1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1384
София, 03 декември 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3821/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. д.г. №…, [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Е. З., срещу въззивно решение №1407 от 27.02.2015 г. по гр. дело №19926/2014 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 22.08.2014 г. по гр. дело №46619/2013 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от В. К. К. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищцата е незаконно, защото наказанието е наложено извън срока по чл.194, ал.1 КТ. Описаните в заповедта за уволнение нарушения са индивидуализирани в пълна степен. Работодателят е узнал за тях поне пет месеца преди уволнението, което се установява от извънсъдебното му признание в писмо изх.№ 119/15.05.2013 г. до ищцата. С него директорът на детската градина уведомява ищцата, че е констатирал предишния ден пушеното и на цигари извън помещението, където се намират децата от поверената и група и оставянето им без надзор. Наред с това, протоколът от 22.05.2013 г. на проведено съвещание на педагогическата колегия при ответника, обективира обсъждането от директора и учителите на ежедневната практика на ищцата да оставя децата без надзор и напуска работното място, за да пуши цигари в района на детската градина, включително на улицата.
Ответницата по касационната жалба В. К. К., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси за това по какъв начин работодателят трябва да установи времето на извършване на нарушенията на трудовата дисциплина с оглед преценката за спазване срока по чл.194, ал.1 КТ, когато се касае за повтаряемост на нарушенията за неопределен период от време и от кой момент започват да текат сроковете по чл.194, ал.1 КТ в случаите, при които има отделни повтарящи се нарушения, извършвани ежедневно до налагане на наказанието, за период от време, чийто начало и край не могат да бъдат установени. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представени са решение №231 от 13.06.2011 г. по гр. дело №858/2010 г. на ВКС, IV г.о. и решение №363 от 10.01.2012 г. по гр. дело №354/2011 г. на ВКС, III г.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №1407 от 27.02.2015 г. по гр. дело №19926/2014 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите въпроси са неотносими, защото в случая в обжалваното решение е прието, че извършените от ищцата дисциплинарни нарушения са индивидуализирани в пълна степен, включително и относно времето на извършването им, но наказанието е наложено след изтичането на двумесечния срок от откриването им по чл.194, ал.1 КТ.
Деловодни разноски не следва да се присъждат на ответницата по касационната жалба, защото такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1407 от 27.02.2015 г. по гр. дело №19926/2014 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.