1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1398
София, 08 декември 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4201/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Русенски университет „А. К.”, филиал Р., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Р. Б., срещу въззивно решение №71 от 09.06.2015 г. по гр. дело №124/2015 г. на Разградския окръжен съд, с което е отменено решение №99 от 31.03.2015 г. по гр. дело №17/2015 г. на Разградския районен съд и са уважени предявените от В. И. Й. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че страните по делото са сключили трудов договор на 01. 09. 2009 г., според който ищецът е бил назначен на длъжността „асистент към катедра „БТХТ” с място на работа филиал Р. за неопределен срок. На 28. 01.2013 г. е сключено допълнително споразумение към трудовия договор с посочена длъжност на жалбоподателя „асистент, висше училище” със срок на действие на договора – „безсрочен”. На 01. 12. 2014 г. работодателят е отправил на жалбоподателя предизвестие за прекратяване на трудовия договор след изтичане на 30 – дневен срок. Като основание е посочено чл. 328, ал. 1 т. 12 КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор /невъзможност лицето да заема академична длъжност „асистент” повече от 4 години, съгл. чл. 17 от ЗРАСРБ и чл. 44 от ППЗРАСРБ/. Със Заповед № 11/ 19. 12. 14 г. е прекратено трудовото правоотношение, считано от 01. 01. 15 г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, ” поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор”. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 23. 12. 14 г. Според въззивния съд заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконна, защото въведените нови изисквания съгласно чл. 17 от ЗРАСРБ и чл. 44 от ППЗРАСРБ не се отнасят за ищеца, чието трудово правоотношение е възникнало по време на действието на Закона за научните степени и звания/ отм., ДВ, бр. 38 от 21.05.2010 г./. При действието на този закон не е имало изискване за притежаване на образователна и научна степен „доктор“ за длъжността асистент. Съгласно чл.17 от Закона за развитието на академичния състав в РБ/ЗРАСРБ//обн., ДВ, бр. 38 от 21.05.2010 г./ висшите училища и научните организации назначават лица на длъжност „асистент“ на срочен трудов договор. Според чл. 44, ал. 2 ППЗРАСРБ на длъжност „асистент“ може да бъде назначено и лице, което не е докторант за срок не по-дълъг от четири години, като според ал. 3, в срока на договора лицето, заемащо длъжността „асистент“, предприема действия за придобиване на образователна и научна степен „доктор“. Според § 5, ал. 2 ПЗР на ЗРАСРБ и § 5, ал. 4, т.1 ПЗР на ЗРАСРБ обаче всички права на лицата, като заплащане, предимство при участие в конкурси и други, свързани с научните степени и научните звания, придобити при условията и по реда на отменения Закон за научните степени и звания, се запазват. Трудовите правоотношения на лицата, които към влизането в сила на този закон заемат научно-преподавателска или научна длъжност, но не притежават научна степен, получена съгласно отменения Закон за научните степени и звания, се запазват на следните академични длъжности: за „асистент“, съответно „научен сътрудник“ III степен – на академичната длъжност „асистент“. Освен това въззивният съд е приел, че работодателят неправилно е посочил в обжалваната заповед като основание за уволнението – обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Заповедта за уволнение трябва да бъде мотивирана и изрично да бъде посочено в какво се изразява точно обективната невъзможност за изпълнение на трудовия договор. В случая в заповедта за уволнение е възпроизведен законовия текст на чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, без да са изложени мотиви в какво се състои обективната невъзможност. Ако въведените нови изисквания се отнасяха и за ищеца, то основанието за уволнение би следвало да бъде по чл.328, ал.1, т. 11 КТ
Ответникът по касационната жалба В. И. Й., оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: незаконна ли е заповедта за уволнение ако в нея липсва фактическо описание на основанието за уволнение, но такова се съдържа в полученото от работника или служителя предизвестие; може ли въззивният съд да се произнесе по порок на заповедта за уволнение, който не е въведен в исковата молба; въведено ли е ново изискване по смисъла на чл.328, ал.1, т.11 КТ за заемане на длъжността асистент – притежаване на научна и образователна степен доктор и ако е въведено такова на какво основание трябва да се прекрати трудовия договор със служителя, който не отговаря на новото изискване – чл.328, ал.1, т.11 КТ или чл.328, ал.1, т.12 КТ; запазва ли се като безсрочно трудовото правоотношение на лице, назначено на длъжност асистент преди приемането на чл.17 ЗРАСРБ. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №71 от 09.06.2015 г. по гр. дело №124/2015 г. на Разградския окръжен съд. Повдигнатите въпроси са неотносими. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. В случая обаче ищецът е оспорил с исковата молба уволнението като незаконно поради това, че въведените нови изисквания със ЗРАСРБ не се прилагат за него, защото към влизането в сила на закона вече е заемал длъжността асистент. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца като асистент е незаконно, тъй като трудовият му договор е сключен преди влизане в сила на Закона за развитието на академичния състав в РБ, а съобразно изричната разпоредба на § 5, ал. 4, т.1 ПЗР на ЗРАСРБ трудовите правоотношения на лицата, които към влизането в сила на този закон заемат научно-преподавателска или научна длъжност, но не притежават научна степен, получена съгласно отменения Закон за научните степени и звания, се запазват на следните академични длъжности: за „асистент“, съответно „научен сътрудник“ III степен – на академичната длъжност „асистент“. Според въззивния съд въведените от ЗРАСРБ изисквания за образователна и научна степен „доктор” за длъжността „асистент“ действат занапред /ex nunc/ и не касаят статута на ищеца, чието трудово правоотношение е възникнало по време на действието на отменения Закон за научните степени и звания.
Деловодни разноски не следва да се присъждат на ответника по касационната жалба, защото такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №71 от 09.06.2015 г. по гр. дело №124/2015 г. на Разградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.