1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
София, 29 юни 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1925/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ж. Т., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат В. З., срещу въззивно решение от 04.02.2016 г. по гр. дело №3574/2015 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 21.01.2015 г. по гр. дело №51244/2013 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че жалбоподателката дължи на В. М. Ж. сумата 3 500 евро – главница, представляваща предоставена сума като „стоп-капаро“ съгласно споразумение между страните от 22.11.2012 г. и сумата 286. 58 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 12.12.2012 г. до 10.05.2013 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в производството по гр.д. № 20342/2013г. по описа на СРС, ГО, 51 с-в. Въззивният съд е приел, че между страните е съществувало валидно договорно отношение – споразумение от 22.11.2012г., по силата на което В. М. Ж. е заплатил на В. Ж. Т. сумата 3 500 евро, представляваща стоп-капаро. Ответницата по иска е поела задължение да не предлага своя недвижим имот, представляващ магазин в [населено място], на други купувачи, като страните се съгласили в срок до 10.12.2012 г. да сключат предварителен договор за продажбата на магазина за сумата не по-малко от 200 000 евро. Съгласно чл. 4 от споразумението, в случай, че до 10.12.2012 г. страните не сключат предварителен договор, В. Т. се задължава на 11.12.2012 г. да върне на В. Ж. целия размер на стоп-капарото от 3 500 евро. Основното спорно обстоятелство е това дали ищецът е платил на ищцата сумата 3 500 евро. Според въззивния съд при тълкуване волята на страните по договора по реда на чл. 20 от ЗЗД следва изводът за осъществяване на факта на предаването и получаване на паричната сума, както и на основанието за това. Това следва от смисловото съдържание на употребения в договора израз „В. М. Ж. заплаща на В. Ж. Т. сумата от 3 500 евро, представляваща стоп-капаро”. Глаголът „заплаща”, използван от страните в сегашно време, означава „давам пари срещу нещо”, т.е. обективира извършването на посоченото действие към момента на волеизявлението за това. Следователно, езиковото и логическо тълкуване на чл. 1 от процесния договор, дава основание за заключение, че при сключването на същия ищецът е предоставил на ответницата посочената сума, т.е. фактът на предаването на сумата е доказан. При формиране на този извод е съобразено и обстоятелството, че ако действителната воля на страните е била даването на сумата да се извърши в по-късен момент, това следва да бъде изрично посочено в договора и страните да са постигнали съгласие за това – доколкото условието или срока за пораждане на действие или прекратяването на едно правоотношение, за да имат задължителна сила за страните, следва да е изрично уговорено. Такива уговорки в договора не са направени. С подписването на документа ответницата е удостоверила, че съдържащите се в него изявления са направени от нея – чл. 180 от ГПК, в това число и досежно обективираното в чл. 1 получаване на процесната сума. В тази част документът има материална доказателствена сила срещу издателя, доколкото удостоверява неизгодни за него факти. В клаузата на чл. 4 от споразумението страните изрично са уговорили последиците на неоснователното обогатяване при отпадане с обратна сила на правното основание за заплащане на паричната сума по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД. Те са уговорили едно прекратително условие по смисъла на чл. 25, ал. 1, изр. 1-во, предл. 2-ро ЗЗД – при обективното непостигане на съгласие между страните за сключване на предварителен договор за продажба на магазина до уговорения срок (10.12.2012 г.) обещателката /ответницата/ се е задължила да върне на ищеца предоставеното стоп-капаро в размер на сумата от 3 500 евро на 11.12.2012 г. С оглед нормата на чл. 25, ал. 2 ЗЗД и установеното в нея правило, че настъпването на прекратителното условие като бъдещо несигурно събитие притежава обратно действие, при прекратяване на договора всички разменени по него насрещни престации следва да бъдат възстановени в приложение на правилото на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД. Страните по едно договорно правоотношение са свободни да уговорят правните последици на неоснователното обогатяване, респ. да определят срок, до който следва да бъде възстановено имущественото разместване – при отпаднало с обратна сила правно основание. Именно това е била волята на страните, изразена в клаузата на чл. 4 от процесното споразумение – те са уговорили, че при настъпване на прекратителното условие – липсата на съвпадение на две насрещни волеизявления за сключване на предварителен договор за продажба, при отпаднало с обратна сила правно основание (прекратяване на споразумението) продавачката /обещателката/ се е задължила да върне предоставената и като капаро от ищеца сума в размер на 3 500 евро. В този смисъл осъществяването на тази парична престация е в изпълнение на поето по договора правно задължение, макар и неговото възникване да е обусловено от неоснователното обогатяване – при отпаднало с обратна сила правно основание.
Ответникът по касационната жалба В. М. Ж., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателката е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: 1/ за това дали е допустимо при издирване и установяване на действителната обща воля на страните по споразумение съдът, след като използва езиково тълкуване и при липса на други клаузи, с които спорната уговорка да бъде съпоставена, да не посочи конкретния официален източник – речник, граматика, морфология, въз основа на който е извършено тълкуването; 2/ за разпределението на доказателствената тежест. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представени са решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 04.02.2016 г. по гр. дело №3574/2015 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите от жалбоподателката въпроси са неотносими, защото въззивният съд не е извършил само езиково тълкуване на договора между страните. Приет е за доказан фактът на плащането, независимо с чии процесуални усилия е станало това. Обсъдени са и са съпоставени всички клаузи от договора. Освен това е съобразена задължителната съдебна практика, съгласно която според разпоредбата на чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Същото правило се прилага съответно и за тълкуването на едностранните сделки, на волеизявленията, които не са едностранни сделки, както и на всички изявления на страните, отправени една към друга във връзка с осъществяването на гражданските правоотношения. Тълкуването на писмено споразумение се извършва въз основа на текста му. Същевременно обаче при тълкуването трябва да бъдат съобразени всички обстоятелства, поведението на страните и изявленията им при сключването му. Установяването на тези факти може да стане с всички доказателствени средства – други документи, вещи лица, свидетелски показания, признания на страните.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 350 евро деловодни разноски, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 04.02.2016 г. по гр. дело №3574/2015 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА В. Ж. Т., [населено място], да заплати на В. М. Ж., [населено място], 350 евро деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.