3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
София, 02 ноември 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 3525/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Производството е образувано по частна касационна жалба /вх. № 3625 от 09.05.2017 г./ на М. Д. Д., приподписана от адвокат Д. С., срещу определение № 188 от 03.04.2017 г. по ч. гр. дело № 189/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба вх. №5896/22.02.2017 г. против определение №225 от 26.01.2017 г. по гр. дело № 3336/2014 г. на Пловдивския окръжен съд. С първоинстанционното определение на основание чл. 230, ал. 2, изр. второ ГПК е прекратено производството по гр. дело №3336/2014 г. на Пловдивския окръжен съд.
Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за прекратяване на производството по делото на основание чл. 230, ал. 2 ГПК поради липса на изпълнение задълженията на жалбоподателя в шестмесечен срок от влизане в сила на определението за спиране на производството да посочи имената и адресите на наследниците на починалия ответник А. Ж. А.. Пловдивският окръжен съд с определение №1274 от 08.06.2016 г. е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед смъртта на ответника А. Ж. А.. Със същото определение на ищеца е указано, че в шестмесечен срок следва да представи по делото удостоверение за наследници на починалия ответник А. Ж. А. и да посочи имената и адресите на правоприемниците. Същият е изрично предупреден, че при неизпълнение на това задължение, производството по делото ще бъде прекратено. Препис от това определение е връчен на ищеца Д. на 28.06.2016 г., като определението за спиране не е обжалвано и е влязло в сила на 06.07.2016 г. Пловдивският апелативен съд е приел, че в предвидения в чл. 230, ал. 2 ГПК шестмесечен срок жалбоподателят не е предприел никакви действия съобразно указаното му задължение да представи по делото удостоверение за наследници на починалия ответник А. Ж. А. и да посочи имената и адресите на правоприемниците.
Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави искане за отвод на всички съдии от ВКС по настоящото производство, защото „са си давали отводи по мои дела и освен това има заведени дела срещу ВКС”.
В „молба – уточнения“, вх. № 4636/06.06.2017 г. /с характер на изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК/, е отправено отново искане „настоящата частна жалба да не се разглежда от никой състав на ВКС, тъй като са налице две заведени дела срещу ВКС“. Жалбоподателят счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като обжалваното определение било от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Отправени са множество оплаквания, но няма формулиран конкретен въпрос с оглед твърдяната хипотеза за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
По подадената частна касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Искането за отвод е неоснователно, защото посочените обстоятелства не са конкретни и не могат да обосноват извод, че има основателни съмнения в безпристрастието на съдебния състав.
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не са налице нито общото, нито специалното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, а предвид дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол. Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касация, независимо дали са налице сочените от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В настоящия случай в представената „молба – уточнения“ се съдържат множество оплаквания, но няма формулиран конкретен правен въпрос, който да бъде разглеждан с оглед твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При отсъствие на общата предпоставка не се дължи произнасяне и по специфичната такава – поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че по никакъв начин не е обоснован поддържаният допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като единствено преповтарянето на законовия текст, твърдейки, че обжалваното определение е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, не представлява довод за наличие на посоченото основание. Съгласно горецитираното тълкувателно решение, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 188 от 03.04.2017 г. по ч. гр. дело № 189/2017 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.