1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
София, 18 януари 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети януари, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 6256 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. С. К. от [населено място] срещу определение № 1353 от 21.05.2015 г. по ч.гр.д. № 672/2015 г. на Софийския апелативен съд, с което се потвърждава определение № 1052/16.01.2015 г. по гр.д. № 16090/2014 г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от него исковата молба, уточнена с молби от 10.11.2014 г. и 18.12.2014 г. поради недопустимост на предявените искове.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и е редовна. В нея се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и искане то да бъде отменено, а делото бъде разгледано на основание чл.124, ал.5 ГПК, въз основа на обстоятелствата и фактите посочени в друга негова жалба вх. № 6227/28.05.2015 г., приложена по делото, в която са изложените подробни съображения за извършени от ответниците престъпления, които следва да бъдат установени пред съда. В частната жалба се поддържа също, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по отношение установяването на престъпления от ответниците и исковете за обезщетение, които въпроси според жалбоподателя са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
От особения представител адвокат Р. А. от САК е представено изложение за допускане на касационно обжалване, в който се поставя въпроса, съдът длъжен ли е да изисква от ищеца да посочи правната квалификация на правопораждащите факти. С молба от 05.01.2016 г., частният жалбоподател Д. К. е поискал от съда да не взема предвид изложението на неговия особен представител, тъй като не го е упълномощавал за подобно действие.
Искането на жалбоподателя с молбата от 05.01.2016 г. е неоснователно, тъй като не са налице основанията за прекратяване изцяло или частично на предоставената правна помощ по смисъла на чл.96, ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване, поради следните съображения: Ищецът е предявил искове да се установи извършването на престъпления от ответниците за това, че са предприели действия за наказателно преследване срещу него и в резултат на това е бил осъден с присъда № 206 от 06.10.2003 г. на Радомирския районен съд, потвърдена от Пернишкия окръжен съд и Върховния касационен съд по н.о.х.д. № 47/2004 г. Тези съдебни актове, жалбоподателят счита за незаконосъобразни, поради което иска да му се присъди обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, според молбата от 18.12.2014 г.
За да потвърди обжалваното определение, Софийският апелативен съд е възприел изводите на първата инстанция, че исковете са процесуално недопустими, тъй като не са налице предпоставките визирани в чл.124, ал.5 ГПК за установяване на твърдяните престъпни обстоятелства по исков ред от гражданския съд, а субективното отношение към постановената осъдителна присъда е без правно значение.
Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, които в случая не са налице. Частният жалбоподател е изложил твърдения за извършени престъпления, които следва да се установят по реда на чл.124, ал.5 ГПК и претендира да му бъде изплатено обезщетение за възпрепятстването да ползва своята собственост, поради осъждането му за извършено от него престъпление. При така изложените обстоятелства, предявените искове пред гражданския съд са процесуално недопустими, поради което правилно съдът е прекратил производството по делото. Със служебните действия на магистратите безспорно се засяга правната сфера на различни лица, в това число и на жалбоподателя, когато срещу него е било образувано наказателно производство, но тези действия не са противоправни, тъй като са упражнявани в рамките на техните правомощия и функционален имунитет. Следователно, при предявяването на иск за обезщетение срещу магистрат, ищецът следва да установи, че са налице предпоставките за реализиране на неговата гражданска отговорност, т.е. по надлежния ред да е установено, че е извършено умишлено престъпление от общ характер. Това изключение от общото правило, че съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна или гражданска отговорност е записано изрично в чл.132, ал.1 от Конституцията на Република България – „освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер”.
Поставеният в изложението на особения представител адвокат Р. А. правен въпрос – съдът длъжен ли е да изисква от ищеца да посочи правната квалификация на правопораждащите факти, е неотносим, тъй като не обуславя крайните изводи в обжалваното определение. Въззивният съд е преценявал единствено процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове, а не редовността на исковата молба във връзка с указанията за отстраняване на допуснатите нередовности в нея, с оглед на което поставения въпрос в изложението също не обосновава допускане на касационно обжалване.
Предвид гореизложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на определението на въззивния съд, тъй като не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От съображенията на жалбоподателя в частната жалба, молбите и изложението към нея не може да се направи извод за необходимост от изменение на съществуващата или създаване на нова съдебна практика по въпроса за процесуалните предпоставки, при които може да се предяви иск за обезщетение, с твърдения, че е налице основание да се ангажира гражданската отговорност на магистратите за техните служебни действия и постановените от тях актове. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, с оглед на което предявените искове срещу лица с функционален имунитет, за които не е установено по надлежния ред от наказателния съд, че са извършили умишлено престъпление от общ характер, са процесуално недопустими.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1353 от 21.05.2015 г. по ч.гр.д. № 672/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.