1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
София, 07 март 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3800/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. Д., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат П. Н., срещу решение №122 от 13.05.2016 г. по гр. дело №184/2016 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №165/05.02.2016 г. по гр.дело №3618/2015 г. на Добричкия районен съд. С първоинстанционото решение е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че жалбоподателят има неплатени задължения към Г. С. Г. от 6 000 лв. – дължима главница по договор за заем с нотариална заверка на подписите от 31.07.2013 г., заедно със законната лихва от датата на заявлението по чл.417 ГПК и 600 лв. – възнаградителна лихва. Въззивният съд е приел, че единственото възражение на ответника по иска за връщане на част от заема, равняваща се на 4 150 лв., не е основателно, защото с оглед забраната по чл.164, ал.1, т.4 ГПК, това не може да стане със свидетелски показания при изричното противопоставяне на ищеца.
Ответникът по касационната жалба Г. С. Г., [населено място], не е заявил становище.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по въпроса допустими ли са свидетелски показания за погасяване на установени с писмен акт парични задължения. Твърди се, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата. Сочи се решение от 26.06.2014 г. по в. гр. дело №135/2014 г. на Окръжен съд – Монтана.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №122 от 13.05.2016 год. по гр. дело №184/2016 г. на Добричкия окръжен съд. Повдигнатият въпрос обуславя крайното решение, но не се решава противоречиво от съдилищата, защото съдебната практика вече е уеднаквена с решения на ВКС – решение №192/2013 от 23.01.2014 г. по т.дело №542/2012 г. на I т.о. и решение №160 от 29.05.2013 г. по гр. дело №800/2012 г. на IV г.о. Въззивният съд е съобразил тази задължителна практика, според която съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.4 ГПК свидетелски показания не се допускат за погасяването на установени с писмен акт парични задължения. За доказване на погасяването на поето парично задължение длъжникът може да поиска от кредитора разписка – чл.77, ал.1 ЗЗД. Съдържанието на разписката по чл.77, ал.1 ЗЗД законодателно не е уредено, но за да се ползва същата с доказателствена сила за погасяването на дълга, в същата следва да са посочени фактите, релевантни за точното, с погасителен ефект изпълнение на задължението, а именно: основание и размер на задължението, кредитор, длъжник, респ. платец, време и място на плащане. Непълнотата в съдържанието не променя характера на документа като разписка и същият би се ползвал с доказателствена сила, ако удостоверява факти, въз основа на които би могло да се индивидуализира задължението и размера на платената сума. Следователно забраната за разпит на свидетелите ще е налице, ако се цели установяване на основанието, на което е направено плащането, но и същото се свързва по твърдения на страните с поето с писмен акт задължение, както и за размера на платената сума. При наличието на разписка, съдържаща изявления за тези факти, свидетели биха били допустими в хипотезите по чл.165 ГПК, както и относно други обстоятелства във връзка с плащането, които не са посочени в разписката – например време и място на изпълнение. Свидетелите биха били допустими и за установяване на обстоятелствата, при които е издадена разписката. В чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК е уредена забрана да се доказва със свидетелски показания погасяването на парично задължение, установено със съставен за целта писмен акт (освен по изрично съгласие на страните съгл. чл. 164, ал. 2 ГПК). Тази забрана изключва само свидетелските показания, но не и другите възможни доказателствени средства – признание, редовно водени счетоводни книги и др.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №122 от 13.05.2016 г. по гр. дело №184/2016 г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.