1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 695
София, 28 октомври 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 5149 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. П. П. – Ц., чрез адвокат И. Г. срещу определение от 19.06.2015 г. по ч.гр.д. № 7488/2015 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба срещу разпореждане от 04.02.2015 г. по гр.д. № 58825/2014 г. на Софийски районен съд, с което частично се връща като нередовна подадената от него искова молба за делба на движими вещи – хладилник, автоматична пералня, цветен телевизор, черно – бял телевизор, три полилея, подвижен лампион, сервизите и предмети от порцелан, сувенирни кукли, две тенджери под налягане, книги и комикси, албуми със семейни снимки, лични документи и кореспонденция на наследодателите – дипломи и членски книжки. За да потвърди връщането на исковата молба, въззивният съд е приел, че ищецът не е отстранил в срок допуснатите нередовности за конкретизиране на вещите по техните индивидуализиращи белези, за което е бил надлежно уведомен. Твърденията на адвокат И. Г., че неправилно му е отказано опис на вещите в наследственото жилище, съдът е приел за неоснователни, тъй като съдът не е бил сезиран с подобно искане, поради което жалбата му е неоснователна.
Частната касационна жалба съдържа оплакване за неправилност на обжалваното определение, а в молбата-уточнение се поддържа, че определението на СГС е в противоречие с практиката на ВКС – определение № 164 от 28.02.2012 г. на ВКС по ч.гр.д. № 126/2012 г., ІV г.о., ГК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото – чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и е редовна.
Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК. В конкретния случай, частният жалбоподател не е посочил правен въпрос, който да обуславя изводите на съда и да е от значение за точното прилагане на закона, а единствено твърдения, че обжалваното определение противоречи на практиката на Върховния касационен съд във връзка с прилагане на разпоредбата на чл.207 ГПК. По своето съдържание тези доводи представляват оспорване на правните и фактически изводи на въззивния съд, но не могат да обосноват допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, поради следните съображения:
Съдът следи служебно за редовността на исковата молба и когато нейното съдържание не отговаря на изискванията на закона, на ищеца се дават конкретни указания за изпълнение на законовите изисквания в определен срок, като при неизпълнение на тези указания, исковата молба, заедно с приложенията й се връща като нередовна, а производството по делото се прекратява. С подадената искова молба ищецът определя рамките, в които съдът дължи произнасяне, поради което при предявен иск за делба на движими вещи, ищецът е длъжен да посочи не само обстоятелствата, въз основа на които твърди, че е собственик, но също така и да даде подробно описание на вещите – цвят, марка, производител, други особени белези и пр., чрез които те могат да бъдат индивидуализирани и отделени от другите вещи на ответника. В конкретния случай, И. П. П. – Ц., чрез служебен адвокат И. Г., е подала искова молба за делба на движими вещи, останали в наследство от нейните родители, с твърденията, че се намират в дома на нейната сестра К. П. П., но не е подавала молба за обезпечение на доказателствата по чл.207 ГПК, поради което доводите в молбата-уточнение, подадена от служебния защитник за противоречие с практиката на ВКС са несъстоятелни.
В исковата молба са изложени твърдения за оставени в наследство движими вещи, които обаче не позволяват да бъдат индивидуализирани, поради което са дадени указания от съда за отстраняване на нередовностите и посочването на белези, чрез които да бъдат конкретизирани от други вещи с подобни характеристики, но ищецът не е съобразил указанията, поради което правилно въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.129, ал.3 ГПК за връщане на исковата молба.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 19.06.2015 г. по ч.гр.д. № 7488/2015 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.