1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
София, 01 февруари 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3570/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Я., [населено място], подадена от пълномощниците и адвокат М. Д. и адвокат Е. М., срещу решение №53 от 13.05.2016 г. по гр. дело №189/2015 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение №171/27.04.2015 г. по гр.дело № 1422/2014 г. на Бургаския окръжен съд. С първоинстанционото решение е отхвърлен искът на жалбоподателката срещу Т. П. Я. и [фирма] за прогласяване нищожността на учредена с нот.акт № 152, т.43, рег. №20 от 21.12.2007 г. договорна ипотека върху имоти, находящи се в [населено място], [община], до размера на собствената на ищцата ? идеална част от тях. Въззивният съд е приел, че договорът за ипотека е сключен между страните по време на брака на В. Д. Я. и Т. П. Я. през 2007 г. Бракът им е прекратен с развод на 18.07.2008 год. Ипотекираното имущество е придобито от тях по време на брака, но поради придобивния способ не е станало съпружеска имуществена общност, а е притежавано от тях при условията на обикновена съсобственост – съпругата е дарила ? ид.ч. на своя съпруг от имоти, придобити от нея по дарение от нейните родители. С пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя – В. Д. Я., е упълномощен съпругът и Т. П. Я. да я представлява където е необходимо, вкл. пред нотариус и от нейно име да учреди договорна ипотека в полза на когото намери за добре, вкл. [фирма], при условия, каквито прецени, и при размер на кредита, какъвто договори за обезпечаване на неин дълг и/или дълг на трети лица, вкл.дълг на упълномощения, вкл. да договаря сам със себе си като кредитополучател, върху следните недвижими имоти в жилищната сграда-близнак, изградена в УПИ ХV-общ. по плана на [населено място] – тавански етаж – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.503.121.1.4 и подпокривно пространство – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.503.121.1.5. Представителството е учредено преди сключването на ипотеката. В. Д. Я., която е дала своята идеална част от имота като обезпечение на чужд дълг е трето лице по договора за кредит. Според ищцата договорът е нищожен, поради липса на съгласие за сключването му, защото няма представителна власт. Въззивният съд е направил извод, че договорът не е недействителен. Изложени са съображения, че в случая представителната власт е учредена с едностранен доброволен акт на пълнолетно дееспособно лице, насочен към овластяване на пълномощника да извърши определени правни действия Преценката за съответствието между извършеното от пълномощника правно действие и волята на упълномощителя се извършва във всеки отделен случай съобразно очертаните в пълномощното граници на представителната власт. Даването на съгласие за учредяване на ипотека за обезпечение на чужд дълг представлява разпоредително действие с правото на собственост, поради което и съобразно трайно установената съдебна практика за упълномощаване в този случай е необходимо изрично да бъде посочен вида на разпоредителното действие, което в цитираното по-горе пълномощно е направено. За да е налице валидно учредена представителна власт с последиците по чл. 36, ал. 2 от ЗЗД, е достатъчно с пълномощното да се даде право на пълномощника да се разпорежда с имуществото на представлявания чрез конкретни разпоредителни сделки или действия – продажба, дарение, ипотека и т. н. На следващо място е посочено и детайлно конкретизирано имуществото на представлявания, което ще служи за обезпечение по договора за ипотека, като по този начин е изпълнено и изискването за тъждество на изявленията на упълномощителя при учредяване на представителството и на представителя при сключване на договора. Г. договор за кредит също е посочен в пълномощното, като по отношение на него е предоставена по-широка представителна власт на пълномощника да преговаря за условията по кредита. Ако упълномощителят не е определил в пълномощното съдържанието и съществените елементи на конкретната сделка или действие, по аргумент от чл. 39, ал. 1 от ЗЗД следва да се приеме, че тяхното уговаряне е предоставено на пълномощника, а доколко уговореното е в интерес на представлявания, е от значение за отговорността по чл. 40 от ЗЗД. Съществените елементи на конкретната сделка, за чието сключване е учредена представителна власт, не съставляват задължителен реквизит на пълномощното за извършване на разпоредителни сделки и действия, след като законът не въвежда нито диспозитивни, нито императивни правила относно съдържанието на пълномощното. При отсъствие на законова регламентация, упълномощаването не би могло да се поставя в зависимост от несъществуващи изисквания за включване в пълномощното на съществените елементи на бъдещото разпоредително действие или сделка – напр. цената, по която да се извърши продажбата, лицето, на което да се дари имот или в чиято полза да се предостави залог. В пълна степен изложеното важи и за пълномощното, с което се учредява представителна власт за сключване на договор за ипотека върху недвижим имот. Не намират опора в закона аргументите, че заради предвидената в чл. 166, ал. 2 от ЗЗД специалност на ипотеката пълномощното за сключване на ипотека следва да съдържа конкретно посочване на имота, обект на ипотека, размера на обезпечаваното вземане и кредитора, в чиято полза може да се учреди ипотеката. В чл. 166, ал. 2 от ЗЗД законодателят е уредил специалността на ипотеката, а в чл. 167 от ЗЗД е посочил лимитивно реквизитите, които трябва да съдържа нотариалният акт като форма за валидност на договора за ипотека, но не е поставил специални изисквания към съдържанието на пълномощното за сключване на ипотечния договор. При тази законова уредба, ако в самото пълномощно не са поставени ограничения на представителната власт на пълномощника, валидността на упълномощаването е обусловена единствено от изричното посочване на ипотеката в пълномощното като вид разпоредителна сделка, която упълномощеният има право да извърши от името на упълномощителя.
Ответниците по касационната жалба Т. П. Я., [населено място], и [фирма], [населено място], оспорват жалбата.
Жалбоподателката е изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: какво е необходимото съдържание на пълномощното за сключване на договор за ипотека, за да е налице валидно упълномощаване за учредяване на ипотека върху имуществото на упълномощителя; приложими ли са по аналогия правилата относно договора за покупко-продажба и упълномощаването за сключването на такъв към упълномощаването за учредяване на ипотека. Твърди се, че тези въпроси се решават противоречиво от различни състави на ВКС, поради което са налице предпоставките на чл.292 ГПК за постановяване на тълкувателно решение. Посочени са решение №831 от 04.01.2010 г. по гр. дело №2807/2008 г. на ВКС, IV г.о. и решение №215 от 25.01.2011 г. по т. дело №196/2010 г. на ВКС, II т.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №53 от 13.05.2016 год. по гр. дело №189/2015 г. на Бургаския апелативен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. По тях е постановено вече тълкувателно решение, с което е уеднаквена съдебната практика – ТР №5/2014 от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Според тълкувателното решение за упълномощаване с последиците по чл.36, ал.2 ЗЗД за валидно разпореждане /договорът за ипотека е сделка на разпореждане/ с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях. Обжалваното въззивно решение е в съответствие с това тълкувателно решение.
Съобразно изхода на спора на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят деловодни разноски както следва: на Т. П. Я. – 3 000 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение и на [фирма] – 300 лв. юрисконсултско възнаграждение,
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №53 от 13.05.2016 г. по гр. дело №189/2015 г. на Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА В. Д. Я., [населено място], да заплати на Т. П. Я., [населено място], 3 000 лв. и на [фирма], [населено място], 300 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.