1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
София, 29 март 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4062/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. Л., със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника му адвокат А. М., срещу въззивно решение №2747 от 06.04.2016 г. по гр. дело №7265/2015 г. на Софийския градски съд в частта, с която след частична отмяна на решение от 30.10.2014 г. по гр.дело №24126/2014 г. на Софийския районен съд е отхвърлен искът му с правно основание чл.200, ал.1 КТ за разликата над 30 000 лв. до пълния предявен размер 500 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 07.12.2013 г.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Касационна жалба е постъпила и от [фирма] срещу същото решение в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение на ищеца е присъдено обезщетение на основание чл.200, ал.1 КТ за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 07.12.2013 г. за разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв.
Ответникът по тази жалба А. В. Л. я оспорва.
Въззивният съд е приел, че към 07.12.2013 г. страните са били в трудовоправни отношения и на тази дата ищецът е претърпял трудова злополука, довела до травматичното му увреждане, представляващо осакатяване на дясната ръка поради отстраняване на пръстите без палеца. По делото е установено, че на ищеца е бил проведен надлежно първоначален инструктаж за безопасна работа с процесната машина – циркуляр, като впоследствие редовно е провеждано текущо обучение и инструктаж. Предоставени са му от работодателя лични предпазни средства- очила и ръкавици. Бил е запознат със задължението си стриктно да се придържа към изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, към приетите технически и технологични правила, както и със задължението при установяване неизправност в предпазните устройства или други устройства на циркулярните машини – за прекратяване на работата с тях. Установено е също така, че тези задължения не са били изпълнени от ищеца, което е допринесло за настъпване на трудовата злополука. Въпреки повредата на машината, при която въртящият се диск не стига до крайно горно положение, ищецът е продължил да работи с нея. При позиция на диска на машината в крайно горно положение не може да се стигне до порязването, причинено на ищеца, като същото може да е резултат от недостатъчното повдигане на диска. Ищецът е видял повредата на машината, знаел е за задължението си при тази ситуация да преустанови работата с нея, т.е. съзнавал е и е допускал настъпването на вредоносните последици, които могат да настъпят в резултат на неизправността, но въпреки това е продължил работата си. Това представлява проявление на груба небрежност по смисъла на чл.201,ал.2 КТ. По делото няма и данни ищецът да е уведомил ответника за тази повреда. С проявената груба небрежност ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат в размер на 40%. Справедливото обезщетение за репариране на претърпените от ищеца болки и страдания и тези, които ще търпи в бъдеще, съгласно критерия по чл.52 ЗЗД е в размер на 50 000 лв. В резултат на загубата на четирите пръста ищецът е лишен трайно от възможността да си служи пълноценно с дясната ръка до края на живота. Поставянето на протеза не би имало функционално значение, а само козметично такова. Ищецът е претърпял три операции, както и особено силната интензивност на болките през първите 2 – 3 месеца, които постепенно затихват до едно постоянно ниво, налично и към момента. След премахване по оперативен път на подкожния невром болките на ищеца ще отшумят в период от няколко месеца. Така определеният размер на обезщетението от 50 000 лв., следва да бъде намален с приетия от съда процент на съпричиняване 40%, в резултат на което дължимото на ищеца обезщетение по чл.200,ал.1 КТ е в размер на 30 000 лв.
Според касатора А. В. Л. в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси за това кога може да се приеме, че пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност, както и дали ако работодателят без проведен инструктаж и в нарушение на правилата за безопасни условия на труд е допуснал работа с необезопасени машини може да се приеме наличието на съпричиняване на вредоносния резултат при груба небрежност. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са решения на ВКС.
Касаторът [фирма], [населено място], твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос за необходимостта да се изследва точното съотношение на приноса на пострадалия за настъпване на вредите при допусната груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ. Този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Представени са решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №2747 от 06.04.2016 г. по гр. дело №7265/2015 г. на Софийския градски съд. Първият повдигнат въпрос от касатора А. В. Л. въпрос и въпросът на касатора [фирма] са обусловили крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По тях има задължителна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея съгласно чл. 154, ал.1 ГПК, работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и главно доказване работодателят трябва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и мерки за безопасност. При трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването и. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на мерките за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и мерки за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. При проявена груба небрежност е необходимо съдът да прецени конкретно кои действия са извършени при липса на елементарно внимание и при пълно пренебрегване на правилата за безопасност и в зависимост от това да определи размера, до който следва да бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение.
Вторият повдигнат от касатора А. В. Л. въпрос е неотносим, защото въззивният съд не е приел, че работодателят не е направил инструктаж и в нарушение на правилата за безопасни условия на труд е допуснал работа с необезопасени машини. Точно обратно според въззивния съд на ищеца е бил проведен надлежно първоначален инструктаж за безопасна работа с процесната машина – циркуляр, като впоследствие редовно е провеждано текущо обучение и инструктаж. Ищецът е видял повредата на машината, знаел е за задължението си при тази ситуация да преустанови работата с нея, но въпреки това е продължил работата си без да уведоми работодателя.
Съобразно изхода на спора деловодни разноски не трябва да се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2747 от 06.04.2016 г. по гр. дело №7265/2015 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.