О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
Гр.София, 05.04.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори април през двехиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.3981 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Ш. А. срещу решение на Апелативен съд Варна №.84/4.07.18 по г.д.№.249/18 – в частта, с която е отменено реш.№.9/15.01.18 по г.д.№.251/17 на Окръжен съд Търговище в частта за уважаване на предявения от касатора срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ за сумата над 1000лв. до 4000лв. обезщетение за неимуществени вреди – и в тази част искът е отхвърлен, а в останалата – отхвърлителна част до 200000лв., решението е потвърдено.
Ответната страна Прокуратурата на РБългария не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди предвид образуването на досъдебно производство срещу ищеца за престъпление по чл.209 ал.1 НК /за това, че от м.01.12 до 4.09.12 с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Х.Ц., че срещу финансиране от последния производство на около 500дка слънчоглед и около 150дка царевица ще му възстанови направени разходи от около 29532лв. и стари задължения за 23600лв. като му предостави равностойно количество от произведеното зърно, и му е причинил имотна вреда за 29532лв./, производството по което впоследствие е било прекратено без повдигане на обвинение-с констатации, че деянието не е престъпление. Установил е и, че незаконното обвинение му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психически изживявания. По отношение на размера на дължимото за тях обезщетение, като е съобразил–продължителността на наказателното производство /5м./, обстоятелството, че спрямо ищеца не е прилагана мярка за неотклонение и не е било повдигнато обвинение, че с негово участие се е осъществило само едно процесуално действие /разпит в качеството му на свидетел от 10.30 до 11.00ч. на 17.01.13/, че през посочения период срещу него е имало и други наказателни производства /по чл.206 ал.2 НК, по чл.255 ал.3 НК и по чл.313 ал.2 НК/, по които са постановени осъдителни присъди, тежестта на престъплението, във връзка с което е образувано производството /тежко по смисъла на чл.93 т.7 НК/, което е създало допълнително чувство на тревожност и страх, характера на увреждането, негативното отражение върху начина му на живот във всички аспекти, в това число социален и професионален, настъпилата промяна в емоционално-психическото състояние, необщителност и сприхавост, търпяните притеснения, безпокойства и терзания с чувство за накърнено добро име /предвид и на факта, че се е кандидатирал за кмет (на [населено място], общ.П.) и общински съветник и е приемал, че влошеното му финансово състояние, дистанцирането на партньори и приятели и раздялата с приятелката му се дължат на тази несправедливост/ – и същевременно обстоятелството, че не са ангажирани доказателства, установяващи твърдяните в исковата молба нарушения на физическото здраве и наличие на причинно-следствени връзки между отделните фактори, е приел, че дължимото обезщетение възлиза на 1000лв.
Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай.
Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Изложението му, обаче, не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване по критериите на чл.280 ГПК – при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК касационно обжалване не трябва да се допуска.
Само за пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че е налице годно общо основание във връзка с въпрос за задължението на съда да определи обезщетение след преценка на всички законоустановени обстоятелства, то отново не би било налице твърдяното основание за допускане на касация. Безспорно съгласно практиката на ВКС /вкл. цитираната/ понятието справедливост е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Въззивният съд не е отрекъл задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на ответника, взел е предвид релевантните факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. При определянето му е съобразил неголямата продължителността на наказателното производство и интензитета на засягане на правата – факта, че на ищеца не е било повдигано обвинение, не му е налагана мярка за неотклонение и с негово участие е било проведено само едно процесуално действие /разпит в качеството му на свидетел за 30минути/, тежестта на престъплението, във връзка с което е образувано производството /тежко по смисъла на чл.93 т.7 НК/, негативното отражение на разследването върху емоционално-психическото му здраве и начина на живот, положението му в обществото и възможностите за професионални изяви, наличието на други наказателни производства, по които са постановени осъдителни присъди, липсата на доказателства за установяване на твърдяните в исковата молба нарушения на физическото му здраве и на причинно-следствени връзки между отделните фактори. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи, в това число за наличие или липса на причинна връзка. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество, след евентуалното й допускане до касация по критериите на чл.280 ГПК – не и в настоящата фаза на селекция съобразно тези критерии.
С оглед на изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Апелативен съд Варна №.84/4.07.18 по г.д.№.249/18 в атакуваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: