Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
С. 08.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1659 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 635 от 25.09.2018г., по касационната жалба на кмета на Кметство Петърница, Община Долни Дъбник, област Плевен, чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 61 от 15.02.2018г. по в.гр.д. № 941 по описа за 2017г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1876 от 6.11.2017г. по гр.д.№ 4666/2017г. на РС Плевен, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, признато е за незаконно уволнението на М. Г. И., възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „изпълнител стопански дейности” и й е присъдено обезщетение в размер на 2 129.83лв. за периода 29.05.2017г.- 2.10.2017г., на основание чл.225 ал.1 КТ, ведно със законната лихва считано от 26.06.2017г., като е отхвърлен иска в останалата част и са присъдени разноски.
Обжалването е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по въпроси, касаещи компетентността на кмета на кметството, в качеството му на работодател по смисъла на §1 т.1 ДР на КТ, самостоятелно да изготви и утвърди длъжностната характеристика на наето от него лице, респективно да променя изискванията за заемане на длъжността в зависимост от нуждите и спецификата на работата и за правното действие на длъжностна характеристика, утвърдена и връчена от работодателя на работника, която не е съгласувана от други лица, съобразно предвидени процедурни правила в подзаконов нормативен акт, по които е констатирано противоречие с постановени решения № 118 от 11.05.2016г. по гр.д. № 5696/2015г. на ІІІ г.о., № 345 от 6.03.2014г. по гр.д.№ 3868/2013г. на ІV г.о.
В съдебно заседание страните не се явяват лично, но касаторът се представлява. Неговият процесуален представител поддържа жалбата и желае да бъде уважена, като обжалваният акт бъде отменен и вместо това постановен друг, с който исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Счита, че въззивният съд не е взел пред вид следните обстоятелства: 1. Не е налице изменение на изискванията за съответната длъжност, а липса на длъжностна характеристика, която е отстранена от кмета, 2. В кметството работят две категории служители, чиито длъжностни са включени в различни длъжностни разписания – такива, които са служители на общинската администрация и други, които подпомагат дейността на кмета на кметството и се назначават от него. В правомощията на последният, след като назначава е и да променя изискванията за съответната длъжност. Претендира направените по делото разноски в размер на 650лв., съобразно представен списък.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установени следните факти:
Със заповед № 02 от 29.05.2017г., връчена й на същата дата, е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ, тъй като не притежава необходимото образование и професионална квалификация за изпълнение на възложената й работа на заеманата от нея длъжност „изпълнител стопански дейности”. Фактическите доводи в заповедта са, че служителката е със средно образование, без квалификация по икономическа специалност и не притежава документа за завършен курс за работа с компютърни системи, при въведени съгласно длъжностната характеристика изисквания за образователна степен: средно специално образование с икономическа специалност и специфично изискване: компютърна грамотност, удостоверена със завършен курс за работа с компютърни системи.
Ищцата е сключила трудовия си договор на 25.01.2016г. с кмета на кметство Петърница, като в същия е посочено, че тя е с общ трудов стаж от 5 г., 3м. и 2дни, но няма стаж по специалността. Длъжностната характеристика за заеманата от нея длъжност е утвърдена със заповед № 01 от 19.05.2017г.на кмета на [населено място] и й е връчена на 26.05.2017г. По делото не е спорно, че тя е със средно образование от Гимназия за преподаване на чужди езици, няма квалификация по икономическа специалност и не притежава документ за завършен курс за работа с компютърни системи.
Законосъобразността на извършеното уволнение, е оспорено от ищцата с единствен довод за недобросъвестно поведение от страна на работодателя. Твърдението за злоупотреба с право е обосновано с липса на обективна необходимост от въвеждането на допълнителни изисквания за заемане на длъжността.
Въззивният съд е приел за незаконосъобразно извършеното на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ уволнение, с аргумента, че длъжностната характеристика, с която са въведени новите изисквания за длъжността не е изготвена и утвърдена по надлежния ред. Според съда, независимо, че кметът на [населено място] има качеството на работодател по смисъла на §1 от ДП на КТ, той не е компетентен да променя длъжностните характеристики на служителите, тъй като съгласно чл.17 ал.5 от Устройствения правилник на общинската администрация при Община Долни Дъбник, изготвените от директорите на дирекции длъжностни характеристики се съгласуват със секретаря на общината. Според въззивния съд – след назначаването на служител от кмета на кметството, същият става служител на общинската администрация по силата на ЗМСМА, за него е приложим горецитирания Устройствен правилник и независимо дали осъществяват трудовите си функции в кметството или в общината, промяната на длъжностните характеристики на служителите следва да е по реда на чл.17 ал.5.
Имайки пред вид така изложените мотиви, по въпроса във връзка с който е допуснато касационно обжалване, следва да се посочи следното:
Настоящият съдебен състав споделя установената съдебна практика /вж. решение по гр.д.№ 5696/2015г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 3868/2013г. на ІV г.о./ съгласно която работодателят, след сключване на трудовия договор, поради настъпила необходимост от повишаване на изискванията за съответната длъжност, е този, който има право да променя изискванията за образование и квалификация когато същите не са определени в нормативен акт /както е в случая/. Съгласно §1 ДР на КТ, „по смисъла на кодекса” работодател е всяко лице, „което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение”. Съгласно чл.46 ал.1 т.4 от ЗМСМА – кметът на кметство „назначава и освобождава служителите от общинската администрация в района или кметството, които подпомагат неговата дейност, в съответствие с утвърдената численост и структура”. В качеството си на работодател, доколкото няма специална разпоредба, която да ограничава компетентността му, кметът на кметството разполага с правомощието да променя изискванията за образование и квалификация когато същите, не са определени в нормативен акт. Този извод не се променя от обстоятелството, че кметът на кметството е териториален орган на изпълнителната власт, а дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение, чрез заемането на длъжности, чиито наименования се определят в Единния класификатор на длъжностите в администрацията /ЕКДА/, в който са посочени и разпределени длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за заемането им и съответния вид на правоотношението.
Волята на кмета на кметство, в качеството му на работодател, е подчинена на суверенната му преценка и съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация изисква нуждата на работата за дадената длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна. При наведен от ищеца довод за злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът следва да извърши проверка – дали изменението в изискванията е въведено с оглед нуждите на работата или е продиктувано от други, най-често субективни обстоятелства, във връзка с конкретния служител /решение по гр.д.№ 13/2011г.на ІІІ г.о./ Практиката приема, че злоупотреба с право е налице когато въведените от работодателя изисквания не са свързани по никакъв начин с характера на работата /решение по гр.д.№ 870/2012г.на ІІІ г.о./ или когато се установи, че със законово допустими средства работодателят цели да постигне единствената цел – прекратяване на трудовия договор с конкретен работник или служител /решение по гр.д.№ 284/2012г.на ІV г.о./ Преценката за наличието й е конкретна и е съобразно установените за всеки отделен случай обстоятелства. Във всички случаи обаче, работникът или служителят е този, който следва да обоснове иска си, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят изводи за допусната злоупотреба. За да обоснове нарушение по чл.8, ал.1 КТ, съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна на изискванията за заемане на определена длъжност, а дали наведените от ищеца факти и обстоятелства обосновават наличие на злоупотреба /вж. решения по гр.д.№ 2600/2014г. и гр.д.№ 4531/2016г., двете на ІV г.о./ Това е така, защото добросъвестността по чл.8, ал.2 КТ се предполага до установяване на противното. Наличието на оборима презумция налага тежестта на доказване да е за страната, която се позовава на нея /вж. решение по гр.д.№ 846/2016г.на ІV г.о./
Имайки пред вид отговорът на въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира за неправилен решаващият довод на въззивната инстанция за липса на компетентност на кмета на кметството за изменение на изискванията за заемане на длъжността „изпълнител стопански дейности” с въвеждане на изискване за образователна степен: средно специално образование с икономическа специалност и специфично изискване: компютърна грамотност, удостоверена със завършен курс за работа с компютърни системи. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество.
Предявеният иск следва да бъде разгледан на посоченото от ищцата основание, което налага преценка на довода за злоупотреба с право от страна на работодателя. В тази връзка по делото е разпитана свидетелката Г., която от 24 години работи в кметството, а понастоящем заема длъжността „Старши специалист изпълнител бюджет”, която установява, че основно трудовите задълженията на ищцата са били свързани с работа на компютър – трябвало е да изготвя справки, да прави списъци, да ги изпраща. С тези задължения, ищцата не е можела да справя добре, защото в началото не е знаела дори как да пусне компютъра, не е имала имейл, наложило се е дъщерята на свидетелката да й помага. Това е създавало затруднения, защото е работила бавно, а всички изготвени от нея документи, е следвало да проверяват от свидетелката Г.. Освен това е допускала граматически, пунктоационни и правописни грешки. Свидетелката установява, че след проверка на досието на ищцата, е констатирала, че за заеманата от нея длъжност не е била изготвена длъжностна характеристика. Според свидетелката причината, поради която ищцата трудно се е справяла с задачите си, е че не е разполагала с необходимата квалификация за работа в кметството. Г. е категорична, че работодателят не е имал субективно отношение към ищцата.
В противоречие с последното твърдение са показанията на свидетеля П., който е бивш кмет на кметството. Той твърди, че в селото е „чул да се говори”, че ищцата е уволнена не защото „не се е справяла с работата си”, а „на личностна основа”, поради вражда между семействата „на сегашния кмет” и нейното.
Във връзка с констатираното противоречие, настоящият съдебен състав възприема показанията на свидетелката Г., която като дългогодишен служител отлично познава работата в кметството и има непосредствени впечатления както от начина, по който работи ищцата, така и от създадените отношения между работодателя и подчинените му служители, и в частност с ищцата. Свидетелят П. освен, че е предубеден като бивш кмет, още е без лични впечатление от начина, по който изпълнява работата си ищцата. Съставът на съда отчита и направеното от него признание, че няма лични наблюдения и не е бил пряк свидетел на конфликт или демонстрирано от страна на работодателя субективно отношение към ищцата, а само е „чул, че се говори”/без да е ясно къде, кога и от кого/.
Както беше посочено по-горе, при отговора на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, тежестта на доказване на допусната от работодателя злоупотреба с право е върху страната, която се позовава на нея, като тя следва да изложи конкретните факти и обстоятелства, от които могат да се направят изводи за допусната злоупотреба. В конкретният случай ищцата не е изложила такива конкретни факти. Нейната теза е за липса на обективна необходимост от въвеждането на допълнителни изисквания за заемане на длъжността. Това възражение не може да бъде споделено. Имайки пред вид ангажираните гласни доказателства, съобразявайки вида и характера на изпълняваната от ищцата работа, заеманата от нея длъжност „изпълнител стопански дейности”, изискваща съгласно длъжностната характеристика да „изготвя справки”, „изготвя документи”, „да работи с компютър при изготвяне на писмена кореспонденция и обработка на електронна поща”, настоящият съдебен състав намира че не може да се направи извод, че въвеждането на изискване за средно специално образование с икономическа специалност и за компютърна грамотност, удостоверена със завършен курс за работа с компютърни системи, не са свързани по никакъв начин с характера на работата. Няма и убедителни доказателства, въз основа на които да се приеме, че със законово допустими средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор поради субективни причини. Искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ като недоказан следва да бъде отхвърлен, което води до неоснователност и обусловените от него искове по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.1 КТ, в полза на касатора следва да бъдат присъдени установените като реално направени и поискани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.03.2018г., в който сумата е отразена като заплатена в брой.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 61 от 15.02.2018г. по в.гр.д. № 941 по описа за 2017г. на Плевенски окръжен съд и потвърдено с него решение № 1876 от 6.11.2017г. по гр.д.№ 4666/2017г. на РС Плевен и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Г. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място], община Д.Д. [улица] против Кметство Петърница, представлявано от кмета Д. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на Заповед № 2 от 29.05.2017г. на кмета на кметството за прекратяване на трудовото правоотношение на М. Г. И., на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „изпълнител стопански дейности”, с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ и за присъждане на обезщетение на основание чл.344 ал.1 т.3,вр.чл.225 ал.1 КТ за оставане без работа в размер 2 925.60лв.за периода 29.05.2017г.-29.11.2017г. като неоснователни.
ОСЪЖДА М. Г. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място], община Д.Д. [улица] да заплати на Кметство Петърница, представлявано от кмета Д. сумата от 650лв. /шестстотин и петдесет лева/ за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.