Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
София 19.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2008 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 661 от 8.01.2018г., по касационната жалба на „Феста хотели” АД [населено място], представлявано от изпълнителния директор Г., чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № ІV-116 от 9.01.2018г. по в.гр.д. № 1769 по описа за 2017г. на Окръжен съд Бургас, с което е отменено решение № 141 от 21.09.2017г. по гр.д. № 323/2017г. на РС Поморие и вместо това е постановено друго като е уважен предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ с отмяна на заповед № 50 от 28.02.2017г. на управителя на „Феста хотели” АД за прекратяване на трудовото правоотношение с Б. С. Б., на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ и е уважен иска с правно основание чл.344 ал.1 т.4 КТ, като е постановено да се извърши поправка в трудовата книжка със заличаване на основанието по чл.330 ал.2 т.6 КТ и е потвърдено решението досежно отказа за вписване в трудовата книжка като основание за прекратяване на трудовото правоотношение чл.327 ал.1 т.2 КТ и са присъдени следващите се разноски.
Обжалването е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по два въпроса: 1. Длъжен ли работникът или служителят да даде обяснения, по реда на чл.193 КТ, през времето, в което ползва отпуск по болест и може ли отказът му да даде обяснения да му се вмени във вина, с оглед разпоредбата на чл.193 ал.3 КТ?, по който е констатирано противоречие с решения по гр.д.№ 1299/2013г. на ІІІ г.о.и по гр.д. № 698/2012г. на ІV г.о. и 2. За съотношението между исковете по чл.344 ал.1 т.1 КТ и чл.344 ал.1 т.4 КТ, по които е констатирано противоречие с решение по гр.д. № 5948/2013г. на ІV г.о. и с постановено по чл.274 ал.3 ГПК определение по ч.гр.д.№ 808/2014г. на І г.о.
В съдебно заседание се явява процесуалния представител на касатора, който поддържа жалбата и желае да бъде уважена, като обжалваният акт бъде отменен и вместо това постановен друг, с който исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира направените по делото разноски в общ размер на 1 620лв., съобразно представен списък, от които 1 440лв.за адвокатско възнаграждение и 180лв., платена държавна такса.
Постъпили са писмени бележки от процесуалния представител на ответната страна, с които изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Желае въззивният акт да бъде потвърден, като развитите доводи за незаконосъобразност на издадената заповед за уволнение са три: 1. Лишена е от възможност да даде обяснения в проведеното срещу нея дисциплинарно производство, 2. Уволнена е по време, през което е упражнила правото си на отпуск, като работодателят само формално не е съставил заповед за това и 3. Заповедта е издадена след като тя едностранно е прекратила трудовото си правоотношение.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установени следните факти:
Ищцата е заемала длъжност „Управител на хотел”. Трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6,във връзка с чл.190 ал.1 т.2 КТ, поради неявяване на работа в течение на три последователни дни – 23.01.2017г., 24.01.2017г. и 25.01.2017г. Заповедта е издадена на 28.02.2017г. и е надлежно връчена, като работодателят е приел, че прекратяването е считано от 1.03.2018г.
По делото не е имало спор, че на 31.01.2017г., по времето когато е била в отпуск по болест /от 26.01.2017г. до 28.02.2017г./, ищцата е получила, лично, изпратеното до нея от работодателя искане за даване на обяснения по чл.193 КТ. Със същото е поканена да даде обяснения за неявяването си на работа на датите от 23.01. до 25.01.2017г., във връзка със започнато дисциплинарно производство за налагане на евентуално наказание.
На 5.02.2017г. и на 7.02.2017г., тя – лично – е получила от работодателя още две, други искания за предоставяне на обяснения поради констатирани липси на поверени й материални ценности в размер на 7 472.90лв. и на сумата от 1 349лв., приходи от игра, за сезон 2016г.
На 10.02.2017г., тя е изпратила до работодателя отговор, че е претърпяла операция и иска да й бъде предоставена възможност в по-късен срок да предостави обяснения.
На 14.02.2017г./след като е била уведомена, че работодателят е предприел действия във връзка с евентуална дисциплинарна процедура срещу нея/, тя е изпратила до работодателя уведомление по чл.327 ал.1 т.2 КТ за прекратяване на трудовия договор, без предизвестие от служителя, поради забавено изплащане на трудовото й възнаграждение.
Не се спори по делото, че ищцата е представила на работодателя молба за ползване на платен отпуск, за времето от 23.01. до 25.01.2017г., както и че същата не е уважена, като заповед за разрешаване на ползване на отпуск не е издадена.
При тези факти, въззивния съд е счел за основателен предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, поради неспазване на процедурата по чл.193 КТ. Приел е, че ищцата е била в отпуск по болест, след претърпяна онкологична операция и изрично е поискала от работодателя да й предостави възможност в по-късен момент да даде обяснения, поемайки ангажимент в най-кратък срок да изпълни задължението си.Това нейно поведение, с оглед здравословното й състояние, изключват възможността да й се вмени във вина недаването на обяснения. Относно възражението на ищцата, че трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ, въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния, който са следните: Трудовият договор не е прекратен на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ, тъй като заявлението на ищцата е подадено с цел да осуети приключването на инициираните от работодателя две дисциплинарни производства, за които тя вече е била уведомена и в този смисъл, ако се уважи възражението й, ще е налице злоупотреба с права. Съдът е уважил иска по чл.344 ал.4 КТ, приемайки че следва да се извърши поправка в трудовата книжка със заличаване на основанието по чл.330 ал.2 т.6 КТ.
Имайки пред вид така изложените мотиви, по въпросите във връзка с който е допуснато касационно обжалване, следва да се посочи следното:
Работодателят е длъжен да поиска обяснения от работника или служителя, като в негова тежест е установяването на факта на поискването, респ. на поканването на работника или служителя да бъде изслушан. Работникът или служителят не е длъжен, като има свободата да прецени дали да дава обяснения или не. Законодателят не е определил срок, в който работодателят следва да изчака работника или служителя. Балансът между интереса на работодателя, който не може да бъде принуждаван да чака безкрайно и необходимостта понякога от по-дълъг срок, ако нарушенията, за които се изискват обяснения са повече или ако се изискват определени справки, за да се изготвят обясненията, се разрешава в практиката, съобразно конкретиката на всеки отделен случай. За да се освободи от тежката последица на чл.193 ал.2 КТ, работодателят е достатъчно да установи, че неизслушването, респ.недаването на писмени обяснения е по причини, произтичащи от поведението на работника или служителя. Настоящият съдебен състав споделя установената съдебна практика /вж. решения по гр.д.№ 1299/2013г. на ІІІ г.о.и по гр.д. № 698/2012г. на ІV г.о./ съгласно която няма пречка искането до работника или служителя да е отправено по време когато той ползва отпуск по болест. В този случай, преценката дали работодателя е изпълнил задължението си да предостави на работника или служителя реална възможност да даде обяснение също зависи от установените по делото факти. Когато се установи, че работодателят, изпълнявайки задължението си по чл.193 ал.1 КТ, е възпрепятстван от работника или служителя, срещу когото се провежда дисциплинарно производство, да получи обясненията му, същият не следва да понася санкцията, предвидена в чл.193 ал.2 КТ /вж.решение по гр.д.№ 821/2017г. на ІV г.о./
По въпроса, касаещ поправка на основанието за уволнение:
Искът по чл.344 ал.1 т.4 КТ е самостоятелен. С него се иска промяна на вече вписаното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, защото е неправилно или е неточно. Този иск е на разположение на работника или служителя, когато не е оспорил прекратяването на трудовото правоотношение по чл.344 ал.1 т.1 КТ. При предявяване на иск за оспорване законосъобразността на извършеното уволнение, липсва правен интерес от предявяване на иск по чл.344 ал.1 т.4 КТ, тъй като след уважаване на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка, че уволнението на работника или служителя е признато за незаконно.
Имайки пред вид отговорът на въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, съобразно конкретно установените по делото факти относно поведението на ищцата, настоящият съдебен състав, намира за неправилни изводите на въззивната инстанция за неспазване на процедурата по чл.193 КТ и за основателност на иска по чл.344 ал.1 т.4 КТ.
В случая, работодателят е установил, че е изпълнил задължението си по чл.193 ал.1 КТ. Не се спори, че той е изискал обяснения от служителката Б. за неявяването й на работа за дните от 23.01. до 25.01.2017г. и е безспорно, че тя е получила това съобщение на 31.01.2017г. Десет дена по-късно /на 10.02.2017г./, тя е изпратила до работодателя отговор, че е претърпяла операция и иска да й бъде предоставена възможност в по-късен срок да предостави обяснения. Междувременно е получила от него още две съобщения /на 5.02.2017г. и на 7.02.2017г./ за предоставяне на други обяснения, във връзка с други процедури, поради констатирани липси. След като е била уведомена за така започнатите от работодателят дисциплинарни процедури, по една от които е поискала удължаване на срока за обяснение, на 14.02.2017г., тя е изпратила до работодателя уведомление по чл.327 ал.1 т.2 КТ за едностранно прекратяване на трудовия й договор, без предизвестие, по нейно искане, поради забавено изплащане на трудовото й възнаграждение. След като здравословното й състояние не е възпрепятствало възможността й да поиска прекратяване на трудовото й правоотношение, няма как да се приеме, че същото се явява причина, обосноваваща невъзможност да предостави обяснения по чл.193 КТ. Допълнителен аргумент в тази посока е и извода, направен от въззивния съд, който настоящият съдебен състав споделя, че съставлява злоупотреба с права поведението на ищцата, по време, докато е в отпуск по болест, което е изтъкнала като причина за недаване на обяснения във връзка с образувани срещу нея дисциплинарни производства, да поиска да се прекрати трудовото й правоотношение с работодателя, на благоприятно за нея правно основание. В този смисъл са неоснователни доводите на ищцата, както за лишаване от възможност да даде обяснения в проведеното срещу нея дисциплинарно производство, така и че заповедта за уволнение е издадена след като тя вече, едностранно, е прекратила трудовото си правоотношение.
Не може да бъде споделено и последното й възражение, че е уволнена по време, през което е упражнила правото си на отпуск. Както беше посочено по-горе, работодателят не е разрешил ползването на поискания от ищцата с нарочна молба платен отпуск, за времето от 23.01. до 25.01.2017г. Заповедта за уволнение е издадена, считано от 1.03.2018г., когато ищцата не е била в отпуск по болест.
С оглед на изложеното и след като е безспорен факта на извършване на дисциплинарното нарушение по чл.190 ал.1 т.2 КТ – неявяване на работа в течение на три последователни дни – 23.01.2017г., 24.01.2017г. и 25.01.2017г., предявеният иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ е неоснователен. Неоснователен, с оглед даденият отговор на втория въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, е и иска по чл.344 ал.1 т.4 КТ.
Пред вид изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.1 КТ, в полза на касатора следва да бъдат присъдени установените като реално направени и поискани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 440лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 1.02.2018г.,фактура № 2000000887 от 2.02.2018г. и платежно нареждане от 8.02.2018г., доказващи заплащането на сумата и от 180лв. платени за държавни такси.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № ІV-116 от 9.01.2018г. по в.гр.д. № 1769 по описа за 2017г. на Окръжен съд Бургас, с което е отменено решение № 141 от 21.09.2017г. по гр.д. № 323/2017г. на РС Поморие и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Б. С. Б., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] против „Феста хотели” АД [населено място], р-н „Т.”, [улица], представлявано от изпълнителния директор Г. искове, с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на Заповед № 50 от 28.02.2017г. на изпълнителния директор за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ и с правно основание чл.344 ал.1 т.4 КТ за поправка в трудовата книжка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.
ОСЪЖДА Б. С. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на „Феста хотели” АД [населено място], р-н „Т.”, [улица], представлявано от изпълнителния директор Г. сумата от 1 620лв. /хиляда шестстотин и двадесет лева/, направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.