О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София, 29 март 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 755/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. П. Х., [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат В. Б., срещу определение № 24185 от 13.10.2016 г. по ч. гр. дело № 12153/2016 г. на Софийския градски съд. С него е оставена без уважение частната жалба на Д. П. Х. срещу определение от 04.07.2016 год. по гр. дело № 10967/2016 г. на Софийския районен съд, с което е прекратено производството по делото.
Въззивният съд е приел, че указанията на съда по чл. 129, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, не са изпълнени и не са посочени обстоятелствата, на които се основава искът, нито в какво се състои искането.
Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Поставя следния въпрос, за който сочи наличие на основанията за касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – налице ли е формулиран петитум съгласно чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК с така предявения от ищеца иск.
По подадената частна касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е решаван противоречиво от съдилищата.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение /определение/, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства/. Така формулираният въпрос не може да обоснове извод за наличие на общо основание за достъп до касационно обжалване. Повдигнатият въпрос не е правен, а фактически и на практика представлява довод за неправилност на обжалваното определение. С оглед изложеното, при отсъствие на общата предпоставка не се дължи произнасяне и по специфичните такива – поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 24185 от 13.10.2016 г. по ч. гр. дело № 12153/2016 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.