О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 885
Гр.С., 07.12.2017
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.1913 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. К. срещу решение №.8339/17.11.16 по г.д.№.2143/16 на СГС, ІІІВс. – с което е потвърдено реш.№.І-42-97/3.08.15 по г.д.№.1160/15 на СРС, 42с., за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди от предявена тъжба.
Ответната страна П. Б. Е. оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД за неоснователен, тъй като не са налице елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД предвид липсата на противоправно поведение на ответника. Съдът е посочил, че доводите, че в случая противоправното поведение се изразява в подадена от него частна тъжба, в която се съдържат неверни твърдения, неотговарящи на обективната действителност, и съставлява злоупотреба с право, са неоснователни. Отразил е, че подалото тъжба лице, което твърди, че е пострадало от престъпление, реализира свое субективно право, и упражняването му не може да се квалифицира като противоправно поведение, което да е основание за реализиране на деликтна отговорност. Посочил е, че за определяне на поведението на ответника като противоправно е неотносимо обстоятелството дали изложените от него в частната тъжба факти и обстоятелства са били безспорно установени в хода на образуваното наказателно производство, доколкото същите имат значение единствено за доказване на обвинението спрямо ищеца, респективно за неговото оправдаване. Подаването на тъжба и воденето на наказателно производство – когато страната тъжител твърди, че е пострадала от престъпление от частен характер, представлява регламентирано от закона субективно право, чието упражняване е предоставено на волята на лицето – при което повдигането и поддържането на обвинение за престъпление, което се развива по тъжба на пострадалия, не представлява неправомерно действие и не може да ангажира деликтната отговорност на ответника.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Извежда следните въпроси, за които твърди, че са противоречиво решавани от съдилищата и от значение за точното приложение на закона и развитието на правото: „Представлява ли депозирането на частна тъжба единствено и само реализация на субективно право или при излагане по нея на неверни факти и обстоятелства може да представлява злоупотреба с право т.е. противоправно деяние, което може да причини вреди?; Следва ли сезираният с иск по чл.45 ЗЗД съд да се произнесе по въпроса за истинността на изнесените в тъжбата факти и обстоятелства или този въпрос е неотносим към предмета на доказване”.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по първия въпрос /основание на чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е налице – доколкото то предпоставя противоречиво разрешаване на въпроса с влезли в сила решения /т.3 от ТР №.1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/, а липсват доказателства цитираните такива (които не са и приложени) да са влезли в сила/ – който е обусловил решаващата воля на съда и е от значение за изхода на спора и точното приложение на закона.
На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 200лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.8339/17.11.16 по г.д.№.2143/16 на СГС, ІІІВс.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 200лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване или, при неизпълнението им, за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: