Р Е Ш Е Н И Е
№ 167
С. 10.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 8 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 274 от 20.04.2018г., по касационната жалба на Г. Ц. Х. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 1673 от 12.07.2017г. по в.гр.д. № 5233/2016г.на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 6074 от 18.07.2016г. по гр.д.№ 10030 по описа за 2014г. на Софийски градски съд и вместо това е постановено друго, с което изцяло са отхвърлени като неоснователни исковете на Г. Ц. Х. против Н. Н. Х., с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 44 914.55евро и законна лихва от 25.06.2014г., равностойност на еднолично погасена част от дълг, произтичащ от договор за кредит от 29.05.2009г., сключен с [фирма], послужил за задоволяване на нуждите на семейството и са присъдени разноски, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по въпросите относно разпределението на доказателствената тежест при оборване на презумцията за равна задълженост по чл.36 ал.2 СК и за допустимостта на свидетелски показания за изясняване на обстоятелства, при които е сключен договор, с оглед евентуално противоречие на постановения акт с посочените от касатора решения с № 211 от 23.07.2012г. по гр.д.№ 177/2011г.на ІV г.о., № 232 от 12.08.2014г. по гр.д.№ 7488/2013г.на ІV г.о./по първия въпрос/ и решения № 41 от 30.07.2013г. по гр.д.№ 312/2012г.на ІV г.о., № 546 от 23.07.2010г. по гр.д.№ 856/2009г.на ІV г.о /по втория/.
В съдебно заседание страните не се явяват лично, но касаторът се представлява. Изразеното от процесуалният му представител становище е за основателност на жалбата, като искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявения иск. Претендира всички направени по делото разноски, в общ размер на 13 988лв.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира по въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване следното:
Следва да бъде споделена установената съдебна практика, съдържаща се в постановените съдебни актове по горепосочените дела, която може да бъде обобщена по следния начин:
Установената в чл.127 ал.1 ЗЗД презумция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима. Същото важи и за съпрузите, които съгласно чл.36 ал.2 СК отговарят солидарно за задължения, поети за текущи нужди на семейството. При оборване на презумцията за равна задълженост важно доказателствено значение имат изявленията на страните, тъй като те очертават предмета на доказване и съставляват признания за факти, които следва да бъдат ценени от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Когато солидарните длъжници са съпрузи и един от тях е получил заем, той трябва да заяви за какво е разходвана сумата. В тежест на оспорващият съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са направени или че удовлетворена нужда не е семейна. Под „нужди на семейството” се разбира общите потребности на семейството, задоволяването на които произтича от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Ако получилият заема не заяви за какво е изразходвана сумата, следва да се приеме, че тя е у него и във вътрешните отношение съпрузите не дължат по равно. Ако оспорващият съпруг не докаже неизвършването на заявените разходи или обстоятелството, че удовлетворената нужда не е семейна, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди. В този случай той дължи приспадащата му се част от това, което е платено за погасяване на дълга, такъв какъвто е бил в момента на погасяването. При действието на СК от 2009г., съгласно който при прекратяване на брака със споразумение, страните нямат задължение за уреждане на имуществените си отношения, невключените в последното отношения оставят неуредени и при спор се разрешават от бившите съпрузи по общия ред.
Доказването е съвкупност от процесуално-правни средства, които чрез изрично регламентираните доказателствени средства установяват твърдените факти, релевантни за решаване на спора. Когато не е проведено производство по оспорване на представен пред съда документ и не е осъществено доказване, опровергаващо доказателствената му сила, документът обвързва съда с установеност за това, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, в неговата удостоверителна компетентност са се осъществили така както е указано в него. Ограничението по чл.164 ал.1 т.3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5 000лв. не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а е за смисълът на постигнатите договорки. Когато страните спорят за значението на отделните уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на действителната обща воля на страните и установяване на точния смисъл на договореното.
В случая установените по делото факти са следните:
Страните са бивши съпрузи, сключил брак на 15.09.1996г., който е прекратен с влязло в сила на 2.01.2013г., решение по бр.д.№ 8257/20112г. Не се спори, че са във фактическа раздяла от м.06.2011г.
По време на брака, въз основа на договор за кредит от 29.05.2009г. , сключен със „П. Б.”България АД, в полза на ищеца като кредитополучател и ответницата като солидарен длъжник, е отпуснат кредит в размер на 180 000 евро. Сумата е преведена по сметка на ищеца. За обезпечение на кредита е наложена ипотека на два недвижими имота /апартаменти/, собственост на съпрузите. В договора като цел на кредита е посочено:”закупуване и/или ремонт на жилище”.
В подадената искова молба, ищецът твърди, че кредитът е бил използван за закупуване на къща в Гърция / на 10.06.2009г./,предназначена за нуждите на семейството, за което прилага нотариален акт. Позовавайки се на чл.36 ал.2 СК, предявява искова претенция срещу ответницата за сумата 40 971.93евро, представляваща 1/2ид.ч.от заплатените от него 81 944 евро, за погасяване на вноските по кредита за период от три години, считано от фактическата раздяла им през м.06.2011г. до м.06.2014г., плащането на които установява с представени вносни бележки.
Ответната страна оспорва твърдението на ищеца, че кредитът е изразходван за нуждите на семейството. В отговора на исковата молба посочва, че придобитият по време на брака имот в Гърция е на нейно име, съставлява нейна лична собственост, защото е придобит изцяло с лични средства. Оспорва /без да представя доказателства/ истинността на представените от ищеца вносни бележки, установяващи плащането на претендираните суми.
С оглед оспорванията на ответната страна, с допълнителна молба, ищецът е представил копие от нотариалният акт за покупка на имота в Гърция и акта за вписването му, както и общо пет преводни нареждания, с които продажната цена от 57 000евро е заплатена на продавача Й. К.: от 27.11.2009г. за сумата 12 000евро, от 30.11.2009г. за 12 000евро, от 1.12.2009г. за 12 000евро, от 2.12.2009г. за 12 000евро и от 3.12.2009г. за 9 000евро. Представя и преводно нареждане от 2.06.2009г. за сумата 100 000евро, с твърдение че сумата е предназначена за заплащане на стойността на направения ремонт на същия имот. С представеният нотариален акт за покупка- продажба на имота установява както името на продавача, така и че същият е закупен за цена от 57 000евро. Ищецът представя /на лист 211/ и удостоверение, издадено от „П. Б.”, с което, при съпоставка на IBAN на сметките, се установява, че с преводното нареждане от 2.06.2009г., сумата от 100 000евро, е била преведена от сметката в „П. Б.”България АД, по която е получен кредита, по сметка в „П. Б.”, която е открита на името на двамата съпрузи Г. Ц. Х. и Н. Н. Х., на 11.05.2009г.
Със заключение на приета по делото съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е извършила справка в Банката-кредитор, е установено, че за процесният период от 06.2011г. – 06.2014г., кредитът е обслужван от разплащателна сметка,в евро,на ищеца, като общият размер на внесените по тази сметка суми за погасяване на процесния ипотечен кредит е в размер на 89 829.11евро.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката Б., която работи във фирма, собственост на Г. Х., установява, че той е теглил един кредит, по който той, чрез различни лица /включително и чрез нея/,е внасял вноски, които са се превеждали за покупка на къщата в Гърция, която е била предназначена за семейството му, за почивка. Къщата е била закупена без обзавеждане и с парите от кредита освен покупната цена е заплатен и нейния ремонт.
Идентични са и показанията на свидетеля П., съдружник на Г. Х.. Той установява, че през 2009г. Г. Х. и съпругата му са искали да закупят къща в Гърция, във връзка с което са поискали и получили банков кредит от [фирма]. Сумите по същият са преведени в гръцката банка „П. Б.”, като в деня на сключване на предварителния договор за закупуване на къщата в Гърция, през м.07.2009г., свидетелят лично е присъствал на предаването на уговорената сума. Закупената къща, която е била за нуждите на семейството, е била нова, но е имала нужда от довършителни работи. Лично, като съдружник и гарант, е бил запознат с механизмът, по който сделката е реализирана. Установява и че Г. Х. е правил ремонт на новозакупената къща, на който лично е присъствал.
Обстоятелството, че закупената с кредит къща в Гърция е била предназначена за удовлетворяване на семейни нужди се потвърждава и от свидетелката К.,която е била семейна приятелка на страните. Тя твърди, че лично е чувала да коментират, в началото на 2009г., че ще купуват изгодно къща в Гърция, независимо, че ответницата не е била много съгласна, защото децата са били малки и тя не е знаела как ще им се отрази пътуването. Според свидетелката, много скоро след закупуването на къщата,още в средата на годината, семейството е прекарало в нея първата си почивка.
При тези факти, въззивният съд е счел за недоказан предявения иск поради липса на осъществено пълно и главно доказване от ищеца, че именно с преведените по негова сметка средства от получения заем, е изплатена продажната цена за придобитото жилище в Гърция, т.е. че „полученият от ищеца кредит е послужил за задоволяване на общи нужди на семейството”, по смисъла на чл.32 ал.2 СК. Съдът е достигнал до този извод след като е изложил следните мотиви: в договора за кредит не е посочен номера на сметката, по която е преведена сумата, не съвпадат имената на получателите на сумите с тези на предприемачите-продавачи, съобразно представения превод на нотариален акт, липсва съвпадане на продажната цена по него, която е 57 000евро със сбора на осъществените от ищеца плащания, в които е посочено като правно основание договор за покупка с № 8049 от 10.06.2009г. за 162 500евро. Съдът е отказал да цени ангажираните гласни доказателства, с общите мотиви, че „не е налице нито една от визираните в чл.164 ГПК предпоставки”. Посочил е, че не са направени доводи за симулация на придобивната сделка относно имота в Гърция, а тези за изразходване на кредитната сума освен за закупуване и за подобряване на имота, са наведени „след допустимия в ГПК момент”.
Имайки пред вид така изложените мотиви, дадените отговори на въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване и всички гореописани доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира постановеният въззивен акт за неправилен. Не могат да бъдат споделени правните изводи на въззивния съд за недоказаност на предявения иск, тъй като ищецът не е установил твърдението си, че полученият кредит е послужил за задоволяване на общи нужди на семейството”, по смисъла на чл.32 ал.2 СК. Както беше посочено по-горе, когато солидарните длъжници са съпрузи и по време на брака им, един от тях е получил заем, той трябва да заяви за какво е разходвана сумата. В тежест на оспорващият съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са направени или че удовлетворена нужда не е семейна. Ако оспорващият съпруг, каквато в случая е ответницата, не докаже неизвършването на заявените разходи или обстоятелството, че удовлетворената нужда не е семейна, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди. В конкретният случай ответницата не е заявила за какво счита, че е изразходван придобитият по време на брака заем. Тя не е оборила и презумцията за равна задълженост, защото не доказа неизвършването на заявените от ищеца разходи, нито обстоятелството, че удовлетворената нужда не е семейна. Установеното предположение – при поемане на солидарно задължение /каквото е поетото задължение за текущи нужди на семейството/ е, че длъжниците са се облагодетелствали в равна степен, затова в тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от задължението е да докаже, че е получил по-малка част или че някаква част е облагодетелствала в по-голяма степен другия. Ответницата, върху която беше доказателствената тежест, не установи твърдяната от ищеца семейна нужда не е съществувала или е останала неудовлетворена. Напротив – беше установено, че кредитът е изтеглен от двамата съпрузи, че той е бил предназначен за „закупуване и/или ремонт на жилище”, че съпрузите са имали намерение да закупят къща в Гърция, във връзка с което са поискали и получили банковия кредит, че къщата е била предназначена да служи за почивка на семейството и е била използвана за тази цел /вж.показанията на свидетелите/. Установи се, че продажната цена от 52 000евро за къщата е била заплатена именно с парите от кредита по сметката на ищеца в [фирма] и че 100 000евро от същата сметка са били проведени по обща сметка на съпрузите в сметка на „П. банк”в Гърция. Вследствие на изложеното, изводът е че парите от получения по време на брака кредит от двамата съпрузи са разходвани за семейни нужди и всеки от тях дължи приспадащата му се част от това, което е платено за погасяване на дълга, такъв какъвто е бил в момента на погасяването. След като с икономическа експертиза е установено, че ищецът е заплатил за претендираният период сумата от 89 829.11евро, ответната страна му дължи половината, или 44 914.55евро.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК, в полза на касатора следва да бъдат присъдени установените като реално направени разноски по делото, които са в общ размер на 12 644лв., от които за държавни такси 4 994лв./3205лв.за първата и 1794лв.за касационната инстанции/, 350лв. за експертиза в първата инстанция и 7 300лв.за адвокатско възнаграждение /2000лв., реално заплатени от уговорените 3 000лв., пред първата, 3000лв.пред въззивната и 2 300лв.пред касационната инстанции/.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1673 от 12.07.2017г. по в.гр.д. № 5233/2016г.на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 6074 от 18.07.2016г. по гр.д.№ 10030 по описа за 2014г. на Софийски градски съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Н. Н. Х. ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.4 ап.15 да заплати на Г. Ц. Х. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата от 44 914.55 евро /четиридесет и четири хиляди деветстотин и четиринадесет цяло петдесет и пет евро/, дължима сума за погасяване на банков кредит, получен по време на брака, от двамата съпрузи, разходван за семейни нужди, за периода м.06.2011г.- м.06.2014г., ведно със законната лихва, считано от 25.06.2014г., както и сумата от 12 644лв./дванадесет хиляди шестстотин четиридесет и четири лева/,направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :