1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1249
София, 10 ноември 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4554/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. В. Д. – Н., [населено място], приподписана от пълномощника и адвокат М. М., срещу решение №99 от 18.06.2015 г. по гр. дело №212/2015 г. на Варненския апелативен съд, с което частично е отменено решение №588 от 27.03.2015 г. по гр. дело №2503/2014 г. на Варненския окръжен съд и е отхвърлен искът на жалбоподателката срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.6 ЗОДОВ за сумата 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от изпълнение на наложеното и наказание „лишаване от свобода” над определения срок. Въззивният съд е приел, че има разлика между наложеното наказание „лишаване от свобода” с влезли в сила присъди и реално изтърпяното от ищцата в размер на 251 дни над законово определеното наказание. Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.6 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ. В хода на производството пред първоинстанционния съд, ищцата не е конкретизирала кои действия или бездействия на органи на прокуратурата са станали причина за задържането и над срока, определен с решение № 190/16.07.2014 г. по ВЧНД № 483/14 г. на Окръжен съд – Бургас. Не са представени доказателства относно неизпълнение на задълженията на прокуратурата по чл.5, ал.1 от ЗИНЗС – за упражняване на надзор за законност при изпълнение на наказанията съгласно ЗСВ. От доказателствата по делото се установява, че задържането на ищцата в периодите 24.10.2005 г. – 26.01.2007 г. и 12.06.2012 г. – 26.03.2013 г. е било в съответствие с разпоредбите на НПК, в изпълнение на влезли в сила съдебни актове. Като причина за надлежаване на определените наказания „лишаване от свобода” не е посочено конкретно действие или бездействие от страна на прокуратурата. Това надлежаване е настъпило в резултат от възобновяването на НОХД № 3459/11 г. на РС – Бургас и отмяната на наложената присъда в размер на 4 години „лишаване от свобода”, заменена с „лишаване от свобода” в размер на 10 месеца. След влизането в сила на определение по ЧНД № 1673/2014 г. на РС Бургас, с постановление от 26.08.2014 г. на прокурор при Районна прокуратура – Бургас е постановено непривеждане в изпълнение определеното общо назание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, четири месеца и петнадесет дни. Обективно липсват действия или бездействия от страна на прокуратурата, довели до надлежаване на наложените й с присъдите наказания „лишаване от свобода”. Прокуратурата е изпълнила задължението си да упражнява надзор за спазване на законност при изпълнение на наказанията. Съгласно чл.4 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетение се дължи при наличие на причинна връзка между незаконните действия или бездействия и претърпените вреди. При липса на доказателства, установяващи незаконосъобразни действия на прокуратурата, предявяеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България не е заявил становище.
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси за това необходимо ли е освен установяването на факта на изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода” над определения срок да бъде установено действие или бездействие на Прокуратурата на Република България, в резултат на което са причинени вредите, за да се присъди обезщетение за тях. Твърди се, че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №99 от 18.06.2015 год. по гр. дело №212/2015 г. на Варненския апелативен съд Повдигнатите от жалбоподателката въпроси обуславят крайното решение и са решавани противоречиво от съдилищата, както се установява от представените решения.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №99 от 18.06.2015 г. по гр. дело №212/2015 г. на Варненския апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.