4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 822
София, 20.07. 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 463/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И… – В…, [населено място], подадена от пълномощниците му адвокат П. В. и адвокат З. Й., срещу въззивно решение №1247 от 21.10.2016 год. по в. гр. дело № 1507/2016 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1001 от 15.03.2016 г. по гр. дело №11842/2015 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение е признато за незаконно и отменено уволнението на Р. Г. П., извършено със заповед № РД – 17 – 2633/ 29.07.2015 г., издадена от проф. П. И. – Ректор на И… – В…, възстановена е ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „инспектор учебна дейност“ в И… – В…, касаторът е осъден да заплати на Р. Г. П. сумата от 4415.16 лв., представляваща обезщетение за периода от 29.07.2015 год. до 29.01.2016 г., през който последната останала без работа поради уволнението.
Ответницата по касационната жалба Р. Г. П., [населено място], чрез пълномощника си адвокат Г. Т., оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество същата е неоснователна. Моли се за присъждане на направените в касационното производство разноски.
Въззивният съд е приел за установено по делото, че между Р. Георгиева П. като служител и И… – В… като работодател за периода 01.07.2003 г. – 29.07.2015 г. е било налице трудово правоотношение с неопределен срок на действие, по което П. е заемала длъжност „инспектор учебна дейност“ в Центъра за продължаващо обучение, прекратено на основание поради закриване на Центъра за продължаващо обучение и съкращаване на щата, извършено със заповед № РД-17-2633/29.07.2015 г. на ректора на университета, считано от 29.07.2015 г. Съгласно мотивите на заповедта, същата е издадена и трудовото правоотношение е прекратено в изпълнение на решение на Академичния съвет на университета, обективирано в Протокол № 2/02.07.2015 г. – за закриване на Център за продължаващо обучение и Заповед № РД – 17 – 2342/ 02.07.2015 г. – за съкращаване на щата, и съгласно чл. 21 от Правилника на ИУ. Вписаното като основание: „ и съкращаване на щата“, е счетено за техническа грешка. Прекратяването на трудовото правоотношение е незаконнно, защото в случая със закриване на „Центъра за продължаващо обучение“ е налице вътрешно организационно преустройство на ИУ, а не закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Това е така, тъй като дейността на „Центъра за продължаващо обучение“ продължава да съществува и се осъществява от сектор „Учебна дейност“, както е наредено с неоспорената Заповед № 14-2345-1/03.07.2015 г. на ректора на ИУ. Дейността на „Центъра за продължаващо обучение“ през учебната 2014/2015 г. е идентична по предмет с тази осъществявана от Сектор „Учебна дейност“ за учебната 2015/2016 г. При това положение работниците и служителите, които досега са я осъществявали следва да продължат да бъдат използвани в новите организационни форми, респ. ищцата Р. П. е следвало да продължи да осъществява трудовата си функция в Сектор „Учебна дейност“ при ИУ.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът е изложил съображения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния материалноправен въпрос: В случай на уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ, когато част от дейността на закритото предприятие е преминала към друго звено, без да съставлява основната му дейност, осъществено ли е реално закриване на част от предприятието. Поддържа се, че въззивното решение противоречи по въпроса на практиката на ВКС, обективирана в решение № 760 от 16.10.2009 г. по гр. дело № 2260/2008 г. на ІІ г.о. и решение № 228 от 29.06.2012 г. по гр. дело № 1389/2011 г. на ІІІ г.о.
В изложението се твърди наличие и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: по материалноправния въпрос – в случай на уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ, когато част от дейността на закриваното предприятие се поема и довършва от друго звено, какви са критериите за преценка на наличие на „вътрешноорганизационно преустройство: освен преценката дали продължената дейност представлява основна за приемащото звено, има ли значение каква относителна част от цялата дейност на закритото звено е продължена или дължи ли съдът съпоставка на този количествен критерий; по процесуалноправния въпрос: в случай на уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ, когато част от дейността на закриваното предприятие се поема и довършва от друго звено при наведено от служителя бланкетно възражение за липса на реално съкращаване на звеното, чия е доказателствената тежест относно фактите, че дейността е продължена, относителния дял на продължената дейност и дали продължената дейност е основна за приемащото звено. Касаторът е посочил, че разрешаването на първия от горните въпроси ще даде отправна точка как конкретно съдилищата по обективни критерии да разрешават спорния въпрос за разликата между „вътрешноорганизационно преустройство“ и „реално съкращаване на част от предприятието“. Наведени са доводи, че поставеният въпрос е с важно практическо значение в приложението на закона по една от най-честите спорни хипотези на прекратяване на трудовото правоотношение по КТ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение № 1247 от 21.10.2016 г. по в. гр. дело № 1507/2016 г. на Варненския окръжен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
В настоящия случай не е налице относим за спора правен въпрос съгласно разясненията на горецитираното ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. И трите поставени въпроси са неотносими към направените от въззивния съд правни изводи, защото е прието за установено по делото, че няма закриване на част от предприятието, тъй като дейността на „Центъра за продължаващо обучение“ през учебната 2014/2015 г. е изцяло идентична по предмет с тази, осъществявана от сектор „Учебна дейност“ за учебната 2015/2016 г., а не само част от дейността на закритото звено да е преминала към друго такова. Изложеното води до извод за липса на общото основание за достъп до касационно обжалване по отношение и на трите поставени въпроси. При отсъствие на общата предпоставка за достъп до касация не се дължи произнасяне по специфичната такава. За пълнота на изложението обаче, следва да бъде посочено, че цитираната практика на ВКС е неотносима към настоящия случай. Отделно, липсва обосновка и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изложени са съображения по съществото на спора, но не става ясно защо поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, които съставляват единно основание за достъп до касация, съгласно дадените в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС разяснения.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 500 лв. деловодни разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1247 от 21.10.2016 г. по в. гр. дело № 1507/2016 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА И… – В…, [населено място], да заплати на Р. Г. П., [населено място], 500 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.