О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София 21.01. 2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2276/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийската апелативна прокуратура срещу решение №251 от 26.01.2018 г. по гр. дело №3208/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 02.05.2017 г. по гр. дело №11125/2016 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. Т. Б. на основание чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди със законната лихва от 15.10.2015 г. до окончателното изплащане. Въззивният съд е приел, че срещу ищеца е повдигнато обвинение за документно престъпление. Производството по делото е продължило от 12.03.09 г. до 15.10.15 г. След внасяне на обвинителния акт в съда представител на ответника е поддържал обвинението съобразно дадената правна квалификация и СРС е постановил осъдителна присъда. Същата е отменена от СГС, а решението на последния е потвърдено от ВКС. Оправдателната присъда, постановена на въззивно ниво, е протестирана от Прокуратурата. С оглед на това отговорността за продължаването на наказателно производство за присвояване на сумата от 7 000 лв. /изтеглен заем от името на друг кредитополучател, но погасен от обвиненото лице/ в продължение на повече от 6 години е на ответника.
От значение за отговорността по ЗОДОВ е обстоятелството, че оправдателна присъда се постановява след извода, че деянието е несъставомерно по поддържаното обвинение. Следователно налице е изначално порочно квалифициране от страна на ответника и порок в неговата обвинителна функция, затвърден от подаването на протест срещу оправдателната присъда. Ответникът отговаря за всички вреди на ищеца, доказани като проявени през времето, през което е поддържано обвинение срещу него, относно което е постановена оправдателна присъда. В резултат от воденото наказателно производство ищецът се е затворил и ограничил контактите си. Според въззивния съд обезщетението за неимуществените вреди следва да е 15 000 лв.
Ответникът по касационната жалба Р. Т. Б., [населено място], не е заявил становище.
Прокуратурата на Република България е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях за размера на обезщетението, както и относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г. и ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС. Представени са и съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №251 от 26.01.2018 год. по гр. дело №3208/2017 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази посочена от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика.
Съобразена е и посочената от касатора задължителна съдебна практика, че само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност.
От представените съдебни решения на ВКС не може да се направи обоснован извод, че въпросите за критерия по чл.52 ЗЗД при определяне обезщетението за неимуществени вреди са решени в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика. Според нея разпоредбата на чл.52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни значително по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №251 от 26.01.2018 г. по гр. дело №3208/2017 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.