О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
София 27.06.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1317/2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Пловдивската апелативна прокуратура срещу решение №207 от 15.11.2018 г. по гр. дело №392/2018 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 594/27.04.2018 г. по гр.д. № 2404/2016 г. на Пловдивския окръжен съд Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Б. И. К., [населено място], на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ следните суми: 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания; 15 918 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпяна вследствие неполучен доход за периода от 01.10.2011 г. до 29.06.2012 г. по договори с търговски дружества; 871, 40 лв. – обезщетение за претърпяна имуществена вреда в размер на законната лихва върху гаранцията от 10 000 лв. за времето на престоя по сметката на МВР , всички в резултат на неправомерно повдигнатите му обвинения за престъпление чл. 321, ал.3, вр. ал.2 НК и по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.7, във вр. чл. 26, ал.1 във вр. чл.20, ал.4 НК производството по които е прекратено с постановление от 13.06.2014 г. на Окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Плодив, поради недоказаност на обвинението.
Касационна жалба е постъпила и от Б. И. К., [населено място], срещу същото решение в частта, с която е потвърдено решение № 594/27.04.2018 г. по гр.д. № 2404/2016 г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на исковете му до пълните предявени размери.
Въззивният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав по чл.2, ал.1, точка 3 ЗОДОВ. По отношение на ищеца са повдигнати обвинения в пет тежки умишлени престъпления като по отношение на първите три наказателното производство е прекратено с постановление на Окръжна прокуратура – Пловдив от 13.06.2014 г. поради недоказаност на обвинението. Останалите две повдигнати обвинения са преквалифицирани в едно обвинение също за тежко умишлено престъпление като по отношение това деяние е внесен обвинителен акт и е постановена присъда, която към момента не е влязла в сила. Във връзка с повдигнатите обвинения на ищеца е наложена най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 01.10.2011г. ,която е изменена с определение на ПАС от 22.03.2012 год. на „парична гаранция „в размер на 100 000 лв., а с постановление от 27.06.2012 г. този размер е редуциран на 10 000 лв. като ищецът е освободен от ареста на 29.06.2012 г. Налице е незаконно повдигнато и поддържано обвинение по отношение на ищеца за три тежки умишлени престъпления, наказателното производство по които е прекратено,за вредите – имуществени и неимуществени, от който незаконен акт ПРБ дължи обезщетение. Действително по отношение на останалите две повдигнати обвинения, които са преквалифицирани в едно обвинение, също за тежко умишлено престъпление, е внесен обвинителен акт, но това не е пречка да се прецени причинната връзка между частично прекратено наказателно производство и имуществените и неимуществени вреди ,които се установява ищецът да е претърпял като това обстоятелство следва да бъде съобразено при преценка размера на дължимото от ответника обезщетение. В същата посока са и разясненията, дадени в т.11 на ТР 3/ 2005 г. на ОСГК на ВКС, според която обезщетение се дължи и при частично оправдаване на дееца за някои от извършените деяния, в които е обвинен.
Ищецът е понесъл неимуществени вреди от образуваното наказателно производство, впоследствие частично прекратено, изразяващи се в тревожност, стрес, неспокоен сън, ограничени социални контакти, влошено здравословно състояние и наложила се животоспасяваща операция в резултат на това, уронване на доброто име на ищеца и изключително негативен отпечатък върху бизнес репутацията му и върху осъществяваната до ареста дейност в областта на застраховането. По отношение размера на обезщетенията следва да се съобрази от една страна, че наказателното производство е прекратено частично като за две от повдигнатите обвинения, впоследствие преквалифицирани в едно, е внесен обвинителен акт. От друга страна следва да се съобрази, че ищецът е бил задържан за период от 9 месеца, за три от които и бил лишен от свобода независимо от променената мярка за неотклонение „задържане под стража„ в парична гаранция поради невъзможността да бъде внесена предвид нейния размер от 100 000 лв. От значение за определяне размера на обезщетението е и продължителността на наказателното производство, а именно 3 години, както и отражението на незаконното обвинение в тежки умишлени престъпления върху бизнеса на ищеца в сферата на застрахователната дейност. Не без значение е и обстоятелството ,че повдигнатите против ищеца обвинения, производството по които е частично прекратено, са намерили широк медиен отзвук в пресата и интернет в негативен за него аспект.
При съвкупната преценка на тези обстоятелства и съобразно критерия за справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД съдът е преценил, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди като резултат от незаконното обвинение следва да е в размер на 20 000лв. До този размер предявеният иск с явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, поради което обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен изцяло иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява неправилно до посочения размер, до който следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен до размер от 20 000лв.
Ищецът е претендирал и заплащане на обезщетение за имуществени вреди, които са следните: 112 869.00 лв., представляваща обезщетение за имуществена вреда претърпяна от ищеца, вследствие неполучен от него доход за периода от 01.10.2011 г. до 30.06.2014 г. по договори с четири търговски дружества; 179 860,98 лв., представляваща останало непогасено задължение към „БАКБ“ АД по договор за банков кредит от 2009 г.; 2 847 лв., представляващо пропуснато да бъде реализирано от ищеца трудово възнаграждение като резервист; 1 452.28 лв. представляваща обезщетение за претърпяна имуществена вреда в размер на законната лихва върху гаранцията от 10 000 лв. за времето на престоя по сметката на МВР.
По делото е установено, че ищецът е реализирал доходи от трудови правоотношения, както и от такива по възлагане на управление на търговски дружества, които предвид факта на задържането му под стража и невъзможността да реализира доходи от тях за периода на задържането се явяват пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от образуваното наказателно производство. Тази имуществена претенция следователно се явява доказана по основание, но само за периода на задържането 01.10.2011 – 29.06.2012 г. или за период от 9 месеца.Така заключението по ССЕ установява, че по трудовото правоотношение с едно от търговските дружества ищецът е пропуснал да реализира приход за посочения период в размер на 5 640 лв., по допълнителен договор с друго дружество е пропуснал да реализира приход за посочения период от 3 600 лв.; по договор за възлагане на управление е пропуснал да реализира приход за посочения период в размер на 13 510 лв.; и по договор за възлагане на управление с четвърто дружество е пропуснал да реализира приход за посочения период в размер на 3 780 лв. Или общо размерът на пропуснатите ползи от неполучени доходи за посочения период е 26 530 лв. Като се съобрази, че наказателното производство е прекратено за три от общо 5 повдигнати обвинения, то дължимото на ищеца обезщетението за имуществени вреди, представляващо пропуснати ползи от неполучен доход за периода 01.10.2011 г.- 29.06.2012 г. е в размер на 15 918 лв., до който размер и период предявеният иск с явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Претендира се заплащане на сумата от 179 860,98 лв., представляваща останало непогасено задължение към „БАКБ“ АД по договор за банков кредит от 2009 г.,за който ищецът твърди, че поради незаконното задържане под стража не е могъл да обслужва, поради което банката е трансформирала кредита в изцяло и предсрочно изискуем.Тази имуществена претенция съдът намира за изцяло неоснователна доколкото от доказателствата по делото е видно, че кредитополучател по посочения договор е дружеството, а ищецът е поръчител. След като главен длъжник по този договор е посоченото дружество, чието именно неизпълнение е породило предсрочната изискуемост на кредита, то дори и да е налице неизплатено вземане, то същото не е щета в пряка причинна връзка с незаконното обвинение. В тази обжалвана част отхвърлителното решение на съда е правилно и следва като такова да бъде потвърдено.
Аналогично е становището на съда и по заявената имуществена претенция за заплащане на сумата от 2 847 лв., представляващо пропуснато да бъде реализирано от ищеца трудово възнаграждение като резервист доколкото липсват каквито и да е доказателства, от които да се направи извод, че ищецът е пропуснал да реализира прихода, предмет на претенцията и тази вреда да е в пряка причинна връзка с незаконното обвинение.И в тази част отхвърлителното решение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Претендира се и заплащане на сумата от 1 452.28 лв. представляваща обезщетение за претърпяна имуществена вреда в размер на законната лихва върху гаранцията от 10 000 лв. за времето на престоя по сметката на МВР . От доказателствата по делото е видно, че гаранцията е внесена на 29.06.2012 г. и е върната на 29.11.2013 г., а законната лихва за този период се равнява на 1 452,28 лв. Същата е имуществена вреда, пряка последица от прекратеното наказателно производство, но доколкото същото е прекратено за 3 от общо 5 повдигнати обвинения, обезщетение се дължи до размер на 871 ,40 лв., до който размер предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, поради което обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен изцяло иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 452,28 лв. е неправилно до посочения размер, до който следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен в горепосочения размер, а над този размер отхвърлителното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Прокуратурата на Република България е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ТР №3/22.04.2005 г. ОСГК на ВКС и ППВС №4/23.12.1968 г. Представени са решения на ВКС.
Касаторът Б. И. К., [населено място], твърди, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди и необходимостта да се извърши преценка на всички относими обстоятелства, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 год. и решения на ВКС. Освен това е повдигнал и въпросите относно обезщетението за претърпените имуществени вреди: длъжен ли е съдът да присъди това обезщетение в размер на установеното в счетоводна експертиза; при последваща неработоспособност поради лечение, предизвикано от задържането под стража дължи ли се обезщетение за това лечение и има ли имуществени вреди освен за търговското дружество и за физическото лице, едноличен собственик на капитала и управител на дружеството,
Жалбите са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №207 от 15.11.2018 г. по гр. дело №392/2018 г. на Пловдивския апелативен съд. Повдигнатите от касаторите въпроси относно обезщетението за неимуществени вреди обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и посочената от касаторите. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставените въпроси в противоречие с трайно установена съдебна практика. Съобразена е и посочената от касаторите задължителна съдебна практика, че само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено положение. Задължително се преценяват видът и характерът на упражнената процесуална принуда, постановяване на една или повече осъдителни присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаването на лицето, общата продължителност и предмета на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Повдигнатите въпроси от касатора – ищец относно обезщетението за имуществени вреди са теоретични и не кореспондират с конкретно правно разрешение на съда, а повдигат питания по съществото на спора, които могат да получат отговор само след допускане на касационно обжалване.
Не се дължат деловодни разноски съобразно изхода на спора.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №207 от 15.11.2018 г. по гр. дело №392/2018 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.