О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 881
София, 29 ноември 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2349/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], подадена от юрисконсулт Д. С., срещу въззивно решение №69 от 26.02.2016 г. по в. гр. дело №1031/2015 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е осъдена на основание чл. 219, ал. 2 КТ да заплати на Г. П. Г. сумата от 3872.60 лева, представляваща обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за периода 15.01.2014г.-15.10.2014г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът по касационната жалба Г. П. Г., с К., [община], чрез пълномощника си адвокат З. Т., оспорва жалбата. Претендира направените разноски.
Плевенският окръжен съд е приел, че със заповед №386/15.03.2012 г. на кмета на [община] е прекратено трудовото правоотношение с Г. П. Г. на длъжност инспектор „Обществен ред”, място на работа: [община], кметство [населено място], звено „Инспекторат”. С влязло в сила съдебно решение е отменена като незаконна тази заповед и ищецът е възстановен на предишната работа. Той обаче не е допуснат до изпълнението на тази работа, а със заповед №РД-10-61/17.01.2014 г. му е разпоредено да изпълнява служебните си задължения в кметство [населено място]. Последната заповед е отменена като незаконна с влязло в сила съдебно решение. Съобразно разпоредбата на чл.219, ал.2 КТ ищецът има право на обезщетение за процесния период, защото той е отказал да изпълнява работа, възложена му вън от допустимите от КТ случаи за едностранна промяна на мястото и характера на работа и е бил възпрепятстван да изпълнява работата си при досегашните условия.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следния правен въпрос, уточнен съгласно ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС: кои са необходимите предпоставки, за да се приложи разпоредбата на чл. 219, ал. 2 КТ. Твърди се, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №69 от 26.02.2016 г. по в. гр. дело №1031/2015 г. на Плевенския окръжен съд в обжалваната част. Повдигнатият въпрос е правнорелевантен, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, според която правото на обезщетение по чл.219, ал.2 КТ възниква при кумулативното наличие на двете предпоставки – незаконна едностранна промяна на характера или мястото на работа и недопускане до работата, за изпълнението на която е учредено трудовото правоотношение.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №69 от 26.02.2016 г. по в. гр. дело №1031/2015 г. на Плевенския окръжен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА [община] да заплати на Г. П. Г., с К., [община], 500 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.