1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
София, 26 април 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов т. дело № 60388/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Г. В., със съдебен адрес – [населено място], срещу решение №1279 от 20.06.2016 г. по гр. дело №1593/2016 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 30.12.2016 г. по гр. дело №5422/2014 г. на Софийския градски съд и е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу ЗАД [фирма] иск с правно основание чл.226 КЗ/отм./ за сумата 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че при ПТП, настъпило на 29.10.2012 г., на Х. П. С. били нанесени тежки телесни увреждания, от които е починал.
С присъда № 66 от 15.05.2013г., постановена по нохд № 198/2013 г. на Великотърновския окръжен съд, С. П. П. е признат за виновен в това, че на 29.10.2012 г. на главен път I-4, км 121,800, при управление на л.а. Опел Вектра, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.42, ал.1, т.2 и ал.2, т.2 от ЗДвП-предприел маневра за изпреварване, без да се убеди, че няма видимост и свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварването, като навлязъл в насрещната лента за движение, и допуснал настъпване на ПТП, при което по непредпазливост причинил смъртта на возещия се на предната дясна седалка на л.а. Опел К. Х. П. С.. Присъдата е влязла в сила на 31.05.2013 г. По делото не се спори, че между ответника в качеството на застраховател и собственика на автомобил „Опел Вектра” е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към 29.10.2012 г.
Установено е по делото, че между ищцата и загиналия при ПТП няма родствена връзка. Ищцата е дете от предходен брак на съпругата на загиналия и не е била осиновена от него до навършване на пълнолетие. По делото липсват данни, приживе Х. П. С. да е предприемал действия във връзка и по повод осиновяването й. При тези фактически данни, прилагайки задължителните указания, дадени в ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС №2/1984 г. въззивният съд е направил извод, че ищцата не попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. В случая не е налице хипотезата на „взето за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете”. Съгласно разясненията, дадени с цитираните постановления, право на обезщетение за неимуществени вреди имат и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане. Това са лицата, установили помежду си отношения, представляващи фактическия състав на правно регламентираните и оформени отношения при осиновяването и сключването на брак. Безспорно е, че в случай на смърт на един от тях, другият търпи страдания и губи морална опора в живота. Именно такава е хипотезата на взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете. Отглеждането и намерението за осиновяване са посочени при условията на кумулативност.
В случая ищцата не е взето за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено към датата на смъртта на Х. П. С., дете. Тя е само доведено дете в семейството на загиналия, като не е установено да е взета в съществуващо вече семейство за отглеждане и осиновяване и че съпругът на майка й е имал намерение да я осинови. Х. П. С. е могъл да предприеме действия по осиновяването най-късно до 31.12.1994 г., когато ищцата е навършила пълнолетие. Не се установява намерение за осиновяване, което да е осуетено от смъртта на Х. П. С.. В ППВС № 2/1984 г. изрично е прието, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение е изчерпателно посочен в предходните две постановления на пленума на ВС и няма основания за разширяването му. По тези причини искът е неоснователен.
Ответникът по касационната жалба ЗАД [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е повдигнат следният правен въпрос – съобразено ли е ППВС № 5/1969 г. относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт, след като в същото е разяснено, че отглежданото, но неосиновено дете влиза в кръга на тези лица. Твърди се наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №1279 от 20.06.2016 г. по гр. дело №1593/2016 г. на Софийския апелативен съд. Обжалваното решение е съобразено с ППВС № 5/1969 г., както и с ППВС № 2/1984 г.. В последното е посочено изрично, че заварените и доведените деца не са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на съпруга на техния родител. Въззивният съд не е приел, че ищцата е била взето за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете, а е дете от предходен брак на съпругата на загиналия без да е установено намерение за осиновяване.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 100 лв. деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1279 от 20.06.2016 г. по гр. дело №1593/2016 г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Л. Г. В., със съдебен адрес – [населено място], да заплати на ЗАД [фирма], [населено място], 100 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.