, [населено място], който го обжалва в срок, чрез пълномощника си В. П..
Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е незаконосъобразно и неправилно. Поддържа в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба, че въззивният съд се е произнесъл по следния правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК: За да бъде уважено искането за отнемане на незаконно придобито имущество, необходимо ли е съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗОПДИППД /отм./ признаване по реда на чл. 463 и сл. НПК на постановена в страна-членка на ЕС присъда срещу проверявано лице – български гражданин, ответник по гражданското съдопроизводство по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ за извършено от него престъпление в чужбина, когато наложеното наказание е изтърпяно в чужбина или осъждането е условно.
Ответницата по касационната жалба Н. П. К., [населено място], не е заявила становище.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 540 от 06.03.2018 г. по в. гр. дело № 3340/2017 г. на Софийския апелативен съд. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по повдигнатия въпрос. Този въпрос обуславя крайното решение и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касаторът не дължи внасяне на държавна такса.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 540 от 06.03.2018 г. по в. гр. дело № 3340/2017 г. на Софийския апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.