Р Е Ш Е Н И Е
№ 220
С. 16.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 313 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 427 от 5.06.2018г., по касационната жалба на БДЖ „Пътнически превози”ЕООД гр.София, представлявано от управителя П., чрез процесуалния представител старши юрисконсулт А. против въззивно решение № 3561 от 22.05.2017г. по в.гр.д. № 13814 по описа за 2016г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 27.07.2016г. по гр.д. № 7624/2016г. на СРС в обжалваната част, в която са уважени предявените искове от М. Н. М. с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ и в частта за разноските. К. претендира направените разноски.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: „Изисква ли основанието за уволнение по чл.328 ал.1 т.10, изр.1 КТ, в редакцията с измененията, обнародвани в ДВ бр.54/2015г., в сила от 17.07.2015г., служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след сключване на трудовия договор?
В съдебно заседание страните не се явяват лично, но ответникът се представлява. Изразеното от неговият процесуален представител становище е за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установено следното:
М. Н. М., въз основа на сключен на 20.11.2014г. договор е заемала длъжността „Директор”на Център за професионално обучение „БДЖ” в „БДЖ-Пътнически превози”ЕООД София. Със заповед №112 от 11.12.2015г. е прекратено трудовото й правоотношение, на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ, поради придобиване на право на пенсия и осигурителен стаж.
Не се спори, че независимо, че към момента на сключване на трудовия договор – 20.11.2014г., М. М. вече е била придобила правото да получава пенсия за осигурителен стаж и възраст /имала е необходимите съгласно чл.68 ал.1 КСО стаж и възраст/, тя не го е упражнила, тъй като не е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Такова заявление тя е подала на 11.12.2015г., откогато й е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. /Датата 11.12.2015г. е и датата на прекратяване на трудовото й правоотношение/.
При тези данни, въззивният съд е счел, че извършеното на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ уволнение е незаконосъобразно, защото не е изпълнено установеното с практиката изискване служителят да е придобил правото на пенсия и осигурителен стаж след сключване на трудовия договор. Позовал се е на установената съдебна практика по чл.328 ал.1 т.10 КТ, в редакцията на нормата към 2010г., приета за относима, пред вид идентичността между текста й в редакцията й към 2010г.,със сега действащата. В. съд е счел, че в настоящата хипотеза, при която към момента на сключване на трудовия договор, служителката вече е придобила правото на пенсия и осигурителен стаж, работодателят няма право да прекратява трудовото правоотношение на посоченото основание.
По въпроса, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, дали основанието за уволнение по чл.328 ал.1 т.10, изр.1 КТ, в редакцията с измененията, обнародвани в ДВ бр.54/2015г., в сила от 17.07.2015г., изисква служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след сключване на трудовия договор, настоящият съдебен състава намира, че следва да бъде даден отрицателен отговор поради следното:
Правото на работодателя по чл.328 КТ, за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, което той може да упражни с изпращане на предизвестие, е негово субективно право. В хипотезата на т.10 КТ – законодателят е предоставил на работодателя възможност да прекрати трудовия договор – при придобиване от страна на работника или служителя на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В нормата не се съдържат ограничения във връзка с времето на придобиване на правото на пенсия – преди, по време или след сключване на трудовия договор. Както е посочено в решение № 4 от 9.07.2018г. по гр.д.№ 665/2017г. на ІV г.о. – упражняването по предвидения в КСО ред и реализирането от работника/служителя на правото на пенсия, също не е предвиден в нормата елемент от състава. Не е такъв елемент и конкретното основание, на което правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито. В същото е прието, че преценяйки в съвкупност нормите по т.10 – до т.10 в, следва извод, че законодателят не е предвидил различно третиране на работниците, упражнили правото си на пенсиониране /без значение дали при определените общи условия или при специфични условия/ по време на трудово правоотношение от тези, упражнили правото си преди възникване на трудовото правоотношение.
Установената съдебна практика по чл.328 ал.1 т.10 КТ в редакцията на нормата към 2010г. приемаше, че работодателят има право да прекрати трудовото правоотношение само с работник, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при съществуването на трудовия договор, но не и ако е придобил това преди сключването му. Настоящият съдебен състав споделя извода, приет в решение №349 от 18.10.2011г. по гр.д.№ 374/2010г. на ІV г..о, съгласно което така установената практика вече не е приложима след приемането на чл.328 ал.1 т.10а КТ /ДВ бр.46/2010г., в сила от 18.06.2010г./, с която норма изрично беше уредена възможността работодателят да прекрати трудовото правоотношение „след като назначеният работник или служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст”. Съгласно цитираното решение по гр.д.№ 374/2010г. – с възприемането на това ново основание се слага край на съществувалата до 18.06.2010г. практика, че само придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на трудовото правоотношение е основание за прекратяването му по чл.328 ал.1 т.10 КТ. /Това е така, защото след установената с т.10а правна възможност за прекратяване на правоотношението с лице, което към възникване на трудовото правоотношение е придобило и упражнило правото си на пенсия, се спазва принципа на законоустановеност на основанията, при наличието на които уволнението може да бъде извършено/.
Имайки пред вид така даденият отговор на поставеният въпрос, настоящият съдебен състав намира за неправилен постановеният въззивен акт, чийто правни изводи се основават на неприложима към настоящия момент съдебна практика. Освен това, специално за конкретният случай, от решаващо значение са и следните две обстоятелства: Първото е, че както беше посочено по-горе – към момента на сключване на трудовия договор – 20.11.2014г., М. М., макар и да е имала е необходимите съгласно чл.68 ал.1 КСО стаж и възраст, не е упражнила правото си и не е получавала пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. тя не е имала положението на работещ пенсионер, каквато е била хипотезата в цитираната във въззивния акт практика. В случая ищцата сама е отложила пенсионирането си, като е упражнила правото си едва след прекратяване на трудовото й правоотношение – на 11.12.2015г. Второто е, че към датата на сключване на трудовия й договор – 20.11.2014г., не е било в сила основанието по чл.328 ал.1 т.10 КТ /настоящата редакция на нормата е в сила от 17.07.2015г./, поради което не е следвало съдът да извежда аргументи от съдебна практика по отменена норма /в редакцията й към 2010г./, установявайки в тежест на работодателя задължения, за които той – към момента на сключване на трудовия договор – не е могъл да предполага, че поема.
Неоснователността на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ, обуславя неоснователността на останалите два по т.2 и т.3 и налага отмяна на постановения акт, с решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове.
В полза на касатора, с оглед направеното искане и изхода на спора, следва да се присъдят всички направени по делото разноски, възлизащи на 1 195лв., от които заплатените държавни такси са 595лв./283лв. пред въззивната и 313лв.пред касационната инстанции/ и 600лв. за юрисконсултско възнаграждение /по 200лв.за всяка инстанция/, определени съгласно чл.78 ал.8 ГПК, във вр.с чл.37 ЗПП и чл.23 ал.1 т.1 от Наредбата за плащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 3561 от 22.05.2017г. по в.гр.д. № 13814 по описа за 2016г. на Софийски градски съд и потвърдено решение от 27.07.2016г. по гр.д. № 7624/2016г. на СРС в обжалваната част и в частта за разноските и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Н. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място] против БДЖ „Пътнически превози”ЕООД ГР.София, ЕИК 175405647,със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Иван Вазив”№ 3, представлявано от управителя П. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед № 112 от 11.12.2015г. и признаване за незаконно на извършеното с нея уволнение, за възстановяване на заеманата длъжност „Директор” на Център за професионално обучение в БДЖ „Пътнически превози”ЕООД и за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за оставане без работа за периода 12.12.2015г. 3.05.2016г. като неоснователни.
ОСЪЖДА М. Н. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на БДЖ „Пътнически превози”ЕООД гр.София, ЕИК 175405647 сумата от 1 195лв. /хиляда сто деветдесет и пет лева/, направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.