О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 936
С., 20.12.2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ гр. дело № 2255/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДГ „Приятели”, [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Н. П., срещу решение №90 от 30.01.2017 г. по гр. дело №2996/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 3525 от 21.11.2016 г. по гр.д.№ 11099/2016 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от З. Н. П. против касатора обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за отмяна като незаконна заповед № 290 от 01.07.2016 г., с която е прекратено трудовото и правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ във връзка с чл. 69, т. 1 и 2 КТ, поради завръщане на работа на титуляра в лицето на Д. Г. А. и за възстановяване ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „старши учител”. Вместо това са уважени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. В. съд е приел за безспорно установено по делото, че Д. А., на чието място ищцата е била назначена по срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.3 КТ- „за заместване на работник или служител, който отсъства от работа“, е работила като директор на детската градина за целия период от 11.04.1998 г. до уволнението на ищцата. При сключването с титуляра на длъжността на друг трудов договор – било то срочен, или безсрочен, при същия работодател обаче, служителят не е „отсъстващ от работа“ по смисъла на чл.68, ал.1, т.3 КТ от предходната си длъжност. С преминаването на нова длъжност по друго трудово правоотношение, той освобождава предходната длъжност и същата не може да се заеме при условията на чл.68, ал.1, т.3 КТ. В. съд се е позовал на практиката на ВКС, като конкретно е посочено определение № 511/16.04.2015 г. по гр.д.№ 991/2015 г. на ВКС, ІV г.о. Ето защо след като не са били налице условията за сключване на срочен трудов договор, то клаузата „срок“ е недействителна. На основание чл.74, ал.4 КТ, вр. с чл.67, ал.2 КТ, следва да се приеме, че тази недействителна клауза е заменена от повелителната норма на закона, а именно че трудовото и правоотношение с ответника е възникнало като безсрочно, поради което и същото не може да бъде прекратено на основанието по чл.325, ал.1, т.5 КТ. По тази причина исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност са основателни.
Ответницата по касационната жалба З. Н. П., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: възможно ли е едно лице да сключи два трудови договора с един работодател когато единият от тях е по реда на чл.61, ал.2 КТ; възможно ли е да съществуват два трудови договора с един работодател при условие, че по единия служителят е в неплатен отпуск и дали може да се обяви клауза за срок /до завръщане на титуляра/ за недействителна, след като трудовият договор, по който титулярът е бил в неплатен отпуск, не е обявен за недействителен. Твърди се, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №90 от 30.01.2017 год. по гр. дело №2996/2016 г. на Пловдивския окръжен съд. Повдигнатите въпроси са неотносими. Те не са обусловили крайното решение, защото въззивният съд не е приел, че съществуват едновременно два трудови договора между едни и същи страни, единият от които е по реда на чл.61, ал.2 КТ, нито че по единия от двата договора служителят е бил в неплатен отпуск и едновременно с това е изпълнявал трудовите си задължения по втория договор, Съобразена е практиката на ВКС, според която при сключването на трудов договор за изпълнение на друга длъжност при същия работодател, включително и по реда на. чл.61, ал.2 КТ/виж ТР №1/2010 от 30.03.2012 г. по гр. дело №1/2010 г. на ОСГК на ВКС/ служителят не е „отсъстващ от работа” по смисъла на чл. 68, ал.1, т.3 КТ от предходната си длъжност. Той може да отсъства и да бъде в отпуск само от длъжността, която заема по трудов договор, а с преминаването му на друга длъжност при същия работодател, независимо дали по срочно или безсрочно трудово правоотношение, той освобождава предходната длъжност, която не може да се заеме при условията на чл. 68, ал.1, т.3 КТ.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 500 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №90 от 30.01.2017 г. по гр. дело №2996/2016 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Детска градина „Приятели”, [населено място], да заплати на З. Н. П., [населено място], 500 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.