Р Е Ш Е Н И Е
№ 187
С. 16.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4585 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 237 от 5.04.2018г., по касационната жалба на ОУ „Гео Милев” с.Белозем, представлявано от директора Г., чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 896 от 6.07.2017г. по в.гр.д. № 910 по описа за 2017г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 371 от 6.02.2017г. по гр.д. № 5684/2016г. на Пловдивски районен съд като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, отменено е като незаконно дисциплинарното уволнение на М. А., възстановена е на заеманата длъжност „директор” и й е присъдено обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на 441.67лв. за периода 1.03.2016г.-14.03.2016г., както и сумата 440.57лв., обезщетение по чл.225 ал.2 КТ за периода 15.03.2016г.-10.04.2016г. ведно със законната лихва от 28.04.2016г.
Обжалването е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроси, касаещи задължението на въззивния съд да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба доводи и да обсъди всички нарушения, визирани в заповедта за дисциплинарно уволнение, както и досежно релевантните обстоятелства, които съдът следва да вземе пред вид при преценката си по чл.189 КТ, включително и обществената значимост на професията на ишцата, изпълнявала длъжността „Директор”, /пред вид законоустановеното й задължение по чл.147 ал.1 т.1 П. „да организира, контролира и отговаря за цялостната дейност” на училището/ и дали изискванията към изпълнение на нейната работа следва да бъдат завишени, доколкото отношението й към работата, предпоставя дейността и правилното функциониране на цялото училище и на всички служители в него? По въпросите е констатирано противоречие на въззивния съд с постановени по чл.290 ГПК решения № 436 от 1.12.2015г. по гр.д.№ 2666/2015г. на ІV г.о. /за задължението на въззивния съд да отговори на всички доводи и оплаквания във виззивната жалба в качеството си на инстанция по съществото на спора/, решения № 75 от 10.06.2015г. по гр.д. № 5735/2014г. на ІV г.о. и № 112 от 7.05.2015г. по гр.д. № 5348/2014г. на ІІІ г.о. /за значенето на характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения при определяне на тежестта на допуснатото нарушение/ и решение по гр.д.№ 1489/2017г. на ІІІ г.о. /относно съдържанието на установеното в чл.147 ал.1 т.1 П. задължение/.
В съдебно заседание страни не се явяват лично, но се представляват. Изразените становища на процесуалните представители са съответно за основателност и неоснователност на касационната жалба. Всяка една от страните претендира направените по делото разноски, като само касаторът, представя списък.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установени следните факти:
Ищцата е заемала длъжността „Директор”. Трудовото й правоотношение е прекратено, със заповед № РД 04-4 от 29.02.2016г., на основание – чл.330 ал.2 т.6 КТ,във вр.с чл.187 т.3 КТ /неизпълнение на възложената работа/, т.7 КТ /други тежки нарушения на трудовата дисциплина/ и т.10 КТ /неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове и определини при възникване на трудовото правоотношение и вписани в длъжностната характеристика/. Заповедта е издадена във връзка с констатации, след извършени проверки от Община Раковски, отразена в протокол от 4.01.2016г. и от Р. П. с Констативен протокол с вх.№ К.–05-38 от 21.01.2016г., в резултат на които са установени общо двадесет и четири на брой нарушения по Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, Закона за общинската собственост, Закона за местните данъци и такси, Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. От тях въззивният съд, възприемайки изводите на първата инстанция, е приел за извършени само три, без в мотивите си да обсъжда останалите двадесет и едно нарушения. От тези три, реално е изложил мотиви само за две: 1. неплащане на дължима такса битови отпадъци за 2015г. и задължителна застраховка /което е признал за установено, с оглед направено признание на ищцата/ и 2. неосъществен контрол върху водената задължителна училищна документация за изпитите за определяне на годишна оценка на ученици в самостоятелна и задължителна форма на обучение /отново с оглед направени признания и пред вид наличието на документация за ученик, който е имал свидетелство за завършен осми клас, а се е водил записан в самостоятелна форма на обучение в 7 клас/. Второто нарушение, съдът не е приел за тежко, като е отчел, че след проверката – посоченият ученик е бил отписан от документацията, че са взети мерки за предотвратяване на подобни случаи и че нарушението не е извършено умишлено. Останалите нарушения /повече от двадесет на брой/ са останали необсъдени от въззивният съд, независимо че във връзка с тях, във въззивната жалба са били наведени доводи. Съдът общо е посочил, че за тях или ищцата не носи отговорност, или че документацията отговаря на изискванията на ЗСч и допуснати законови нарушения няма, или че резултатите от проверката не следва да се съобразяват, защото тя е била извършена едностранно, без съобразяване от страна на проверяващите на „обема на дейностите и количествено-стойностни сметки”. Изводът за липса на необходимост от налагане на наказание, въззивният съд е обосновал с тезата си, че установените като извършени нарушения на трудовата дисциплина не са тежки, а ищцата има чистото дисциплинарно минало. Независимо, че е приел, че са налице три нарушения на трудовата дисциплина, съдът е обосновал липсата на извод за системност с факта, че в заповедта за уволнение като основание за прекратяване на трудовото правоотношение не е изрично посочена нормата на чл.190 ал.1 т.3 КТ и че системността се определя от тежестта на извършените нарушения.
Имайки пред вид така изложените мотиви, по въпросите във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав споделя практика, посочена в горецитираните решения. В. съд е длъжен както да направи самостоятелна преценка на целия събран по делото доказателствен материал, така и да се произнесе по всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, като отговори на направените възражения и в качеството си на инстанция по съществото на материално-правния спор да направи своите собствени фактически и правни изводи. Съгласно решенията по посочените гр.д.№ 5735/2014г. на ІV г.о. и гр.д. № 5348/2014г., така и по гр.д. № 4587/2014г. на ІV г.о., гр.д.№ 564/2012г. на ІV г.о., гр.д.№ 1306/2011г. на ІV г.о., гр.д.№ 3149/2015г.,всички постановени по въпрос, касаещ релевантните обстоятелства за преценката по чл.189 КТ при определяне на съответното дисциплинарно наказание -при преценката за „тежест на нарушението” от значение е значимостта на неизпълненото задължение като конкретно деяние, преценено с оглед трудовата функция на работника или служителя и доколко тя сочи за оказано от работодателя по-високо доверие, съобразяват се последиците от допуснатото нарушение и доколко те са повлияли или могат да повлияят на дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за него могат да настъпят неблагоприятни последици. Тежестта на допуснатото нарушение се определя и с оглед характера на изпълняваната работа. Когато в трудовите задължения на служителя са включени и трудови функции по управление, ръководство и контрол,т.е. трудови функции, свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, неупражняването на контрол по изпълнението на възложените задачи съставлява дисциплинарно нарушение/ вж. гр.д. № 564/2012г. на ІV г.о./ Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, когато те са многобройни, със своята повтаряемост обективно сочат към значително виновно неизпълнение на трудови задължения /вж.гр.д.№ 1306/2011г. на ІV г.о./ Съответствието между нарушение и наказание, се преценя на базата на всички посочени нарушения в тяхната последователност и цялост, като се съобразява дали е налице повтаряемост на нарушенията, сочеща на устойчивост в неправомерното поведение на работника или служителя и дали поведението му – в крайна сметка – не нарушава в значителна степен отношенията на доверие между работник/служител и работодател /вж. решение по гр.д.№ 3149/2015г./
Имайки пред вид така даденият отговор на въпроса,във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на въззивния съд за липса на съответствие между извършените нарушения и наложеното наказание. Съображенията:
Всичките изброени в заповедта за уволнение двадесет и четири на брой нарушения, се изразяват – към датата на проверката в нарушение на чл.147 ал.1 т.1 П., във връзка с други норми, които са изброени по-долу и които се изразяват в:
1. Допуснала е при изпълнение на бюджета на ОУ„Гео Милев” с.Белозем да има преразход по §0200, §1014, §1020, § 1051, на обща стойност 23 648лв. Нарушението е във вр. и с чл.6 ал.1, чл.7 ал.1 т.4 от Закона за финансовото управление и контрол в публичиня сектор /З./,
2. Допуснала е касовият остатък в банка да бъде 41 000лв., който е недостатъчен за изплащане на възнаграждения и осигурителни вноски за персонала за м.12.2015г., при наличие на бюджетен кредит за 12месеца. Нарушението е във вр. и с чл.147 ал.1 т.5 П. и чл.6 ал.1, чл.7 ал.1 т.3 З.,
3. Допуснала е към 23.12.2015г., ОУ„Гео Милев да има неразплатени разходи в размер на 18 286лв., при наличие на касов остатък в банка 41 000лв. Нарушението е във вр. и с чл.147 ал.1 т.5 П. и чл.6 ал.1, чл.7 ал.1 т.3 З.,
4. Не е направила задължителната застраховка на сградата на ОУ„Гео Милев”.Нарушението е във вр.с чл.9 от Закона за общинската собственост и чл.4 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество,
5. Не е платена дължимата такса „Битови отпадъци” за 2015г. Нарушението е във вр. и с чл.11, чл.64 и чл.69 от Закона за местните данъци и такси и чл.16 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на територията на Община Раковски,
6. Допуснала е в изброени общо седемнадесет фактури за получени доставки на стоки и услуги да липсват реквизити – вид на материала/ услугата,, количество и единична цена, да не са придружени от опис, приемо-предавателен протокол или друг разходооправдателен документ, от който да е видно целесъобразността от извършените разходи. Нарушението е във вр.и с чл.147 ал.1 т.5 П. и чл.6 ал.1, чл.7 ал.1 т.4 и т.9 З.,
7. Предоставила е на главния счетоводител копие от договор, сключен на 1.02.2015г.с „Коректив Експрес”ЕООД с предмет: предоставяне на консултански услуги, различаващо се с оригинала на договора, съхраняван от нея и предоставен на проверяващите. Нарушението е във вр. и с чл.147 ал.1 т.5 П. и чл.6 ал.1, чл.7 ал.1 т.4 З.,
8. Не е предоставила в счетоводството договор, сключен на 16.09.2015г. с„Лион-69”ЕООД за доставка на готов топъл обяд за учениците за учебната 2015/206г. и същият не е осчетоводен като „поет ангажимент”. Нарушението е във вр.и с чл.147 ал.1 т.5 П. и чл.6 ал.1, чл.7 ал.1 т.3, 4 и т.9 З.,
9. В качеството й на директор е сключило договор на 26.01.2015г. договор за лизинг на мобилни устройства с”Теленор България”ЕООД,в нарушение на чл.147 ал.1 т.1 и т.5 П. и чл.6 ал.1, чл.7 ал.1 т.4 З.,
10. При изпълнение на договор за изработка, сключен на 10.02.2015г. с физическо лице, за реконструкция и нови врати на училището на стойност 2 530лв., като орган на управление, отговарящ за законосъобразното, целесъобразното и икономично разпореждане с бюджетни средства, е допуснала да липсва приемателен протокол за работата, да бъдат платени три фактури след крайния срок за изпълнение на договора и е извършила плащане по договора два пъти – на 16.02.2015г. и на 29.04.2015г., в нарушение на чл.147 ал.1 т.1 и т.5 П. и чл.6 ал.1, чл.7 ал.1 т.4 и т.9 З.,
11. При изпълнение на договор за изработка, сключен с физическо лице, на 14.04.2015г., за изработка на рекламни, на стойност 1 199лв., като орган на управление, отговарящ за законосъобразното, целесъобразното и икономично разпореждане с бюджетни средства, е допуснала в договора да липсва описание на вида и количеството на рекламните материали, да липсва приемателен протокол за работата, да бъдат платени пет фактури, издадени преди датата на сключване на договора и е извършила, да бъде платена една фактури след крайния му срок за изпълнение и извършване плащане по договора два пъти – на 12.04.2015г. и на 21.04.2015г., в нарушение на чл.147 ал.1 т.1 и т.5 П. и чл.6 ал.1, чл.7 ал.1 т.4 и т.9 З.,
12. Като орган на управление, отговарящ за законосъобразното, целесъобразното и икономично разпореждане с бюджетни средства, е допуснала да бъде подписан договор на 23.03.2015г.с „Агробейс”ЕООД за извършване на дейности по благоустрояване на терен и озеленяване в двора на училището на стойност 19 840лв.,като в договора и приемо-предавателния протокол липсва подробно описание на дейностите и обема на възложената работа, а към офертата на изпълнителя – липсва подробна количествено-стойностна сметка на дейностите, което е нарушение на чл.147 ал.1 т.1 и т.5 П. и чл.6 ал.1, чл.7 ал.1 т.4, т.9 и т.12 З.,
13. Допуснала е да бъдат извършени разходи за строително-монтажни дейности по подробно изброени пет фактури, на обща стойност 49 683.31лв., без да има достатъчно информация за проследимост на разхода и пропуски, в нарушение на чл.147 ал.1 т.1 и т.5 П. и чл.6 ал.1, чл.7 ал.1 т.4, т.9 и т.12 З.,
14. Допуснала е до датата на проверката да няма нито един контролен лист за упражнен предварителен контрол при поемане на задължения по договори и да липсва регистър на финансов контрольор със съответните регистри, в нарушение на чл.147 ал.1 т.1 и т.5 П. и чл.6 ал.1, чл.7 ал.1 т.4, чл.13 ал.3 т.5 и чл.14 т.5 З.,
15. Допуснала е за фактура № 5 от 13.07.2015г.за изработка, доставка и монтаж на пейки за сумата от 1000лв., издадена от „Партнер плюс”ЕООД да липсва контролен лист за извършен разход, в нарушение на чл.147 ал.1 т.1 и т.5 П. и чл.6 ал.1, чл.7 ал.1 т.4, чл.13 ал.3 т.5 и чл.14 т.5 З.,
16. Не е изпълнила писмо № РД-16-1921-1 от 5.08.2015г.на началника на Регионален инспекторат на образованието П. и в Правилника за дейността на училището, не са регламентирани процедури за действия в случай на неявяване на ученици самостоятелна форма на обучение на изпити, в нарушение на чл.147 ал.1 т.2 и т.12 П.,
17, 18, 19. Не е осъществила ефективен контрол при воденето на дневника за входяща кореспонденция на училището /Е./ и не е осъществила контрол на дейността на служителя, който води дневника за входяща кореспонденция, като е допуснала заявление, подадена от В. А. Д. с вписан върху него № 126-02 от 4.09.2015г., номерът да не е наличен в дневника за входяща кореспонденция и да не е ясно кой е вписал посочения номер, както и е допуснала да бъдат приети и регистрирани заявления от ученици за обучение в самостоятелна форма на обучение с вх.№100/23.06.2015г. без да е вписано името на заявителя и на заявление с вх.№025/20.02.2015г. от Х. Г. А., без да е положен подпис от лицето, както и е допуснала на титулната страница на дневника за входяща кореспонденция да не е вписана дата за започването му, както и не е указан броя на страниците, които съдържа, които са в нарушение на чл.147 ал.1 т.2 и т.12 П., чл.4 ал.1 т.1,т.6 и т.7 от Инструкция №1/1995г.за провеждане на контролна дейност в системата на народната просвета,
20, 21. Като орган на управление в училището, който организира, контролира и отговаря за цялостната му дейност, не е планирала и не е осъществила контрол от началото на учебната 2015-2016г., както върху провеждането на форми на обучения, различни от дневната, така и на организацията и провеждането на изпитите по чл.23 ал.1 от Наредба № 3 от 15.04.2003г.за системата на оценяване и не е осъществила контрол в тази посока върху дейността на помощник-директора в училището, с което допуснала нарушения на чл.147 ал.1 т.2 П., чл.4 ал.1 т.1,т.6 и т.7 от Инструкция №1/1995г.за провеждане на контролна дейност в системата на народната просвета,
22. Като орган на управление в училището, който организира, контролира и отговаря за цялостната му дейност, не е осъществила ефективен контрол при воденето на Книгата за резултатите от изпитите на учениците самостоятелна или индивидуална форма на обучение и контрол на дейността на помощник-директора и служителя, който води същата, като е допуснала А. Г. Г.,който е положил успешно изпитите в осми клас за самостоятелна форма на обучение за учебната 2013-2014г. и е получил свидетелство за основно образование, серия Е-13 № 024842 отново да бъде записан като ученик в училището в VІІІ клас, самостоятелна форма на обучение и да бъде подаден в Регистър на движението на учениците със статус:”записан в VІІІ клас на самостоятелна форма на обучение”и в Списък образец №1 за учебната 2014-2015г., подаван към Регионален инспекторат на образованието П. и МОН, което е довело до неправилно усвояване от училището на средства, отпуснати за обучението на А. Г. Г., в нарушения на чл.147 ал.1 т.2 и т.12 П., вр. чл.4 ал.1 т.1,т.6 и т.7 от Инструкция №1/1995г.за провеждане на контролна дейност в системата на народната просвета,
23. Не е осъществила ефективен контрол върху дейността на помощник-директора за воденето на задължителната училищна документация за изпитите за определяне на годишна оценка на учениците самостоятелна форма на обучение и е допуснала в протоколи № 3-80 и № 3-82 на учениците самостоятелна форма на обучение-сесия май, за учебната 2014-2015г., да бъде вписан А. Г. Г., с което допуснала нарушения на чл.147 ал.1 т.2 и т.12 П., чл.4 ал.1 т.1,т.6 и т.7 от Инструкция №1/1995г.за провеждане на контролна дейност в системата на народната просвета,
24. Допуснала е в Книгата за решенията на педагогическия съвет за учебната 2014-2015г. да не е вписан поименен списък на членовете на Педагогическия съвет, в нарушения на чл.147 ал.1 т.2 и т.12 П., чл.5 ал.5 от Наредба №4/16.04.2003г.за документите в системата на народната просвета.
Всички изброени нарушения са установени въз основа на проверка на ОУ”Гео Милев”с.Белозем, възложена от Кмета на Община Раковски, през периода 22-28.12.2015г., приключила с Констативен протокол с вх.№ 010/8.01.2016г. и проверка от Регионален инспектора на образованието, приключила с Констативен протокол с вх.№ 028 от 19.01.2016г.
В исковата си молба ищцата е направила следните възраженията досежно така изброените нарушения : Не е извършила тези по т.1, т.2, т.3, т.6, защото няма неритмично изпълнение на бюджета и преразход по отделни пера, изплащането на трудовите възнаграждения е било в срок, като конкретно тези за м.ХІІ.2015г.са изплатени през 01.2016г.,по причина на течащата финансова проверка Описаните фактури отговарят на изискванията на Закона за счетоводството, тъй като са били издавани стокови разписки, в които всичко е описано. Оспорва извършването на нарушението по т.9, като твърди, че фактурите за всеки месец са били надлежно осчетоводени. Оспорва и изводите досежно нарушенията по т.10, т.11, т.12 и т.13, като счита, че за част от тях не е установено по какъв начин са изведен изводите за неспазване на договорените обеми, а относно другите – счита, че не са извършени. Признава неплащането на такса „Битови отпадъци”/т.4/ и на застраховка на сградата на училището/т.5/, но твърди че причината за това е, че приоритет са били други плащания. Признава липсата на оферти и приложения към изброените договори, но счита, че такива не са необходими, защото за тях е приложим чл.14 ал.5 и 6 ЗОП. Досежно договорът с „Коректив Експрес” ЕООД/т.7/ не отрича допускането на грешка, но твърди, че тя е допусната от техническо лице от посочената фирма, което не е изпратило поправения, а нередактирания образец. Не оспорва нарушенията по т.8, т.14,т.16,т.17,т.18, т.19, т.20, т.21, т.22, т.23 и т.24. Извършването на същите се установява и с гласни доказателства – показанията на свидетелите С. и Р., двамата заемащи длъжността „старши експерт по организацията на средното образование” в Р., които са извършили проверката.
Настоящият съдебен състав счита за недоказани направените възражения, защото всички ангажирани от работодателя доказателства са в потвърждение на направените от проверяващите органи констатации. Независимо от този извод, дори и да бъдат споделени възраженията на ищцата относно нарушенията по т.1, т.2, т.3, т.6, т.10, т.11, т.12 и т.13, то безспорно по делото е извършването на останалите шестнадесет на брой нарушения /признатите две – по т.4 и т.5 и неоспорените по т.8, т.14, т.16, т.17, т.18, т.19, т.20, т.21, т.22, т.23 и т.24/. Касае се за допуснати шестнадесет на брой отделни нарушения, всяко едно от които сочи на неизпълнение на общото задължение на директора по чл.147 ал.1 т.1 П. да „организира, контролира и отговаря за цялостната дейност в училището”, с различни проявени форми – една част са свързани с финансовата дисциплина /т.8, т.14/, други с неизпълнени собствени задължения /т.16/, трети – с неупражнен контрол върху други лица, за дейността на които директорът отговаря /т.17-24/. Съдебната практика приема, че задължението на директора по чл.147 ал.1 т.1 П. да „организира, контролира и отговаря за цялостната дейност в училището”, следва да се разбира като широка възложена отговорност, съответстваща на значителните властови правомощия, с които е натоварен. Визираната норма очертава обща отговорност във връзка с организацията и контрола на цялостната дейност /вж. решение № 158 от 17.02.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 3781/2008г.на I г.о./ Текстът на цитираната норма, както и тези по чл.40, чл.50-52, чл.49, чл.63, чл.82-85, чл.93,чл.95, чл.102 ал.4, чл.111 ал.3, чл.111 ал.3, чл.112 ал.2 ,чл.121, чл.124а, чл.128, чл.134чл.136 ППЗП сочат, че в обхвата на възложената на директора отговорност е включена „цялостната дейност в училището”. Затова, когато в дейността на оглавяваната от него образователно-възпитателна институция е установен пропуск, който би могъл да бъде отстранен, ако директорът ефективно и своевременно е упражнил правомощията си за контрол, отговорността следва да се понесе и от него. Директорът не може да оправдава липсата на осъществен контрол с неизпълнение на преки задължения от страна на други лица, за дейността на които той отговаря /каквито са учителите или помощник- директорите/. Обхватът на отговорността по чл.147 ал.1 т.1 П. не позволява действията на директора да бъдат извинявани с неуведомяването му за наличие на проблем или с въвеждане в заблуждение или неяснота. П. определя директора като орган за управление /за разлика от учителя/. Като орган за управление, той разполага с различни властови механизми, с които е длъжен да противодейства при възникнали проблеми /вж. решение по гр.д.№ 1489/2017г. на ІІІ г.о./ Имайки пред вид така установената практика, както и изложената по-горе при отговора на въпросите, във връзка с които е допусната касационно обжалване относно значението на характера на изпълняваната работа при преценка тежестта на допуснатото нарушение, настоящият съдебен състав намира, че в случая наложеното наказание съответства на установените като извършени нарушения. С оглед броя им, периодът за който са извършени /около година/, при преценката им в тяхната последователност, цялост и устойчивост, не може да бъде споделен извода на въззивния съд, че видът и характерът на нарушенията са такива, че не могат да бъдат квалифицирани като тежки. Тежестта на допуснатото нарушение следва да се преценя с оглед характера на изпълняваната работа и възложените трудови функции, като същата е по-висока когато е възложена по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, както е с длъжността „Директор”. Независимо от тежестта и вида на всяко отделно нарушение, когато те са няколко и се повтарят /както е в случая/, те със своята повтаряемост обективно сочат към значително виновно неизпълнение на трудови задължения. Изводът си за съразмерност на наложеното наказание с установеното като извършено в конкретния случай, настоящият съдебен състав прави и на базата на постоянно изразяваното си становище /напр. решение по гр.д.№ 1489/2017г. ІІІ г.о./, че когато законодателят е възложил обща отговорност във връзка с организацията и контрола на цялостната дейност в определена област при заемането на определена длъжност, изпълняващият я, следва да понесе съответната отговорност когато са констатирани нарушения, произтичащи от неупражнен от него контрол. Като е приел обратното въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен и вместо това постановен друг, с който предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и обусловените от първия, искове по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК, в полза на касатора следва да бъдат присъдени установените като реално направени разноски, които са в общ размер на 3 870 лв., от които платени държавни такси 270лв. /100лв.пред въззивния съд и 30лв.+140лв. пред касационния/ и 3 600лв. за адвокатско възнаграждение /по 1 200лв.за всяка инстанция/, реалното заплащане на които е установено с представени преводни нареждания и договори за правна помощ, в които сумата е отразена като платена по банков път.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 896 от 6.07.2017г. по в.гр.д. № 910 по описа за 2017г. на Пловдивски окръжен съд и потвърденото с него решение № 371 от 6.02.2017г. по гр.д. № 5684/2016г. на Пловдивски районен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. П. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място], против ОУ „Гео Милев” с.Белозем ул.”Родопи” № 40, община Раковски, искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3, във вр.с чл.225 ал.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на Заповед № РД-04-4 от 29.02.2016г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Директор” и за присъждане на обезщетение оставане без работа, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2016г. като неоснователни.
ОСЪЖДА М. П. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място], да заплати на ОУ „Гео Милев ” с.Белозем, ул.”Родопи” № 40 сумата от 3 870 лв./три хиляди осемстотин и седемдесет лева/, направени в хода на производството разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.