О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
София 20.06.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 708/2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, град София, срещу въззивно решение №145 от 12.11.2018 г. по гр. дело №392/2018 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1073/15.06.2018 г. на ОС – Варна, по гр.д. № 488/2018 г. за осъждането на касатора на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД да заплати на Н. С. Р. обезщетения за имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение, по което е оправдана с влязла в сила присъда по НОХД № 227/2016г. на ВОС, представляващи неполучено възнаграждение по служебно правоотношение поради отстраняването й от длъжност, на основание чл.100, ал.2 ЗДСл., за периода 28.05.2016 г. до 18.05.2017 г., в размер на разликата над 59 759.73 лева до присъдения размер от 72 077,73 лева, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2017г. до окончателното й изплащане; заплатени от ищцата здравни осигуровки за периода 28.05.2016г. до 18.05.2017г. в размер на разликата над 957.60 лева до присъдения размер от 1 159,84 лева, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2017г. до окончателното й изплащане и заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по водените наказателни дела в размер на 3 600 лева, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2017г. до окончателното й изплащане.
Въззивният съд е приел, че с постановление от 04.08.2011г. по ДП № 406/2009 г. ищцата е била привлечена като обвиняема за извършването на престъпление по чл.282 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК, по което обвинение е внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 227/2014 г. по описа на ОС – Варна. С присъда от 17.03.2016 г. същата е призната за невиновна по така повдигнатото й обвинение. Присъдата е влязла в сила на 27.04.2017 г., след постановени потвърдителни решения на ВАпС по ВНОХД № 354/2016 г. и на ВКС по КНД № 198/2017 г. Към момента на привличането й като обвиняем тя е заемала длъжността „главен инспектор по приходите“ в отдел „Контрол“ към дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ при ТД на НАП – В., както и че повдигнатите й обвинения са именно във връзка с дейността в това й качество.Наличието на повдигнато обвинение и последвалото оправдаване ангажират отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ, на основание на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. На обезвреда подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищцата, които са в пряка причинно-следствена връзка с тези действия на ответната страна. В тази връзка са и спорните между страните въпроси. Със заповед № 297/25.08.2011г. на Изпълнителния директор на НАП, връчена на въззиваемата на 26.08.2011г. същата е била отстранена временно от длъжност до произнасянето на компетентните органи. Основанието за отстраняването е разпоредбата на чл.100, ал.2 ЗДСл, действаща към момента на образуване на наказателното производство и обявена за противоконституционна от КС на РБ с решение, обн. ДВ, бр. 38 от 2016 г. Това основание е посочено изрично и в коментираната заповед, поради което и доколкото няма наведени твърдения за други образувани наказателни дела срещу ищцата за длъжностни престъпления, следва категоричен извод, че отстраняването й е именно във връзка с обвиненията, които са основание за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ по настоящите искови претенции. Ищцата е възстановена на длъжност на 18.05.2017 г., след влизане в сила на оправдателната присъда и съгласно Заповед № ЗДУ-567/12.05.2017г. на Изпълнителния директор на НАП. Следователно и по арг. от разпоредбите на чл.100, ал.3 и 4 ЗДСл невъзможността да получава полагаемото се възнаграждение по служебното й правоотношение за периода на отстраняването /26.08.2011г. – 18.05.2017г./ е в пряка причинно-следствена връзка с незаконно повдигнатото й обвинение. Това важи и за заплатените от нея здравни осигуровки за този период, доколкото ако работеше същите се заплащат от държавния бюджет /чл.38 ЗДСл./.Неоснователни са доводите на ответника по исковете, че отговорността за обезвреда на тези вреди е ограничена само за периода до 27.05.2016г., когато ищцата е депозирала молба до работодателя си за възстановяване, позовавайки се на постановеното решение на КС на РБ № 5/12.05.2016г., обн. в ДВ, бр.38/20.05.2016г. за обявяване противоконституционността на разпоредбата на чл.100, ал.2 ЗДСл., евентуално до датата на влизане в сила на оправдателната присъда. Съгласно действащата към датата на привличането й като обвиняема разпоредба на чл.100, ал.2 ЗДСл във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „а“ от Наказателния кодекс, органът по назначаването го отстранява временно от работа. Последният действа в условията на обвързана компетентност, без право на преценка. Отстраняването е последица от образуваното наказателно производство. Поради това и при незаконност на повдигнатите обвинения именно Прокуратурата е тази, която отговаря за претърпените от отстранения вреди, изразяващи се в неполученото за периода на отстраняване трудово възнаграждение. Законодателят не е установил изискване възстановяването да става по почин на отстранения. В тежест на органа, повдигнал обвинението, е да уведоми съответния работодател, че причината за отстраняването е отпаднала, така, както уведомява за образуваното наказателно производство. С оглед на това дължимото обезщетение обхваща периода от отстраняването до уведомяването от страна на органа по обвинението за отпадане на основанието, а ако няма такова – до възстановяването. Обявяването противоконституционността на разпоредбата на чл.100, ал.2 ЗДСл няма за последица автоматично отпадане на основанието за отстраняване. Решението на КС има действие за напред и не засяга вече възникнали правоотношения. Още повече същото не задължава органа по назначаването да възстанови отстранения служител, именно поради изложеното по-горе, че този орган няма право на преценка, а е обвързан от искането /уведомяването/ от обвинителя. С оглед на това дори и да се приеме, че основанието за временното отстраняване е отпаднало с постановяване на конституционното решение, то отново Прокуратурата е задълженият орган да предприеме съответните действия. Що се отнася до възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение в наказателното производство, съдът намира, че същото е заявено за първи път едва с писмената защита, представена след приключване на устните прения пред първоинстанционния съд. По същество това съставлява ново възражение срещу исковата претенция, което не е заявено в срока по чл.131 ГПК, поради което е преклудирано и не следва да се разглежда. Дори и това да не бъде споделено, то размерът на заплатеното възнаграждение не е прекомерен, изхождайки от фактическата и правна сложност на наказателното производство, продължителността и обема на оказаната процесуална защита за три инстанции и досъдебно производство, и същото не надвишава значително минималните размери по чл.13 от Наредба № 1/2004г.
Ответницата по касационната жалба Н. С. Р., [населено място], оспорва жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения и по-конкретно обстоятелството, че ищцата е поискала от органа по назначаването да бъде възстановена на работа след влизане в сила решението на КС и направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за наказателното производство. Според касатора тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №145 от 12.11.2018 г. по гр. дело №392/2018 г. на Варненския апелативен съд. Въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика, включително и посочената от касатора. На обезщетяване подлежат имуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Според тази съдебна практика съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Обсъдено е обстоятелството, че ищцата е поискала от органа по назначаването да бъде възстановена на работа след влизане в сила решението на КС, както и направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за наказателното производство. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставените въпроси в противоречие с трайно установена съдебна практика. Съобразена е и посочената от касаторите задължителна съдебна практика, че само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. След като административният орган е бил длъжен да отстрани ищцата от длъжност на основание чл.100, ал.2 ЗДСл., то дори и при липса на изрично нареждане от страна на прокурор, щом последният повдигне обвинение срещу държавен служител за престъпление в това му качество, законът постановява извършване на действие от страна на администрацията при обвързана компетентност. Съответният орган в този случай няма възможност за преценка да извърши ли действието по отстраняване от длъжност – ако срещу служителя е повдигнато обвинение за извършено престъпление в качеството му на длъжностно лице, отстраняването от длъжност /съответно неполучаването на възнаграждение за времето, докато трае наказателното производство/ е императивна последица от повдигнатото обвинение. В тази хипотеза за разлика от отстраняването от длъжност при дисциплинарно производство по реда на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл., органът по назначаването на държавния служител не носи отговорност, тъй като действията му са напълно законни – този орган не може да направи нищо друго, освен да отстрани от длъжност обвиняемия.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 500 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №145 от 12.11.2018 г. по гр. дело №392/2018 г. на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, град София, да заплати на Н. С. Р., [населено място], 500 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.