1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1381
София, 03 декември 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4156/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат А. Т., срещу въззивно решение №2338 от 07.04.2015 г. по гр. дело №8220/2014 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 28.02.2014 г. по гр. дело №30801/2013 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на М. Й. на основание чл.220, ал.1 КТ сумата 31 000 евро – обезщетение за неспазен срок на предизвестие при уволнение. Въззивният съд е приел, че със споразумение без дата, сключено между страните по делото, е констатирано прекратяването на трудовото правоотношение на 12.03.2013 г. и че служителят Й. е получил 20 000 евро на 12.03.2013г. (представен е разходен касов ордер за плащане на сума в такъв размер на 12.03.2013г.). В чл. 2 от споразумението е посочено, че при подписване на споразумението служителят получава 31 000 евро, която сума е уговорено между страните обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение, като М. Й. декларира ( чл. 3 от споразумението), че сумата 31 000 евро, платима при подписване на споразумението, е единствената, която му се дължи и няма никакви финансови претенции във връзка с прекратеното трудово правоотношение. Страните са уговорили още, че с изпълнението на условията, залегнали в споразумението, всички взаимоотношения между страните ще се считат за окончателно и напълно уредени и никоя от тях няма право да предявява каквито и да било претенции към другата страна, свързани с прекратеното правоотношение (чл. 4). В нито едно от представените писмени доказателства не е удостоверено заплащането към или след датата 12.03.2013 г. на сума в размер на 31 000 евро като обезщетение. С РКО № 277, на който се позовава работодателят, е платен „наем”, а с РКО № 276 с първоначална дата на документа 02.01.2013 г. и дата, записана над посочената – 11.03.2013 г., е извършено плащане на сума 30 000 лв. на основание „с-но договор”. Към 02.01.2013 г., а и към 11.03.2013 г. за ответника не е съществувало задължение, съответно ищецът не е бил кредитор на вземане за предсрочно прекратяване на правоотношението, по което е страна, така че да се формира обоснован извод, че с този РКО е платено претендираното в производството обезщетение. Д., свързан с направеното в срок правопогасяващо възражение за плащане, че действителната обща воля на страните, изразена в споразумението, на което се основава искът, сочи на осъществено плащане, не намира опора в текста на договора (споразумението), в който е изявена волята. Споразумението, при тълкуване на волята на страните, като се изхожда от изявеното в обсъдените по-горе клаузи (чл. 20 ЗЗД), навежда на извод, че глаголът „получава” е използван, макар и в сегашно време, за отразяване на действие, което ще се извърши след подписване на споразумението, като страните изрично са уговорили, че едва „с изпълнението на условията” в споразумението никоя от страните няма да има претенции към другата страна. Същевременно, за да удостоверят получаването на сума към датата на подписване на споразумението (действие, извършено преди подписването му), страните са използвали минало време на глагола –„получил”, което кореспондира и с представения РКО от 12.03.2013 г. Ето защо искът за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие, установен по основание, поради непроведено доказване на правопогасяващото възражание за плащане, което съдът отнася във вреда на ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК), носещ тежестта на доказване, следва се уважи в пълния предявен размер, уговорен между страните.
Ответникът по касационната жалба М. Й., със съдебен адрес [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси за това дали е допустимо при издирване и установяване на действителната обща воля на страните по споразумение съдът да приеме, че не се удостоверява получаването на парична сума, без да се обсъдят всички клаузи от договора и останалите доказателства по делото и след като липсва посочен падеж може ли да се приеме, че изразът „получава” се отнася за бъдещо действие и кога следва да се извърши същото. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №2338 от 07.04.2015 г. по гр. дело №8220/2014 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите от жалбоподателя въпроси са неотносими, защото въззивният съд е обсъдил всички клаузи от договора и останалите доказателства по делото, за да уважи предявения иск. Освен това е съобразена задължителната съдебна практика, съгласно която според разпоредбата на чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Същото правило се прилага съответно и за тълкуването на едностранните сделки, на волеизявленията, които не са едностранни сделки, както и на всички изявления на страните, отправени една към друга във връзка с осъществяването на гражданските правоотношения. Тълкуването на писмено споразумение се извършва въз основа на текста му. Същевременно обаче при тълкуването трябва да бъдат съобразени всички обстоятелства, поведението на страните и изявленията им при сключването му. Установяването на тези факти може да стане с всички доказателствени средства – други документи, вещи лица, свидетелски показания, признания на страните. Признанието на факта за съществуването на определен договор трябва да се съотнесе към момента на сключването и при тълкуването на договора да се преценява с оглед всички обстоятелства по делото. В този смисъл е решение №478 от 11.02.2014 г. по гр. дело №2670/2013 г. на ВКС, IV г.о. Съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1 ЗЗД ако уговореното задължение е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
С молба от 26.11.2015 г. Д. М.-И., в качеството си на синдик на [фирма] /в несъстоятелност/, е поискала спиране на производството по делото на основание чл. 637, ал.1 ТЗ. В случая обаче предмет на делото е трудов спор за парично вземане, поради което производството попада в изрично предвиденото изключение и не подлежи на спиране.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2338 от 07.04.2015 г. по гр. дело №8220/2014 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.