О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
Гр.С., 26.04.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети април през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д.N.4593 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на П. Н. П. и Апелативна прокуратура Велико Т. срещу решение №.145/ 12.07.2017 по г.д.№.310/2017 на Апелативен съд Велико Т. – с което е потвърдено решение №.114/10.03.17 по г.д.№.601/16 на Окръжен съд Русе за осъждане на Прокуратурата да заплати на П.П. на основание чл.2 З. 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди и отхвърляне на иска за разликата над 10000лв. до 50000лв. АП Велико Т. обжалва решението в осъдителната му част, П. П. – в отхвърлителната.
Ответната страна П.П. оспорва жалбата на АП В.Т..
К. жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С атакуваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 З. за основателен за сумата 10000лв. /от претендирани 50000лв./ обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение. За да достигне до този извод е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди предвид чл.2 ал.1 т.3 З. – ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.302 т.2 б.”а” НК вр. с чл.301 ал.1 пр.1 и 2 ал.1 НК /подкуп/, като образуваното досъдебно производство е било прекратено на основание чл.243 ал.1 т.2 НПК поради недоказаност на обвинението. За да определи дължимото обезщетение, съдът е изходил от следните безспорни между страните факти: срещу ищеца е било водено досъдебно производство /№.26П/10/ по описа на СО-СГП, пр.пр.4-4474/10 по описа на СГП, като на 20.01.2011 с постановление на прокурор на СГП е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.302 т.2 б.”а” НК вр. с чл.301 ал.1 пр.1 и 2, ал.1 НК /за това, че на 14.12.10 за времето от 17.30 до 17.35ч. на територията на ГКПП Д. мост като длъжностно лице, посредством злоупотреба със служебното си положение на служител от състава на МВР, полицай при Р. Р., Г. Р., при ГКПП Р., е поискал дар, който не му се следва, парична сума, за да не извърши действия по служба – проверка на превозното средство, товара и съпътстващите го документи на товарeн автомобил от международен транспорт, за да премине границата през ГКПП на българска територия/; на същата дата е взета мярка за процесуална принуда „задържане за срок до 72ч.”, променена на 22.01.11 в „парична гаранция 3000лв.”; на 16.04.13 е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.302 т.1 б.”а” вр. с чл.301 ал.1 пр.1 и 2 и ал.2 НК, с постановление от 10.09.15 наказателното производство е било прекратено на основание чл.243 ал.1 т.2 НК поради недоказаност на обвинението; със Заповед №.1181/7/25.03.11 му е било наложено дисциплинарно наказание уволнение, отменено с реш. №.36/21.11.11 по а.д.№.С-18/11 на АС София град, потвърдено с реш. №.131/21.12.12 по а.д.№.С-2/12 на ВАС. Задържането на четиринадесетте граничари във връзка с горното дело е било отразено във вестници „Труд”, „Бряг”, „Утро” от 22-23.01.11г. Описани са констатациите на съдебно-медицинската експертиза – според която качеството на живот на ищеца претърпяло негативни изменения /изразяващи се в лични затруднения и такива във взаимоотношенията със семейния партньор, при общуване в приятелски кръг, по отношение на самооценка и себевъзприятие/ – макар към настоящия момент да не се наблюдава отклонение от нормата в психичното състояние /което се дължи до голяма степен на личностовите особености, позволяващи отреагиране на силен стрес без трайни последствия/, и показанията на разпитаните свидетели – във връзка с наложилото се след уволнението преместване на семейството при родителите /от [населено място] в [населено място]/, за да могат да им помагат предвид оставането на П.П. без работа една година /търсел непрекъснато, но не можел да си намери, защото обвинението имало отражение и хората знаели за случилото се/ и промените в психичното му състояние /затворил се в себе си, чувствал се подтиснат, не искал да контактува с родители си така често, както преди, избягвал да говори с тях за делото, като дори и в момента не бил същия, както преди уволнението/. При тези обстоятелства съдът е приел, че незаконното обвинение е причинило на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психически изживявания – притеснение, напрежение, неудобство, накърнени достойнство и професионален авторитет. По отношение на размера на дължимото обезщетение, като е съобразил тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото наказание, продължителността на наказателното производство /4г. и 8м./, вида на наложената мярка за неотклонение /парична гаранция/-която не е била пречка за осъществяване на контакти в обществото, характера и интензитета на стреса и притесненията, медийния отзвук, възстановяването на работа, липсата на трайни последици за здравословното състояние и на по-значителни неимуществени вреди от обичайните, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната, съдът е приел, че обезщетение от 10000лв. е достатъчно да ги репарира.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане
на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. Апелативна прокуратура Велико Т. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – като сочи, че съдът се е произнесъл по правните въпросите относно това как следва да се прилага обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 от З. при определяне на обезщетението за неимуществени вреди /ППВС 4/68г., гт.3 и 11 ТР 3/22.04.05 по т.г.д.№.3/04 на ОСГК на ВКС, т.19 Т./4.01.01. ОСГК на ВКС/, може ли съдът да приеме за установени увреждания над обичайните като интензитет и вид и дължи ли мотивиране на тези свои изводи, когато предметът на спора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 З. е очертан в рамките на обичайното за подобни случаи /т.3 и т.11 ТР 3/22.04.05 по т.г.д.№.3/04 ОСГК на ВКС/, съществуването на пряка причинно-следствена връзка между увреждането и претендираните вреди и следва ли съдът да изложи мотиви за наличието на такава между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди /т.11 ТР 3/04 и т.19/ ТР 1/01/ и да определни кои конкретни по вид неимуществени вреди са доказани по делото /т.2 ППВС 7/30.12.59, реш.№.945/15.03.10 по г.д.№.3026/08, ІV ГО; т.ІІ ППВС 4/68, ТР 3/22.04.05 по т.г.д.№.3/04, ОСГК на ВКС, ТР 1/4.01.01 ОСГК на ВКС/.
К. П.П. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроса при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД и длъжен ли е съдът да определи и присъди обезщетение за неимуществени вреди поради незаконно обвинение при съобразяване на всички факти и обстоятелства, които имат пряко значение при определяне на неговия размер? /ППВС 4/68, т.11/реш.№.289/14.11.16 по г.д.№.261/16, ІV ГО, реш.№.59/12.05.16 по г.д.№.3340/15, ІІІ ГО/.
По касационната жалба на касатора АП В.Т.:
С въпроса относно приложението на обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД касаторът цели да поставят проблема за съдържанието на понятието „справедливост“-доколкото обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т.гр.д.№.3/2004 на ОСГК на ВКС/. В цитираната от касатора т.ІІ от Постановление №.4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието „справедливост“. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. В. съд не е отрекъл задължението си да обсъди както факти, на които се основава претенцията, така и направените от ответника възражения и доводи–в това число за продължителност на наказателното производство, наложена мярка за неотклонение и предвидено наказание, за липса на доказателства във връзка с твърдените емоционални последици, за социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната. При това положение не е налице отклонение от задължителната практика на ВКС във връзка с несъобразяване на твърдени от ответника обстоятелства, които биха обосновали присъждане на по-нисък размер на обезщетение.
Вторият въпрос е неотносим. В. съд не го е обсъждал и не е излагал изрични мотиви във връзка с него. От друга страна исковата молба съдържа подробно изложени фактически обстоятелства във връзка с конкретните твърдени и претърпени вреди от ищеца. При това положение задължение на съда е да ги обсъди и вземе предвид, независимо от това дали те могат да бъдат квалифицирани като обичайни, респективно какво съдържание се влага в този термин от съда и от различните страни.
Доколкото е налице позоваване на противоречие с т.3 и т.11 от ТР №.3/2005г., касаещи намаляне на отговорността на държавата при съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и хипотеза на частично оправдаване, касаторът не е формулирал конкретен въпрос, който да е разрешен в противоречие именно с ТР №.3/2005г.
Във връзка с въпросите за задължението на съда да изложи мотиви за наличие на причинно-следствена връзка межу вредите и наказателното производство, респективно необходимостта от съществуване на пряка такава за присъждане на обезщетение, твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС отново не е налице. Съгласно цитираните т.19 от ТР №.1 от 4 януари 2001г. на ОСГК и ППВС 4/68 мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, респективно на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следва да се има предвид, че мотиви са налице при направен логически извод, че повдигнатото незаконно обвинение е довело до настъпването на вреда за ищеца по спора. В случая съдът е изследвал въпроса налице ли е причинно-следствена връзка и е посочил, че такава е налице по отношение на вредите, които е приел, че следва да бъдат обезщетени – тъй като те са причинени именно в резултат на незаконното обвиняване в престъпление. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи или е приел, че е налице такава причинно-следствена връзка. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество – след допускането й до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване по жалбата на АП гр.В.Т. не следва да се допуска.
По касационната жалба на П. П.
Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната от касатора, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие; при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят; в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди; същият се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията; съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост; моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях трябва да съответства на необходимото за преодоляването им; при лица, заемали високо обществено положение или длъжности, свързани с управление на публични средства, следва да се съобразят и факти от обективно естество като вида заемана длъжност, вкл. съответните професионални и морални изисквания при нейното заемане, като обективни показатели за кариерното развитие на ищеца; взема се под внимание съдържало ли е незаконното обвинение тезата за злоупотреба с публични средства и служебно положение, степента на вредоностия ефект от обвинението върху социалната, професионалната, академичната обществената или друг вид реализация, като се съобрази каква е била същата преди, по време и след приключване на наказателното преследване /връзката между тези факти ще определи в конкретна степен злепоставящото въздействие на обвинението в извършването на престъплението по служба/ /реш.№.832/10.12.10 по г.д.№.593/10, ІV ГО, реш. №.321/26.11.14 по г.д.№.2516/14, ІV ГО/. Обосновани са твърденията, че, в противоречие с практиката, съдът не е обсъдил и взел предвид определени критерии и правно релевантни обстоятелства, наведени още с исковата молба и повдигнати с въззивната жалба, вкл. че във връзка с образуваното наказателно производство на ищеца е било отнето разрешение за достъп до класифицирана информация, респективно че това обстоятелство е създавало пречки пред намирането на работа и кандидатстването за по-квалифицирана и високо платена длъжност. С оглед на изложеното, по жалбата на този касатор следва да се допусне касационно обжалване. На същия трябва да се дадат указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 5лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.145/12.07.17 по г.д.№.310/17 на Апелативен съд Велико Т. по жалбата на Апелативна прокуратура [населено място].
ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение №.145/ 12.07.17 по г.д.№.310/17 на Апелативен съд Велико Т. по жалбата на П. П..
ДАВА едноседмичен срок на касатора П.П. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 5лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, при неизпълнението им, за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: