О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
София, 30 май 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 1437/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. Х. Н. – У., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат П. Р., срещу определение № 4179 от 15.02.2017 г. по ч. гр. дело № 4274/2016 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната и жалба срещу определение от 21.03.2016 г. по гр. дело № 14979/2016 г . на Софийския районен съд. С първоинстанционното определение е оставена без разглеждане исковата молба вх. № 14979/17.03.2016 г. на жалбоподателката и производството по делото е прекратено.
Въззивният съд е приел, че са предявени искове за признаване за установено, че няма решение от 05.01.2007 г., постановено по гр. дело № 7433/1997 г. на СГС, ІVб състав, по което ищцата да е страна, както и изпълнителният лист, издаден въз основа на решението, е нищожен. Тези искове са недопустими, защото по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК установяването на съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закона, а в настоящия случай не се касае за такива искове. Отделно от това жалбоподателката няма правен интерес от така предявените искове, тъй като с тях няма да постигне целения резултат – прекратяване на образуваното изпълнително производство.
Жалбоподателката счита, че обжалваното определение е неправилно.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба, е повдигнат следният въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички въведени с частната жалба оплаквания и възражения при преценка на правния интерес от предявяване на иска. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с решение № 503 от 16.01.2013 г. по гр. дело № 168/2012 г. на ВКС, ІV г.о. Формулиран е и въпрос, по който се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – допустимо ли е предявяване на искове за установяване на нищожност на постановени съдебни актове, в случая – издаден изпълнителен лист, и нищожен ли е изпълнителен лист, издаден от съд, който не е разглеждал делото, посочено като основание за издаване на изпълнителен лист.
По подадената частна касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по повдигнатите въпроси са неотносими. Независимо от законодателните промени в обжалването на решенията, въззивът на определенията винаги е бил пълен, вкл. и към настоящия момент. Това означава, че проверката на въззивния съд дали обжалваното първоинстанционно определение е законосъобразно не е ограничена от твърденията и оплакванията в частната жалба. В случая въззивният съд е приел, че по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК установяването на съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4179 от 15.02.2017 г. по ч. гр. дело № 4274/2016 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.