О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 12 януари 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 5740 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. Г. от [населено място] срещу решение № 238 от 09.07.2015 г. по гр.д. № 245/2015 г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което се потвърждава решение № 121/05.03.2015 г. по гр.д. № 1798/2014 г. на Районен съд-Дупница за отхвърляне на предявения иск от В. Н. Г. срещу [фирма] на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 13 608 лева, с която са били погасявани задължения по договор за кредит за текущо потребление от 23.01.2006 г., отпуснат в полза на Е. К. К..
Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна. В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно и необосновано – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд по материалноправните въпроси – Каква е връзката между падежа на записа на заповед и изискуемостта на задължението по казуалното правоотношение, за обезпечаване на изпълнението, по което е издаден менителничният ефект; Следва ли, когато един кредит е обезпечен с издаден запис на заповед от длъжника и авалиран от трето лице, това обстоятелство да бъде отразено в договора за кредит; Дали с неплащането на две или повече анюитетни вноски с настъпил падеж, уговорената в договора за банков кредит предсрочна изискуемост на кредита настъпва автоматично или банката трябва да направи вземането предсрочно изискуемо чрез изявление, отправено до длъжника и следва ли в този случай да се уведоми авалиста, че длъжникът, издал записа на заповед не изплаща вноските по кредита. Това уведомяване достатъчно ли е или следва записът на заповед да се предяви за плащане и да се предприемат действия за издаване на изпълнителен лист; Допустимо ли е банката кредитор да изпраща до работодателя на авалиста уведомление за удръжки от трудовото му възнаграждение /на извънсъдебно основание, без за такова да е дадено изрично съгласие от авалиста/, без преди това да са предприети действия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съответно за предявяване на записа на заповед, който е издаден за обезпечение на кредита и снабдяването с изпълнителен лист; Допустимо ли е банката кредитор с помощта на касиера да изземват функциите и правомощията на съдебния изпълнител и да удържат от трудовото възнаграждение вноски, без да са се снабдили с изпълнителен лист; Безкрайна ли е отговорността на авалист, който е поръчителствал по запис на заповед, издаден като обезпечение по договор за кредит и кога се погасява тя. Според касатора повдигнатите въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма], чрез юрисконсулт Г. К. е подал писмен отговор, в който оспорва доводите в нея по съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения: Въззивният съд е приел, че [фирма], клон Дупница е сключила договор за кредит за текущо потребление от 23.01.2006 г. с Е. К. К. за сумата 15 000 лева, която е била усвоена от него на същата дата. За обезпечаване на кредита, кредитополучателят е издал запис на заповед от 23 януари 2006 г., с който неотменимо и безусловно се е съгласил да заплати на предявяване, без разноски и без протест на банката сумата от 15 150 лева не по-късно от 23.01.2014 г. Записът на заповед е авалиран от В. Н. Г. и когато констатирала неизпълнение на задълженията по договора за кредит, банката предприела действия за събиране на вземането, като е уведомила ищцата, чрез нейния работодател, че ще й бъдат удържани суми от трудовото възнаграждение до пълно погасяване на кредита, на което ищцата не се противопоставила. Изплащането на месечните погасителни вноски продължило и след като записът на заповед бил предявен за плащане на 26.11.2013 г., до м. октомври 2014 г. като били преведени общо 13 608 лева.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за неоснователен довода, че удържането на суми от трудовото възнаграждение е станало без основание, тъй като ценната книга съдържа всички реквизити, които са необходими по закон, а ищцата е поела дълга по записа на заповед, поради което отговорността й е солидарна с тази на кредитополучателя. Предявяването за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение, независимо от възможността да се ангажира отговорността на издателя и авалиста, поради което предявеният иск е неоснователен.
Първите три въпроса в изложението към касационната жалба обуславят изводите на съда в обжалваното решение, но не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като са решени в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 386 от 25.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1490/2014 г., IV г.о., в което се приема, че авалът е едностранна абстрактна правна сделка, по силата на която авалистът поема задължение да изпълни менителнично задължение на друго лице хонорат. Авалът има обезпечителна функция и цели да създаде по-голяма сигурност за изпълнение на задължението на лицето, за което се дава, тъй като авалистът е солидарно отговорен с издателя на ефекта. Задължението на авалиста, макар и да обезпечава изпълнението на задължението на издателя на записа на заповед, представлява самостоятелно задължение с различен правопораждащ юридически факт, а именно отделната едностранна правна сделка-авал. Авалът се поражда от едностранното волеизявление на авалиста и нищо друго не е необходимо за пораждане на правните му последици (В този смисъл и решение № 11 от 11.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 234/2012 г., I т.о.). За да е налице подлежащо на изпълнение вземане не е необходимо предявяването на записа на заповед за плащане. Начинът и времето на предявяване на записа на заповед не рефлектира върху валидността на ефекта. Последният е валиден, дори и кредиторът изобщо да не е предявил за плащане ценната книга (ТР № 1 от 28.12.2005г. по тълк.д. № 1/2004г. на ОСТК и решение № 5 от 2.02.2012 г. на ВКС по т.д. № 75/2011г., I т.о.).
В съответствие с тази задължителна за съдилищата практика на ВКС, в обжалваното решние се приема, че ищцата надлежно е авалирала процесния запис на заповед, но също е представила пред кредитодателя и удостоверение за доходите си, което според банката е условие за одобряването й като поръчител по сключения договор за кредит, за да поеме задълженията по кредита. В този смисъл, уведомяването на ищцата, че ще й бъдат удържани суми от трудовото възнаграждение и банковите преводи в периода от м.юли 2009 г., които са продължили без възражения след предявяването на записа на заповед, до м.октомври 2014 г., води до извода, че ищцата доброволно е погасявала задълженията на Е. К. К. по сключения договор за кредит за текущо потребление от 23.01.2006 г. в качеството й на солидарен длъжник на кредитополучателя.
Посоченото от касатора решение № 108/22.07.2014 г. по т.д. № 2418/2013 г. на ВКС е неотносимо, тъй като в него се приема, че от значение за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане по запис на заповед би могла да е изискуемостта на задължението на издателя по каузалното правоотношение между него и поемателя, ако записът на заповед е издаден за обезпечение на изпълнението на конкретно задължение по каузално правоотношение, чийто падеж не съвпада с падежа на ценната книга. Пред въззивния съд не е бил спорен въпроса за задължението на кредитополучателя и изискуемостта на задължението му като издател на запис на заповед, а дали ищцата отговаря за месечните погасителни вноски по договора за кредит.
В изложението са поставени и други въпроси, които обаче не са обусловили правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. По своето съдържание те представляват оплакване против процесуалните действия и изводи на съда в обжалваното решение, поради което подлежат на преценка след евентуалното допускане на решението до касация, а не в производството по реда на чл.288 ГПК.
Предвид изложените съображения и задължителната практика на ВКС, поставените въпроси не дават основание да се допусне касационно обжалване на решението на въззивния съд, тъй като не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като съдебната практика по поставените въпроси е уеднаквена по реда на чл.290 ГПК, което изключва противоречиво решаване на тези въпроси от съдилищата, като основание за допускане на касационно обжалване. От изложението към касационната жалба не може да се направи извод за необходимост от изменение на съществуващата или създаване на нова съдебна практика по въпросите относно отговорността на авалиста по запис на заповед, поради което не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция, което с оглед изхода на делото следва да бъде присъдено, съгласно чл.9, ал.3, във вр.с чл.7, ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 238 от 09.07.2015 г. по гр.д. № 245/2015 г. на Окръжен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА В. Н. Г. от [населено място] да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 703,68 (седемстотин и три лева, шестдесет и осем стотинки) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.