О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
София, 24.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 2728/2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 3600/16.04.2019 год. на И. И. З., [населено място], чрез процесуалния ? представител адвокат П. Й. Н., против определение № 48 от 26.03.2019 г. по в.ч.гр.д. № 58/2019 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1110 от 11.10.2018 г. по в.гр.д. № 491/2018 г. на Русенски окръжен съд. С последното определение е оставена без уважение молбата на И. И. З. и К. Т. Т., двамата от [населено място], за допълване на определение № 922 от 21.08.2018 г. по в.гр.д. № 4918/2018 г. като им се присъдят разноски за въззивното производство. Жалбоподателката се позова на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: „Производството по ЗЗДт е производство по провеждане на спорна съдебна администрация или такова по прилагане на предпазна принудителна административна мярка?“; „Производството по ЗЗДт, предвиждащо родителите да не участват в него, противоречи ли на чл. 14 от Конституцията на Република България?“; „Следва ли при описаното по-горе проведено производство, завършило в полза на родителя, да се присъждат разноски, или те следва да се търсят по пътя на Закона за отговорността на държавата за щети, причинени на гражданите?“
Върховният касационен съд, в настоящия състав, след преценка на материалите по делото, намира така подадената жалба за недопустима по следните съображения:
С решение № 112/23.05.2019 г. по гр.д. № 305/2018 г. на Районен съд – гр.Бяла, е оставено без уважение искането по реда на чл. 26, ал. 2 ЗЗДт, направено от страна на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – град Бяла за определяне мярка за закрила по отношение на детето М. И. З. – настаняване в професионално приемно семейство за период до една година, считано от влизане на решението в сила, и е осъдена Дирекция „Социално подпомагане“ – град Бяла да заплати на И. З. 450 лв., представляващи разноски по делото. Срещу това решение е подадена въззивна жалба с вх. № 4042/01.06.2018 г. от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – град Бяла и е образувано в.гр.д. № 491/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе. С определение № 922/21.08.2018 год. по гр.д. (в) № 491/2018 г. на Окръжен съд – Русе е прекратено производството по делото, поради оттегляне на въззивната жалба. С молба вх. № 9532/10.09.2018 г. от И. З. и К. Т., чрез пълномощника им адвокат П. Й., е поискано допълване на горепосоченото определение в частта за разноските и присъждане в полза на молителите направените от тях разноски. С определение № 1110 от 11.10.2018 г. по в.гр.д. № 491/2018 г. на Окръжен съд – Русе е оставена без уважение молбата, депозирана от И. З. и К. Т.. Това определение е обжалвано от И. З. с частна жалба вх. № 12249/14.11.2018 г., подадена до Апелативен съд – Велико Търново. Със сега обжалваното определение № 48/26.03.2019 г. по в.ч.гр.д. № 58/2019 г. на Великотърновски апелативен съд е потвърдено определение № 1110 от 11.10.2018 г. по в.гр.д. № 491/2018 г. на Окръжен съд – Русе.
На основание чл. 28, ал. 1 от Закона за закрила на детето, исканията за настаняване на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа са подсъдни на районния съд. Съгласно ал. 6 от същата разпоредба, решението на районния съд в тези случаи подлежи на обжалване пред окръжния съд, чието решение е окончателно.
Когато за първи път въззивният съд се произнася по направените разноски, неговото определение подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. / ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.На основание чл. 248, ал. 3 ГПК към определението по чл. 248, ал. 1 ГПК, с което въззивният съд допълва или изменя постановен от него самия акт в частта за разноските, направени пред въззивната инстанция, е приложим режимът на обжалване на акта, изменян или допълван с това определение, в случая определение № 922/21.08.2018 г. по гр.д. (в) № 491/2018 г. на Окръжен съд – Русе, с което е прекратено производството. Тъй като то подлежи на контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, определението на апелативния съд е окончателно. В случая този извод е несъмнен, въпреки образуваното пред ВКС тълкувателно дело № 2/2018 г. по въпроса „Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция?“, доколкото дори при положителен отговор на поставения въпрос, определенията, изключени от касационен контрол по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК, в случая във вр. с чл. 28, ал. 6 ЗЗДт, на самостоятелно основание няма да подлежат на касационно обжалване. Ако се приеме разрешението, че определението на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване, то би се явявало окончателно, и с оглед приложимостта на същия съдопроизводствен ред към обжалваното в настоящия случай определение, касационното обжалване би било изключено на това основание.
С оглед гореизложеното, частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане, поради недопустимост на касационния контрол.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената частна касационна жалба от И. И. З., [населено място], чрез процесуалния ? представител адв. П. Й. Н., против определение № 48/26.03.2019 г. по в.ч.гр.д. № 58/2019 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.