О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
Гр.С., 29.10.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.1380 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. П. Г. срещу решение №.21/17.01.18 по г.д.№.467/17 на ОС Смолян – с което е потвърдено реш.№.124/22.07.16 по г.д.№.136/16 на РС Девин за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение с ищцата, заемала длъжност „готвач“, е било законосъобразно прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ. Намерил е, че е извършено реално съкращение на заеманата от нея щатна бройка, решението за съкращение е одобрено от надлежен орган, налице е и законосъобразно проведен подбор. Посочил е, че с оглед оспорването на истинността на отразените в протокола за подбор обстоятелства, от ангажираните от работодателя писмени и гласни доказателства се установява, че дадените от комисията оценки съответстват на качествата и нивото на изпълнение на работа от ищцата. Отразил е както критериите, въз основа на които е извършен подбора, и дадените точки на всеки участник, така и установените от свидетелите обстоятелства, които са ги обосновали. От показанията се установява, че, за разлика от много доброто качество и бързина на изпълнение на задълженията от оставения на работа готвач, на ищцата е трябвало да бъдат давани допълнителни указания, за да свърши работата си по почистване на работното място, по направата на заготовките и по калкулациите, което водело до конфликтни ситуации; че тя работела по-бавно, качеството на приготвяната от нея храна не винаги било на ниво, имало оплаквания от клиенти и случаи, в които храната била изхвърляна; че въпреки даваните й указания, отказвала да ги изпълнява или се поправяла за 2-3дни, след което отново допускала същите грешки; че в нарушение на правилата за безопасност /чл.33, чл.34 ЗЗБУТ и чл.126 КТ/ по невнимание се наранила при заточване на нож, което е признато за трудова злополука. Освен това от писмените доказателства е видно, че има по-ниска квалификация от другия готвач /завършила е двумесечен курс за „готвач“ и има допълнителна квалификация втора степен, а той-средно професионално училище по отдих и туризъм с професия „готвач“ и допълнителна квалификация “главен готвач“ в Б. Ц. школа по туризъм/. При тези обстоятелства е прието, че извършеният подбор съответства на изискванията на чл.329 КТ и уволнението е законосъобразно.
Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по ал.1 и ал.2 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
К. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото: „1. Кой е момента на настъпване на преклузия на посочване, представяне, събиране на доказателства в бързите производства по трудови спорове, явяващ се от значение за точното приложение на чл.266 ал.3 ГПК?“; 2.“Определените критерии от работодателя следва ли да бъдат от съда проверени дали са ясни и конкретни и възможно ли е да се осъществи контрол за обективното съответствие на оценката на комисията по подбора с действителните качества на уволнения работник?“.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Поставените от касатора въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени с т.1 на ТР №.1/09 от 19.02.10г. на ОСГТК на ВКС, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведените в изложението въпроси не са били предмет на обсъждане от въззивния съд и той не е излагал изрични мотиви в тази връзка. С оглед на това те не съставляват годно общо основание за допускане на касационно обжалване. Отделно от изложеното, не е налице и специалното основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото по въпросите относно преклузиите и приложението на чл.266 ал.3 ГПК и критериите за подбор вече е формирана задължителна практика, в това число тълкувателни решения, която не се нуждае от промяна или осъвременяване /т.4 ТР №.1/09г. от 19.02.10г. на ОСГТК на ВКС/. В случая въззивният съд е постановил решението си след като делото е било върнато за ново гледане от състав на ВКС по реда на чл.293 ГПК и е изпълнил дадените му задължителни указания /чл.294 ал.1 ГПК/ за допълване на доклада и даване на възможност за ангажиране на доказателства /предвид констатации на касационния съд за допуснато процесуално нарушение/ – а от друга страна, след обсъждане на поставените оценки и ангажираните свидетелски показания и писмени доказателства, е приел, че те безспорно сочат на по-добро ниво на изпълнение на работата и по-висока квалификация на неуволнения работник – и, следователно, на законосъобразно проведен подбор. Въпросите за допуснати процесуални нарушения при първоначалното разглеждане на делото от въззивна инстанция са решени с първото касационно решение, това, което е било предмет на обсъждане и преценка в него, не може да бъде поставено пред втората касация, а въззивният съд се е съобразил с дадените задължителни указания.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства за плащане по банков път на възнаграждение съобразно уговореното в договора за правна помощ и фактурата /т.1 ТР 6/12 от 6.11.13г на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от горното, съставът на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.21/17.01.18 по г.д.№.467/17 на ОС Смолян.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: