1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
София 03.02.2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5493/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Г. В. Т., [населено място], и Я. В. Д., [населено място], срещу въззивно решение №45 от 30.03.2015 г. по гр. дело №623/2014 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №50/03.01.2014 г. по гр. д. № 81/2013 г. на Търговищкия окръжен съд. С тази част на първоинстанционното решение е унищожено извършеното упълномощаване от К. Й. В. на А. А. С., осъществено с пълномощно рег. № 8498 за заверка на подписа и рег. № 8499 за заверка на съдържанието, извършени на 17.08.2010 г. от 24-ти нотариус Св. С. в [населено място], защото упълномощителката не е могла да разбира и ръководи действията си, по иска на К. Й. В. /починала на 21.06.2014 г. и заместена в хода на производството от наследниците си по закон Й. Б. Т. и С. Б. Т./ против А. А. С., Г. В. Т., В. Д. В., Я. В. Д., [фирма] на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД.
Със същото въззивно решение е отменено първоинстанционото решение и са отхвърлени останалите предявени искове за унищожаване на извършени въз основа на пълномощното от 17.08.2010 г. преупълномощавания, както и унищожаване и обявяване за недействителни договори, сключени чрез същото пълномощно. В тази част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивният съд е приел, че с пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 8498/17.08.2010 г. и на съдържанието рег. № 8499/17.08.2010г. на нотариус Св. С. К. Й. В. е упълномощила А. А. С. с генерални правомощия за представителство и разпореждане с нейните собствени имоти, вкл. и описания в договор за делба от 13.04.60 г . и за имотите и в [населено място], от които подробно са описани земеделските имоти. С нотариална покана с нотариална заверка на подписа от 28.04.11 г. К. Й. В. е подписала изявление, че оттегля дадените на А. А. С. пълномощни от дати 28.07.2010 г. и 17.08.2010 г. С влязло в сила на 13.03.2012 г. решение № 35/22.02.12 г. по гр. д. № 560/2011г. на Шуменския окръжен съд К. В. е поставена под пълно запрещение, а със заповед № Н4/09.04.2012 г. на органа по настойничеството при [община] за настойник на В. е назначен Й. Б. Т..
Въззивният съд след анализ на събраните по делото доказателства – свидетелски показания, писмени доказателства и експертизи е приел, че способността да се разбират или ръководят действията по смисъла на чл. 31, ал 1 ЗЗД има отношение към нуждата от запрещение и затова ал. 2 на чл. 31 ЗЗД забранява унищожаването на договора след смъртта на лицето, освен ако приживе не е искано поставяне под запрещение. Тълкуването на двете алинеи на чл. 31 ЗЗД във връзката им една с друга води до извода, че неспособността да се разбират или ръководят действията /по см. на ал. 1/ следва да се дължи на слабоумие или душевна болест, тъй като само в този случай е възможно поставянето под запрещение. В настоящия случай към датите на упълномощителната сделка ищцата е била дееспособна и едва с влязлото в сила на 13.03.2012 г. решение № 35/22.02.12 г. по гр. д. № 560/11г. на Шуменския окръжен съд тя е поставена под пълно запрещение. Това означава, че следва да се установи съобразно определения с исковата молба предмет на спора, дали към процесната дата К. В. е била неспособна да разбира или ръководи действията си, което да се дължи на слабоумие или душевна болест. Кредитирани са изцяло двете съвпадащи си по съдържание заключения на изслушаните пред двете инстанции психиатрични експертизи. Според тях към 17.08.2010 г. /датата на упълномощаването/ първоначалната ищца К. В. не е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, тъй като е страдала от съдова деменция, ведно с тежко усложнение на болестта с психоза – „Органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство”. Дискретните прояви на деменцията са от преди 2005 г., но именно тогава е констатирано заболяването с експертно решение на ТЕЛК от 2005 г., а през 2008г. е назначено и лечение с медикамента Л., който вещите лица определят като влияещ върху атеросклерозата, но не и върху психозата. Еднозначни са свидетелските показания на лицата с непосредствени и многобройни впечатления от поведението на К. В. за един продължителен период от време – отпреди 2005 г. и до 2012 г. Според тях от една спретната и чиста, добре поддържана жена, В. се е превърнала в занемарен, неориентиран за пространството и себе си безпомощен човек. Началните видими признаци на заболяването са били непосредствено след смъртта на съпруга и В. през 2005 г. Този процес на психичното усложнение е еволюирал в течение на времето. Такива са и впечатленията на разпитаните свидетели Х. и С. Т. /макар и последните свидетелки да са пряко заинтересовани от изхода на това дело, то показанията им се потвърждават изцяло от изложеното в останалите свидетелски показания/. Отделно от горното, показанията на свидетелите за прогресиращото влошаване на състоянието на В. се допълва от медицинските документи по делото – ЕР на ТЕЛК от 2005 г., амбулаторните листи от 2008 г. Поради тази причина и съдът изцяло възприема заключенията на вещите лица, че началото на хроничната нелекувана атеросклеротична психоза е от 2007 г. и продължава до настъпването на дементното състояние, при което поради пълната личностова деградация и липсата на способност за синтетико-аналитична дейност, отпадат и параноидните изживявания. Или хроничната атеросклеротична психоза плавно, без „светли” периоди, преминала в атеросклеротична деменция. При последната е вече налице пълната дезориентация на В.. Най-късно до края на 2008 г. е налице развитието на това мозъчно заболяване с неговото усложнение /органичното налудно шизофреноподобно разстройство/, което не и е позволявало да разбира и ръководи постъпките си, защото качествено е променило връзката на лицето с реалността. Този извод не се разколебава от показанията на разпитаните като свидетели нотариус С. и помощник нотариус С., тъй като те не излагат данни за конкретно проведен пълноценен разговор с В. в деня на нотариалните заверки, а единствено, че тя е потвърдила, че разбира съдържанието на прочетения и документ и споделила, че е била учителка. Заключенията на вещите лица – лекари не се разколебават и от констатацията на вещото лице-графолог, че не е констатирал някаква промяна в подписа на лицето, тъй като е била учител по български език и литература и е имала дълбоко залегнал в психиката и стереотип на изписването на букви и думи, сред които собственото име се запазва най-дълго във времето. Направен е извод, че ищцата В. е страдала от мозъчна болест, която към 17.08.2010 г. е препятствала годността и да разбира и ръководи действията си, поради което е и налице хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД и упълномощителната сделка, оформена в пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 8498/17.08.10г. и на съдържанието рег. № 8499/17.08.10г. на нотариус Св. С., с което В. е упълномощила А. А. С., трябва да бъде унищожена.
Ответниците по касационната жалба Й. Б. Т., [населено място], и С. Б. Т., [населено място], оспорват жалбите.
Ответниците А. А. С., [населено място], В. Д. В., [населено място], и [фирма], [населено място], не са заявили становище.
Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: при преценката дали дееспособно лице при упълномощаване е могло да разбира и ръководи действията си може ли съдът изцяло да обоснове решението си на медицинските експертизи по делото без да обсъди и всички останали доказателства по делото; следва ли заключението на вещото лице да бъде абсолютно доказателство по делото или то трябва на общо основание да се обсъди заедно с останалите доказателства; длъжен ли е съдът, когато формира правните си изводи да извърши преценка на всички доказателства по делото и да обсъди всички доводи на страните; трябва ли да се преценяват с нужната критичност свидетелските показания на лица, които във въззивната инстанция са придобили качеството на страни в производството като наследници на ищцата; трябва ли да се преценяват като обективни и безпристрастни свидетелските показания на нотариуса и помощник-нотариуса, които са удостоверявали изявления на ищцата; следва ли да бъде съобразено влязлото в сила решение за поставяне под пълно запрещение на ищцата. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са и са посочени съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №45 от 30.03.2015 год. по гр. дело №623/2014 г. на Варненския апелативен съд. Повдигнатите от жалбоподателя въпроси са неотносими. Обжалваното решение е съобразено изцяло с трайно установената съдебна практика включително и с посочената от касаторите като са анализирани всестранно всички събрани по делото доказателства и доводи на страните. Според тази практика в мотивите на решението съдът трябва да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Когато правнолревантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти /присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантите, узнали са правнолевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др./, както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. Като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост е възприел някои или всички факти погрешно, не е способен да ги възпроизведе в показанията си или ги възпроизвежда недобросъвестно. Изводът за основателност на иска не е направен само въз основа на приетите по делото заключения на вещи лица, но и след преценка на всички останали доказателства, включително и на многобройните свидетелски показания при спазване изискванията на 172 ГПК и съобразяване на възможната заинтересованост на свидетелите. Когато искът по чл.31 ЗЗД е предявен от страната, в чийто интерес се допуска унищожението /увредения/, поставянето под запрещение е правно ирелевантно /запрещението би действало занапред, а унищожението – с обратна сила/. Искането за поставяне под запрещение има значение, когато искът за оспорване на договора се предявява от наследниците след смъртта на увредения, и то само ако неспособността да се разбират или да ръководят действията се е дължала на душевна болест или слабоумие. Ако неспособността да се разбират или ръководят действията се е дължала на друга причина: въздействие на упойващи вещества, интоксикация, състояния, съпътствани от продължителна силна болка и други подобни, не е необходимо да е искано запрещение, защото дори да е искано запрещение в подобен случай, искът би бил отхвърлен като неоснователен.
Съобразно изхода на спора на ответниците по касационната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №45 от 30.03.2015 г. по гр. дело №623/2014 г. на Варненския апелативен съд в обжалваната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.