О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
София 21.05. 2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4276/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийската апелативна прокуратура срещу решение №1472 от 14.06.2018 г. по гр. дело №2390/2018 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 06.03.2018 г. по гр.дело №15471/2016 год. на Софийския градски съд за осъждане Прокуратурата на Република България да заплати на Ц. Л. Д., [населено място], на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
Касационна жалба е постъпила и от Ц. Л. Д., [населено място], срещу същото решение в частта, с която е потвърдено решение от 06.03.2018 г. по гр.дело №15471/2016 год. на Софийския градски съд за отхвърляне на иска му за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв.
Въззивният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав по чл.2, ал.1, точка 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за неимуществените вреди, причинени на ищеца от прокуратурата от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за извършване на престъпление. Срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършени престъпления, за които НК предвижда максимално наказание до 20 г. лишаване от свобода, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, както и че с влязла в сила присъда същият е оправдан. Воденото срещу Ц. Л. Д. наказателно преследване е продължило в периода от 20.05.2009 г. до 22.11.2012 г. /близо три години и половина/, като е преминало през три съдебни инстанции, във връзка с протести на прокуратурата срещу постановената още на първа инстанция оправдателна присъда. Ищецът е претърпял неимуществени вреди, свързани с воденото срещу него наказателно производство. От събраните доказателства пред първата инстанция е видно, че след започването на наказателното дело и в хода на същото той е бил депресиран, неработоспособен, ползвал успокоителни и сънотворни,тъй като страдал от безсъние, изолирал се, затворил се, предпочитал да не контактува, отделял голяма част от времето си за подготовка по делата. Установява се още, че се е тревожил какво отражение ще даде делото върху съпругата му и сина му, като изпитвал вина за това, което им причинява.
Посоченото по-горе се установява от събраните гласни доказателства. При съобразяване на чл. 172 ГПК са кредитирани показанията на двама свидетели. Единият /близък на ищеца/, другата – неговата съпруга. Те са последователни, с житейска достоверност, непротиворечивост и кореспондират помежду си. Следва да се държи сметка за факта, че най-непосредствени като възприятия могат да бъдат именно показания на близки на ищеца, доколкото в настоящия процес предмет на установяване са неговите неимуществени вреди, негативни емоционални и психически преживявания, които могат да бъдат констатирани най-добре от околните в най-близкото обкръжение на потърпевшия.
Същевременно приетата по делото психологическа експертиза не дава категоричен отговор относно сегашното състояние на ищеца. Макар и да е посочено, че „може да се обсъжда лека депресивна симптоматика“, то изводът на вещото лице не е категоричен в достатъчна степен за да се обоснове наличие на психологично отклонение в здравния статус на ищеца към настоящия момент. Спрямо ищеца е започнала проверка дали той, в качеството си на управител на търговско дружество, е декларирал неверни обстоятелства в справка-декларация по ЗДДС и в резултат на това е получил неправомерно данъчен кредит. Ищецът е търпял неблагоприятните последици на воденето срещу него разследване от 2007 г. до влизането в сила на оправдателната присъда на 22.11.2012 г., т.е. близо 6 години. Този период надхвърля рамките на обичайния разумен срок и соченото обстоятелство следва да бъде взето предвид при обезщетяването. По делото няма ангажирани доказателства, които да установят, че търговската дейност на ищеца – чрез негови дружества или такива, в които участва чрез дялове или управление, е преустановена. От справка в Търговския регистър се установява, че дружествата, в които ищецът има участие, се ползват понастоящем със статут на развиващи дейност, което обуславя извода, че макар и затруднена, икономическата дейност е продължила своето съществуване и не е прекъсната окончателно. Няма събрани доказателства до каква степен са били засегнати финансовите и икономическите позиции на ищеца.
В пресата са били налични публикации, в които статутът на ищеца е бил обект на коментари. Разгласяването в медиите на наказателното преследване не следва да бъде изключено от групата основания, обуславящи отговорността на прокуратурата. Коментарите в пресата могат да бъдат отчетени при определянето на конкретното обезщетение за ищеца, като в същото време се държи сметка, че още преди образуването на наказателно производство името му е било обект на медиен интерес, като по отношение на него са публикувани множество негативни материали в периода от 2005 г. до 2007 г. При това положение появата на статии през 2007 г., коментиращи събития около него, не се явява ново и непознато явление в неговия живот. До известна степен коментарите в пресата са присъствали в ежедневието на ищеца преди започването на наказателното преследване. Ето защо сумата от 10 000 лв. е съизмерима с размера на минималната работна заплата за страната за всеки месец от периода, в който ищецът е търпял негативни вреди. При отчитане от една страна на емоционалния дискомфорт, който ищецът като обвиняем и подсъдим е търпял, притесненията му и тревогите от обвинението за престъпление с предвиденото много тежко наказание, ефекта върху търговската дейност, в която е участвал /в очертаните по-горе граници/, притесненията и чувството за вина спрямо близките, влошеното здравословно състояние и социалната изолация, а от друга страна – липсата на доказателства за остатъчни психо-емоционални нарушения понастоящем, липсата на категорично установена депресивна симптоматика, липсата на данни за преустановяване на търговска и икономическа дейност, този размер на обезщетението е справедлив.
Прокуратурата на Република България е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ТР №3/22.04.2005 г. ОСГК на ВКС и ППВС №4/23.12.1968 г. Представени са и три решения на ВКС.
Касаторът Ц. Л. Д. твърди, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди и необходимостта да се извърши преценка на всички относими обстоятелства, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 год. и решения на ВКС.
Жалбите са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №1472 от 14.06.2018 г. по гр. дело №2390/2018 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите от касаторите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и посочената от касаторите. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставените въпроси в противоречие с трайно установена съдебна практика. Съобразена е и посочената от касаторите задължителна съдебна практика, че само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено положение. Задължително се преценяват видът и характерът на упражнената процесуална принуда, постановяване на една или повече осъдителни присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаването на лицето, общата продължителност и предмета на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Страните не са поискали присъждане на деловодни разноски за касационното производство, а и такива не се дължат съобразно изхода на спора.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1472 от 14.06.2018 г. по гр. дело №2390/2018 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.