О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
Гр.С., 20.09.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д.N.612 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. О. Х. срещу решение №.5722/3.08.17 по г.д.№.2851/17 на Софийски градски съд, II Д състав – в частта, с която, след отмяна на реш.№.II-55-309/30.06.16 по г.д.№.35119/13 на СРС, ГО, 55с., предявения от касатора иск с правно основание чл.215 ал.1 ГПК е отхвърлен за разликата над 973евро до 2998,13евро – командировъчни разходи за периода 27.10.11-29.02.12г.
Ответната страна [фирма] не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил, че претенцията за заплащане на командировъчни разходи за процесния период над сумата 973 евро е неоснователна, тъй като всички дължими такива са били платени. За да достигне до този извод е приел, че ищецът е работил по трудов договор със срок на изпитване в полза на работодателя на длъжност „шофьор международни превози“, впоследствие прекратен; за срока на договора е бил командирован с 6 заповеди – в които са отразени суми, имащи характер на служебен аванс – и впоследствие са съставени отчетни листове за всички разходи, предоставения аванс и рекапитулация относно суми за доплащане или връщане; общо начислените командировъчни са 3170евро – при действително дължими /съобразно Наредбата за командировките и специализации в чужбина и действителната продължителност на престоя в чужбина по време на всяка една от командировките/ 2997евро – като за изплащането на същите ответникът е представил разходни касови ордери /РКО//тройна съдебно-счетоводна експертиза/. Във връзка със спорния въпрос налице ли е действително плащане и извършеното в тази връзка оспорване на автентичността на подписа на ищеца в приложените РКО, съдът, като се е позовал на заключението на графологичната експертиза, е приел, че същото установява автентичността на подписите, положени в отчетните листове и РКО по четири заповеди /РКО по петата заповед не е подписан, а по шестата не е представян/. При тези обстоятелства е формирал извод за основателност на претенцията до размер на 963евро – в която част е потвърдил първоинстанционното решение за уважаването й, и за неоснователност на същата за разликата до 2998,13евро.- и я е отхвърлил.
К. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1.„Може ли съдът да не възприеме заключението на съдебните експертизи без да се мотивира защо и в коя част не ги възприема в съответствие с нормата на чл.202 ГПК и трябва ли съдът независимо дали възприема или не дадено експертно заключение, да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността и на двете заключения на двете приети експертизи по делото?“; 2. „Може ли съдът да основе решението си само на избрани доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля, а ако ги приема въз основа на какви изводи?“; 3.“Следва ли въззивният съд да направи собствен пълен анализ на приобщените от първата съдебна инстанция доказателства по делото, като решаваща съдебна инстанция или дейността на окръжния съд има контролно-отменителна и респективно проверяваща функция?“ /реш.№.348/16.11.15 по г.д.№.1271/15, трето ГО, реш.№.248/ 16.11.15 по г.д.№.1271/15, трето ГО, реш.№.57/8.05.14 по г.д.№.7493/13, второ ГО, реш.№.24/28.01.10 по г.д.№.4744/08, първо ГО/, т.19 Т./4.01.01 по т.д.1/00, ОСГК на ВКС/.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по първия изведен въпрос, който е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Съгласно същата, в това число цитираната , съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори да не е оспорено от страните; заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост; оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда /реш.№.241/23.10.13 по г.д.№€3194/13, първо ГО, реш.№.108/16.05.11 по г.д.№.1814/09, четвърто ГО, реш.№.348/16.11.15 по г.д.№.1271/15, трето ГО, реш.№.248/ 16.11.15 по г.д.№.1271/15, трето ГО, реш.№.57/8.05.14 по г.д.№.7493/13, второ ГО, реш.№.24/28.01.10 по г.д.№.4744/08, първо ГО/, т.19 Т./4.01.01 по т.д.1/00, ОСГК на В. др./. Обосновани са твърденията на касатора, че като е направил извод за неоснователност на оспорването на подписите предвид заключението на графологичната експертиза, въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС. С оглед на изложеното по първия въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК – а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество.
Мотивиран от горното, и доколкото жалбоподателят не дължи държавна такса, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.5722/3.08.17 по г.д.№.2851/17 на Софийски градски съд, II Д състав, в обжалваната му част.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: