7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
София, 16 февруари 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 354/2016 г.
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. М. Н., подадена от пълномощника му адвокат Н. М., със съдебен адрес – [населено място], срещу определение № 14455/13.07.2015 г. по ч.гр.д. № 1398/2015 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 09.10.2014 г. по гр.д. № 60791/2011 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното определение производството по делото е прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.
Софийският градски съд е приел, че първоинстанционното производство по гр. д. № 60791/2011 год. на Софийския районен съд е образувано по искова молба, вх. № 61018/27.12.2011г., на Н. М. Н. срещу П. на РБ, В. Т. В. и държавата чрез министъра на финансите, с искане за солидарното им осъждане за сумата от 2 000 лв. – част от вземане за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 800 000 лв. С определение от 25.07.2012 г. Софийският районен съд е допуснато поисканото от ищеца увеличение на предявения частичен иск като същият се счита предявен за сумата 5 100 лв. С определение от 09.10.2014 г. по гр.д. № 60791/2011 г. на Софийския районен съд производството по делото е прекратено поради това, че в същия съд по искова молба вх. №7190/17.02.2011 г. е образувано преди настоящото и висящо към датата на постановяване на определението дело между същите страни, на същото основание и за същото искане – гр.д. № 7347/2011 г. на СРС, 38 състав. Въззивният съд е приел, че пред СРС има висящи две дела /гр.д. № 7347/2011 г. на СРС, 38 състав – образувано по искова молба вх. № 7190 от 17.02.2011 г., подадена от Н. М. Н. срещу П. на РБ, В. Т. В. и държавата и гр.д. № 60791/2011 г. на СРС, 50 състав – образувано по искова молба вх. № 61018 от 27.12.2011 г., подадена от Н. М. Н. срещу П. на РБ, В. Т. В. и държавата/. Тези дела са образувани по идентични искови молби между същите страни, на същото основание и за същото искане, поради което на основание чл. 126, ал. 1 ГПК по-късно заведеното дело следва да бъде прекратено служебно. Въззивният съд е оставил без уважение искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по чл. 628 ГПК. Изложил е доводи, че в настоящия случай се касае до прилагане и тълкуване на разпоредба на националното законодателство, а не до тълкуване на разпоредба от общностното право.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Според него определението е постановено „изключително конспиративно”, без съдебният състав да е провел публично съдебно заседание, въпреки изрично заявеното му желание да участва в процеса и да упражни правото си на защита, което е нарушено. Жалбоподателят сочи, че при постановяването на обжалваното определение е нарушен материалният закон, извършени са съществени нарушения на процесуалните правила и същото било необосновано, постановено при непълнота на доказателствата. Според жалбоподателя обжалваното определение представлява типичен „отказ от правосъдие”. Излагат се твърдения за намеса на „мафията”. Иска се спиране производството по делото и отправяне преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно тълкуването на чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз.
В изложението на обстоятелствата по допускане на касационното обжалване, частният жалбоподател излага множество оплаквания, касаещи първоинстанционното производство, вкл. относно извършената служебна проверка, както и във връзка с доказателствата по делото. Идентични оплаквания излага и по отношение на въззивния съд, постановил обжалваното определение. Жалбоподателят сочи, че не се касае за дела с идентичен предмет, тъй като двете дела били образувани по искови молби относно два частични иска /за 5 100 лв. и за 2 000 лв./, които имали за предмет различни части от едно и също притезание. Счита, че второто дело следвало да бъде спряно, а не прекратено. Иска се обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове. Прави се искане за произнасяне в открито заседание по частната жалба.
Искането на жалбоподателя е за допускане на касационно обжалване е на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 ГПК. Представени са преписи от съдебни актове.
С оглед изложените твърдения, жалбоподателят поставя следните правни въпроси, във връзка с които цитира и съответна практика:
І. По основанието за „грубо нарушение на константната практика на ВКС“:
1.Представляват ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване, неправомерните определения на въззивния съд и на първоинстанционния съд, с които се прекратява съдебното производство по делото на основание чл.126, ал.1 ГПК при положение, че дори събрани двете части, не само че не надхвърлят, но са значително по-малки от пълния размер на притезанието.
2.Императивната правна норма на чл. 236 ГПК задължава ли въззивния съдебен състав да мотивира своя акт.
3.Представлява ли както основание за допускане на касационно обжалване, така и касационно отменително основание, обстоятелството, че въззивният съд е игнорирал както основните твърдения в исковата молба, така и основните доказателства по делото, а останалите изопачава и извращава с цел да бъдат манипулирани неверни мотиви в интерес на ответниците и във вреда на ищеца.
4.Представлява ли както основание за допускане на касационно обжалване, така и касационно отменително основание, обстоятелството, че държава не е осигурила разглеждането на делото да бъде извършено от независим и безпристрастен съд и както първоинстанционният, така и въззивният съд са заседавали в незаконни състави. /Според жалбоподателя, обжалваното определение е постановено от „незаконен състав“, тъй като по отношение на първоинстанционния съдия били налице „несъмнени основания за отвод съобразно чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК и същият бил част от „мафиотската структура“/.
ІІ. По основанието за противоречие на обжалваното определение с други влезли в сила актове на други съдилища жалбоподателят поставя следните въпроси:
1.Представляват ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване, извършеното грубо нарушение на правото на правосъдие на ищеца, залегнало в чл. 1 и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз и чл. 6, ал. 1 и чл. 13 от Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, при което както първоинстанционният съд, така и въззивният съд прекратяват съдебното производство по частичен иск, при положение, че дори събрани двете части, не само че не надхвърлят, но са значително по-малки от пълния размер на притезанието.
2.Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване, обстоятелството, че както първоинстанционният съд, така и въззивният съд не са изпълнили своето основно задължение да се произнесат с решение по смисъла на чл. 236 ГПК, по всички предявени искови молби, както и че следва да отграничават процесуалната легитимация от материално-правната легитимация на страните.
3.Представлява ли както основание за допускане на касационно обжалване, така и касационно отменително основание, неспазването на задължението на въззивния съдебен състав произтичащо от чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз и чл. 6, ал. 1 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи да проведе „публичен процес“ и „справедлив процес“, както и да осигури на ищеца „независим и безпристрастен съд“ и „ефикасни средства за защита“.
4.Длъжен ли е българският съд да се произнесе по всяка искова молба, по която е сезиран, както и да разграничава процесуалната легитимация от материално-правната легитимация. Неизпълнението на визираните задължения представлява ли както основание за допускане на касационно обжалване, така и касационно отменително основание.
ІІІ. По основанието за наличие по делото на материално-правни и процесуални въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поставените от жалбоподателя правни въпроси са следните:
1. Допустимо ли е българският съд да отказва правосъдие и да прекратява гражданско дело по частичен иск, с който е претендирана само част от пълния размер на едно притезание, като се ползва неправомерния мотив, че уж имало налице частичен иск за друга част от притезанието.
2. При положение, че ищецът е предявил частичен иск само за малка част от цялото притезание, допустимо ли е впоследствие да предяви чрез частичен иск друга малка част от цялото притезание при положение, че сборът на двата частични иска не надхвърля пълния размер на притезанието.
3.Представлява ли нарушение на основния принцип на правото, законоустановен в чл. 298 ГПК, абсурдното твърдение на съда, че едва ли не формулираната сила на res iudicata по гр.д. № 7347/2011 г.на СРС има свойство да се разпростира извън предмета на делото.
4.Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че въпреки предявеното мотивирано писмено искане от ищцовата страна, въззивният съд грубо е нарушил чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз и не е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
5.Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване неизпълението на задължението на държавата да осигури ефикасни средства за защита пред съд, за изискването за „справедлив процес“, залегнало в чл. 47, ал. 2 от Хартата за основните права в Европейския съюз.
6. Допустимо ли е българският съд да извършва грубо нарушение на чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз и чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, във връзка с чл. 6 ДЕС и да разгледа делото в „разумен срок“ и да спре съдебното производство за необозримо дълъг период, което такова драстично нарушение на правото на ищеца да получи „правосъдие“ в „разумен срок“ води до практически „отказ от правосъдие“.
7.Допустимо ли е „събиране на доказателства“ по гражданско дело преди да е насрочено съдебно заседание и да е проведена процедурата по чл. 146 ГПК и визираното грубо погазване на гражданските и процесуални права на ищеца представлява ли както основание за допускане на касационно обжалване, така и касационно отменително основание.
8. Принципът на примат на правото на Европейския съюз означава ли, че правната норма на чл. 47 от Хартата на основаните права в Европейския съюз дерогира всички правни норми на вътрешното право, които и противоречат, включително и правните норми по ЗОДОВ и неизпълнението му от българския съд представлява ли касационно отменително основание.
Ответникът по касационната частна жалба – П. на Р. Б., е подал писмен отговор, чрез процесуалния си представител Ц. М., в който излага становище, че жалбата не следва да бъде допускана до касационна проверка, а по същество е неоснователна.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима.
Искането на жалбоподателя за провеждане на открито съдебно заседание е неоснователно, тъй като съгласно чл.278 ал.1 изр.1 от ГПК частните жалби се разглеждат в закрито съдебно заседание. Открито заседание по тях се провежда само по преценка на съда (чл.278 ал.1 изр.2 от ГПК) – ако той счете това за необходимо с оглед събирането на доказателства или лично изслушване на страните. В конкретния случай доказателства не е нужно да се събират, а доводите на ищеца са подробно изложени и не се налага личното му изслушване.
Не следва да се уважава и искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, тъй като тълкуването на чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз не би било от значение за решаването на повдигнатите с частната жалба правни въпроси.
Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът е формулирал посочените по-горе въпроси, които не са обусловили изхода на делото. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, според която разпоредбата на чл. 126, ал.1 ГПК се прилага в случаите, при които две дела са образувани по идентични искови молби между същите страни, на същото основание и за същото искане. Тогава по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. В случая въззивният съд не е приел, че се касае за предявен втори частичен иск в рамките на цялото вземане, а за идентичен на предявения вече първи частичен иск. Извършеното прекратяване на производството пред първа инстанция след като съдът е установил, че в същия съд е висящо друго производство, образувано по същия частичен иск между същите страни и на същото основание и за същото искане, което е по-рано образувано, не съставлява отказ от правосъдие, доколкото съдът ще се произнесе по предявения иск, но в рамките на по-рано образуваното производство. Съдът е задължен на всеки етап от делото да следи служебно за допустимостта на производсдтвото и в тази връзка извършената служебна справка е допустима. Не съществува процесуално изискване по допустимостта на иска съдът да се произнася в открито съдебно заседание и след изслушване на страните. Наличието на предпоставките по чл. 126 ГПК е обективен факт, независещ от становищата на страните.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 14455/13.07.2015 г. по ч.гр.д. № 1398/2015 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.