Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
С., 23.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1393 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя М., чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 6784 от 17.08.2016г. по в.гр.д. № 15389 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-79-223 от 19.05.2014г. по гр.д. № 33736/2012г. на СРС в обжалваните му части, в които са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 3 и чл.128 ал.2 КТ, като е отменено като незаконно дисциплинарното уволнение на М. Б., присъдено му е обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на 1 092лв., ведно със законната лихва от 13.07.2012г. и му е присъдена сумата от 1 113.86лв., неизплатено трудово възнаграждение за периода 14.02.2011г.-26.03.2012г., ведно със законната лихва от 13.07.2012г. като до пълния им размер исковете по чл.225 ал.1 и чл.128 ал.2 КТ са отхвърлени като неоснователни и са присъдени разноски. Искането на касатора е за отмяна на постановения акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове.
С определение № 317 от 21.03.2016г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по два въпроса: „Ако работникът е бил уведомен надлежно относно причините за прекратяване на трудовия договор, с писмен документ, преди връчване на заповедта за уволнение / напр. с искането за даване на обяснения по чл.193 КТ/, следва ли да се приеме, че е спазена процедурата и издадената заповед е мотивирана?” и „Наличието на дадени писмени обяснения от страна на работника по връченото му обявление, установяват ли, че същият е наясно с причините за уволнението му, когато нарушението на трудовата дисциплина е било посочено по разбираем за работника начин?”, по които е констатирано противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС, отразена в решения с решение по гр.д.№ № 122 от 27.05.2013г. по гр.д.№ 975/2012г. на ІІІ г.о., решение № 213 по гр.д.№ 7372/2014г. на ІІІ г.о., № 66 от 25.03.2016г. по гр.д.№ 3298/2015г. на ІV г.о. и № 388 от 4.10.2012г. по гр.д. № 205/2012г. на ІV г.о.
В съдебно заседание ответникът се явява лично, а касаторът се представлява от процесуален представител. Искането на касатора е за уважаване на подадената жалба. Претендира направените разноски в общ размер от 2 030лв., съгласно представен списък. Становището на ответника е за неоснователност на жалбата. Счита, че издадената заповед не отговаря на изискванията на чл.193 и чл.195 КТ, като твърди че не са му известни основанията за уволнение и че е работил на базата на устни договорки с работодателя. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното :
М. Б. е заемал длъжността „Търговски посредник” по силата на трудов договор № 86, считано от 14.02.2011г. Трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № РД 59 от 30.03.2012г., на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ, във вр.с чл.190 ал.1 т.1,2,3,4 и 7 КТ. Не се спори, че е връчена на служителя на 18.05.2012г. /вж.потвърждението му в исковата молба/, когато и е прекратено трудовото правоотношение. Посочените фактически мотиви в заповедта са : „Неявяване на работа в течение на два последователни дни, системни нарушения на трудовата дисциплина, злоупотреба с доверието на работодателя”.
Не се спори, че за периода 5.03.2012г.-23.03.2012г. ищецът е бил в командировка.
С уведомление, изх.№ 135 от 7.05.2012г., получено от ищеца на 9.05.2012г. от него са изискани обяснения на основание чл.193 КТ за : 1.осъществената дейност на „Търговски посредник” за периода 1.03. до 23.03.2012г., 2.Причините за неявяването на работа повече от два дни, считано от 23.03.до настоящия момент – повече от 45 дни и 3.Причините за нанесените щети на предоставения служебен автомобил „Д.” с рег.№ СА 14 66.
М. Б. е представил отговор на уведомлението от 15.05.2012г., в който е посочил следното: „по т.1 – не съм заемал такава длъжност, по т.2 – Неявяването ми на работа за посочения период е по ваша вина. Имам молба при вас., по т.3 – Не са ми известни такива щети.”
Не се спори, че на 23.03.2012г. ищецът е депозирал молба до работодателя, в която е заявил желанието си да бъде „освободен от заеманата длъжност, считано от 26.03.2012г.” Върху същата, на 30.03.3012г., последният е резолирал: „Отказвам”. „Поради неявяване на работа повече от 3 дни, неизпълнение на възложената му длъжност и системно нарушение на трудовата дисциплина лицето да бъде уволнено. Да се изискат писмени обяснения”. Настоящият съдебен състав квалифицира така подадената от М. Б. молба като предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие по чл.325 ал.1 т.1 КТ, което работодателят не е приел.
Съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели В. и О. /и двамата служители в ответното дружество/, М. Б. за последен път е бил в [фирма] на 23.03.2012г., когато е оставил ключовете от предоставената му за командировката кола и е депозирал молбата си за прекратяване на трудовото правоотношение. Свидетелите са категорични, че след посочената дата 23.03.2012г., ищецът не се е явявал на работа в дружеството /свидетелката В. установява, че тя лично е връчила на 26.03.2012г. молбата до работодателя/.
При така установените факти, въззивният съд е счел уволнението за незаконосъобразно, приемайки, че издадената заповед не отговаря на изискванията на чл.195 КТ – липсва конкретно описание на извършеното нарушение, не са посочени дните на неявяване на работа, работникът не е могъл да разбере в какво се състоят извършените от него системни нарушения на трудовата дисциплина и злоупотреба с доверието на работодателя. Решаващите доводи на въззивния съд са, че доколкото в процесната заповед за уволнение няма препращане към конкретно посочен друг документ, изготвен от работодателя, в който да се съдържат подробни мотиви, е недопустимо позоваването на такива, а и не може по реда на събирането на доказателства да се поправи изначалната липса на мотиви в заповедта за уволнение и от нея не става ясно поради какви причини служителят е уволнен.
По въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав споделя становището, изразено в решение с № 122 от 27.05.2013г. по гр.д.№ 975/2012г. на ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК по въпроса: „допустимо ли е част от реквизитите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по чл.195 КТ да се съдържат в уведомлението на работодателя до работника или служителя по чл.193 КТ, за да се приеме, че заповедта е мотивирана”, които са в следния смисъл: Когато обяснението е поискано преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, с него ищецът е запознат със съществените елементи на допуснатото нарушение, където то е индивидуализирано, на ищеца е предоставено достатъчно време за отговор и той се е възползвал от правото си да изложи съображения по съответното нарушение, обстоятелството че заповедта за уволнение не препраща към писмото, с което са поискани обясненията, не води до немотивираност на същата, защото ищецът вече е бил осведомен и запознат с конкретното нарушение. Принципното разбиране, установено в създадената съдебна практика е, че изискванията на чл.195 КТ относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание са изпълнени, когато нарушението е конкретизирано в достатъчна степен – с оглед защитата на работника или служителя и за да бъде осъществен съдебния контрол за законност на наложеното наказание. Тези изисквания са налице когато – в искането за даване на обяснения и в заповедта за налагане на наказание – нарушението е посочено по разбираем за работника начин /вж. решение № 66 от 25.03.2016г. по гр.д.№ 3298/2015г. на ІV г.о./ и когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво е наложено наказанието. Наличието на яснота се установява от поставените от работодателя въпроси по повод на дисциплинарното нарушение и дадените от работника или служителя отговори по чл.193 КТ /вж. № 388 от 4.10.2012г. по гр.д. № 205/2012г. на ІV г.о./ Наличието на дадени писмени обяснения от страна на работника /по връченото му искане за даване на обяснения/, когато в искането – нарушението на трудовата дисциплина е било посочено по разбираем за работника начин, са достатъчни да установят, че същият е бил наясно с причините за уволнението му.
Имайки пред вид така дадения отговор, постановения въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен, поради следното :
В заповед № РД 59 от 30.03.2012г. за уволнение са посочени три самостоятелни основания за прекратяване на трудовото правоотношение: 1. неявяване на работа в течение на два последователни работни дни /чл.190 ал.1 т.2 КТ/, 2.системни нарушения на трудовата дисциплина /чл.190 ал.1 т.3 КТ/ и 3.злоупотреба с доверието на работодателя /чл.190 ал.1 т.4 изр.1 КТ/. Всяко едно от тях съставлява достатъчно тежко нарушение на трудовите задължения / с оглед критериите на чл.189 КТ/, за да обоснове, само по себе си, налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Съгласно установената практика – когато работодателят е посочил няколко основания за прекратяване на трудовото правоотношение, съдът следва да осъществи контрола си за законност по отношение на всяко едно. В конкретният случай, настоящият съдебен състав споделя извода на въззивния съд за липса на ангажирани от работодателя доказателства, установяващи основанията по чл. чл.190 ал.1 т.3 и т.4 изр.1 КТ, поради липса на мотиви в какво се състоят извършените от служителя системни нарушения на трудовата дисциплина и злоупотреба с доверието на работодателя, но не относно това по чл.190 ал.1 т.2 КТ.
За основанието по чл.190 ал.1 т.2 КТ е достатъчно неявяване на работа най-малко в продължение на два последователни работни дни. С оглед ясната формулировка на така посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение, спорен по делото е бил единствено въпросът, известно ли е било на служителя, кои два работни дни визира работодателя. В противоречие с приетото от въззивния съд, настоящият съдебен състав счита, че отговорът на този въпрос е положителен. Изводът следва от безспорният факт по делото /установен с гласни доказателства и признат от ищеца/, че считано от 23.03.2012г. до 18.05.2012г., когато е прекратено трудовото му правоотношение, ищецът не се е явявал в определеното му със сключения на 14.02.2011г. трудов договор – място на работа – [фирма] . Изводът, че двата последователни работни дни, които визира работодателя са следващите след 23.03.2012г. и че те са бил известни на ищеца, следва и от полученото от него на 9.05.2012г. уведомление, изх.№ 135 от 7.05.2012г., с което са му изискани обяснения на основание чл.193 КТ за Причините за неявяването на работа повече от два дни, считано от 23.03.до настоящия момент – повече от 45 дни, на което той е отговорил „Неявяването ми на работа за посочения период е по ваша вина. Имам молба при вас”. Молбата, която М. Б. сочи, представляваща оправено предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие по чл.325 ал.1 т.1 КТ, което работодателят не е приел, не е оправдание и не може да обоснове неявяването на работа за период повече от 40 дни. Прекратяването на трудовият договор, на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ, не става с подаване на предложение от едната страна, а само при наличие на две насрещни волеизявления на страните, изразени в писмена форма, съдържащи ясна, категорична и безусловна воля за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, каквито в случая не са налице. При безспорно установения факт на неявяване от страна на служителя на работа, в продължение на повече от два последователни работни дни, настоящият съдебен състав приема, че е налице основанието по чл.190 ал.1 т.2 КТ, което е достатъчно, за да обоснове законността на извършеното на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ уволнение. В тази връзка предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 КТ и обусловените от последния искове по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ се явяват неоснователни и следва да бъде отхвърлени. /Досежно останалите предявени от ищеца искове – решенията съответно по исковете по чл.245 ал.2 КТ, чл.150, вр. чл.143 ал.1 КТ,вр. чл.86 ЗЗД и чл.224 ял.1 КТ на първоинстанционния съд и по чл.128 т.2 КТ на въззивния са влезли в сила/.
К. претендира направените по делото разноски пред настоящата инстанция, съгласно представен списък, включващи заплатени държавни такси от 190лв./30лв.+160лв./ и адвокатско възнаграждение в размер на 1 840лв., реалното заплащане на което установява с представен договор за правна защита и съдействие № 617620 от 15.11.2017г., в който сумата е посочена като платена в брой. С оглед изхода от спора и така направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят разноски. Съдът следва да съобрази направеното, на основание чл.78 ал.5 ГПК, възражение на ответника за прекомерност. Преценяйки конкретната фактическа сложност на настоящия правен спор по чл.344 КТ и минималният възможен размер съгласно чл.46 ЗА,във вр.с чл.7 ал.2 т.1 Наредба № 1/2004 за минималния размер на адвокатските възнаграждение, настоящият съдебен състав намира, че следва да присъди такова до 550лв. Събрани със сумата за държавните такса, направените разноски, които следва да се присъдят възлизат на 740лв.
С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 6784 от 17.08.2016г. по в.гр.д. № 15389 по описа за 2014г. на Софийски градски съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Т. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място] 1582,[жк]бл.302 вх.В ет.12 ап.43, със съдебен адрес: [населено място] 1606, ул.”20-ти април” №19 ет.2, адвокат Н. против [фирма] [населено място] ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя М., със седалище и адрес на управление: [населено място][жк] [улица] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване на незаконност на уволнението на М. Т. Б. и отмяна на заповед № РД 59 от 30.03.2012г., за възстановяване на заеманата длъжност „Търговски посредник” и присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на 1 466.40лв. за периода 18.05.2012г. – 18.11.2012г., ведно със законната лихва считано от 13.07.2012г. като неоснователни.
ОСЪЖДА М. Т. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място] 1582,[жк]бл.302 вх.В ет.12 ап.43, със съдебен адрес: [населено място] 1606, ул.”20-ти април” №19 ет.2, адвокат Н. да заплати на [фирма] [населено място] ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя М., със седалище и адрес на управление: [населено място][жк] [улица] сумата от 740лв./седемстотин и четиридесет лева/, направени разноски пред касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.