1
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
София, 07.07.2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2089/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийската апелативна прокуратура срещу решение №2467 от 14.12.2015 г. по гр. дело №3048/2015 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №14 от 25.03.2015 г. по гр.дело № 126/2014 г. на Видинския окръжен съд П.. е осъдена да заплати на С. М. З. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 11 371.48 лв. – обезщетение за имуществени вреди.
Касационна жалба е постъпила и от С. М. З., [населено място], срещу същото решение в частта, с която след частична отмяна на решение №14 от 25.03.2015 г. по гр.дело № 126/2014 г. на Видинския окръжен съд са отхвърлени исковете за обезщетение за неимуществени вреди и за обезщетение за имуществени вреди до пълните предявени размери – съответно 200 000 лв. и 95 669. 32 лв.
Въззивният съд е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника П…., на основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 ЗОДОВ.
По делото е установено, че макар С. М. З. да е имал предишни съпътстващи заболявания, то здравословното му състояние рязко се е влошило заради престоя му в ареста 68 дни и воденото срещу него наказателното производство. Доказани са неимуществени вреди от отключване на шизоафективно разстройство, прибавените към него негативни емоции и страдания при задържането под стража и престоя в ареста. Задържането под стража, престоят в ареста в продължение на 68 дни и воденото повече от три години наказателно производство срещу ищеца освен, че представляват стресогенното събитие с отрицателен заряд, което заедно с фамилната му обремененост са допринесли за появяване на психичното заболяване, са имали и отрицателен ефект върху репутацията му и доброто му име в обществото, както и негативно отражение върху общуването му с близките приятели, познати и съседи. Настъпили са и вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния и професионалния живот. Съобразена е и възрастта на ищеца към датата на привличането му като обвиняем – 40 години и обстоятелството, че в продължение на повече от 3 години е било ограничено правото му на свободно придвижване, поради наложената забрана да напуска пределите на Република България.
Направен е извод, че на ищеца следва да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вредите в размер 15 000 лв.
По делото е установено по безспорен начин, че във връзка с наказателното производство ищецът е заплатил за адвокатско възнаграждение в размер 5 250 лева, поради което П.. следва да бъде осъдена да заплати тази сума като обезщетение за имуществени вреди. Когато се претендира вреда от неправомерно задържане на парична сума, размерът на вредата е този на законната лихва по чл.86 ЗЗД. Наложената на ищеца мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер 5000 лева се явява незаконна, тъй като наказателното производство е прекратено и задържането на тази сума е без правно основание. Законната лихва върху сумата 5000 лева за периода от датата на внасяне 06.07.2010 г. до 18.11.2013 год. – датата, на която е върната, е в размер 1734,67 лв., поради което Прокуратурата следва да бъде осъдена да заплати тази сума като обезщетение за имуществени вреди. По същите претенцията на ищеца и за присъждане на законната лихва върху сумата 11 980 лв. е основателна, тъй като тя е незаконно иззета и задържана от следствените органи. За периода от датата на изземването 29.04.2010 год. до 18.11.2013 г. – датата, на която е върната законната лихва е в размер 4386.81 лв., поради което П.. следва да бъде осъдена да заплати и тази сума като обезщетение за имуществени вреди. Всички останали претенции на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени вреди са неоснователни.
Не са доказани твърденията, че заради задържането под стража не е могъл да заплати задължението си по договора за заем от 25.05.2006 год. на падежа и поради това се бил задължил да плати неустойка в размер 12 320 лв. Според чл.5 от договора, ищецът се е задължил да върне сумата до 31.05.2010 г., а не на 31.05.2010 г. Действително, един месец преди изтичането на последния ден на уговорения срок, на ищеца е повдигнато обвинение и на 02.05.2010 г. той е задържан под стража, но не може да бъде ангажирана отговорността на ответника, за това, че сам ищецът е изчаквал последния ден на уговорения по договора за заем срок, за да погаси задължението си Не е установено и сумата 12 320 лв. да е реално заплатена, поради което неустойката, уговорена с допълнително споразумение по волята на ищеца, не може да се приеме, че представлява пряка и непосредствена последица от увреждането. Представеният договор за заем и допълнителното споразумение към него са частни свидетелстващи документи, който не се ползват с материална доказателствена сила, освен ако удостоверяват неизгодни за издателя си факти. Частният свидетелстващ документ не се ползва с никаква доказателствена сила, ако с него издателят му удостоверява изгодни за себе си факти, както е в конкретния случай.
Недоказано е и твърдението, че заради започналото срещу него наказателно преследване ищецът е преустановил плащанията по банков кредит от 06.02.2007 г., поради което претърпял преки вреди, изразяващи се в лихва за просрочие, наказателна лихва и разноски.
Не е доказано и че пряка последица от воденото срещу ищеца наказателно производство е пропусната полза в размер 40 028 лв., тъй като не могъл да реализира през 2010 г. доходи като земеделски производител. Исковете за обезщетение за имуществени вреди в размер: 12 320 лв.- неустойка по допълнително споразумение към договор за заем; 40 028 лв.-пропусната полза от нереализиран доход през 2010 г. и лихва за просрочие, наказателна лихва и разноски по договор за кредит са неоснователни.
П.. е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Посочени са ТР №3/22.04.2005 г. ОСГК на ВКС и ППВС №4/23.12.1968 г. Представени са и съдебни решения. Освен това се твърди, че въззивният съд се е произнесъл и по въпроса възможно ли е да се намали поради прекомерност заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателния процес, който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС – посочено е решение на ВКС.
Касаторът С. М. З., [населено място], твърди, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди и необходимостта да се извърши преценка на всички относими обстоятелства и следва ли съдът да присъди обезщетение за причинени имуществени вреди като пряка и непосредствена последица от увреждането. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ТР №3/22.04.2005 г. ОСГК на ВКС и ППВС №4/23.12.1968 г. Представени са решения на ВКС.
Жалбите са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №2467 от 14.12.2015 г. по гр. дело №3048/2015 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите от касаторите въпроси, с изключение на този за това възможно ли е да се намали поради прекомерност заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателния процес, обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и посочената от касаторите. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставените въпроси в противоречие с трайно установена съдебна практика. Съобразена е и посочената от касаторите задължителна съдебна практика, че само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено положение. Задължително се преценяват видът и характерът на упражнената процесуална принуда, постановяване на една или повече осъдителни присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаването на лицето, общата продължителност и предмета на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
За да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение е завишен или занижен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни значително по-ниски или по-високи обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено. Представените от касаторите съдебни решения не се отнасят до аналогични случаи, защото са постановени или при незаконни обвинения за различни от процесното престъпление или за друг вид и характер на упражнената процесуална принуда, като има и несъпоставими конкретни обстоятелства с обективен характер.
Въззивният съд е присъдил обезщетение за всички доказани имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Въпросът дали е възможно да се намали поради прекомерност заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателния процес е неотносим, защото не е включен в предмета на спора пред въззивната инстанция. Софийският апелативен съд не е обсъждал възможността да се намали поради прекомерност заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателния процес, защото първоинстанционното решение е обжалвано в тази част като са изложени твърдения, че адвокатското възнаграждение не е заплатено, а само е уговорено.
Съобразно изхода на спора на страните не следва да се присъждат деловодни разноски за касационното производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2467 от 14.12.2015 г. по гр. дело №3048/2015 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.