5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 788
София, 11.07.2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5551/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат И. С., срещу въззивно решение № 4568 от 12.09.2016 г. по в. гр. дело № 570/2016 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 138 от 03.06.2016 г. по гр. дело № 139/2016 г. на Петричкия районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от А. Х. Б. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ответникът по касационната жалба А. Х. Б., [населено място], [община], не е представил становище по касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел за установено, че А. Б. е изпълнявал длъжността „шофьор на автобус” по безсрочен трудов договор в [фирма]. На 12.01.2016 г. е депозирал писмена молба до работодателя „да бъде освободен от работа, считано от 12.01.2016 г. по лични причини”, като върху молбата е изписано „Да се освободи от 12.01.2016 г.”, без дата. Издадена е заповед под № 1/12.01.2016 г., връчена на Б. срещу подпис на същата дата, като от съдържанието на заповедта се установява, че работодателят е прекратил трудовия му договор, считано от 12.01.2016 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, посочвайки причини за прекратяването „обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор”. Прието е за установено още, че на 21.01.2016 г. главният счетоводител на дружеството е изготвил доклад до прокуриста, в който е посочил, че в издадената заповед е сгрешено основанието за прекратяване на правоотношението на работника А. Х. Б.. Издадена е нова заповед № 2/21.01.2016 г., с която на основание чл. 344, ал. 2 КТ е отменена заповед № 1/12.01.2016 г. и е издадена друга заповед № 3/21.01.2016 г. за прекратяване на трудовия договор с А. Б. по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Спорът на страните по делото се свежда до това, осъществен ли е съставът на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и по-конкретно – дали е спазен от работодателя 7-дневният срок за изразяване на съгласие по молбата. Въззивният съд е посочил, че спазването на този срок е една от предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, наред с необходимостта от отправено предложение от едната до другата страна и изразено съгласие от последната до предложителя в 7-дневен срок, като получаването на отговора е моментът на съвпадането на двете волеизявления, от който настъпва прекратяване на договора.
Според въззивния съд е налице предложение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ от работника Б. до работодателя, обективирано в молба от 12.01.2016 г., в която той изразява ясно и по безсъмнен начин волята си за прекратяване на трудовия договор. С връчването на издадена от работодателя заповед 1/12.01.2016 г. в деня на постъпване на предложението, с която трудовото му правоотношение се прекратява на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ поради „обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор”,не може да се приеме, че работодателят е изразил съгласие именно по отправеното от работника предложение. С връчването на заповед № 1 предложението не е прието, няма постигнато съгласие, тъй като съдържащото се в нея изявление на работодателя е за едностранно прекратяване на трудовата връзка на друго основание. От значение за отношенията между страните по делото е изявлението на работодателя, съдържащо се във връчената му заповед, а не какво работникът е съзнавал /си е мислил/, че му се връчва, респ. работодателят си мисли, че връчва. Не става въпрос за допусната техническа грешка във връчената заповед № 1. При прекратяване на трудовите правоотношения съответните актовете на работодателя следва да са със съдържание, което да урежда по категоричен начин трудовоправният статут на работника или служителя, а в случая с връчването на заповед № 1 трудовата връзка на А. Б. с работодателя е прекратена на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ и с отмяната и от самия работодател на основание чл. 344, ал. 2 КТ не е създадена нова възможност за него да изразява съгласие по предложение за прекратяване, подадено преди това. Съгласието на работодателя, обективирано във връчената заповед под № 3 е достигнало до работника след изтичане на 7-дневния срок, в който той е могъл да го уведоми за приемане на предложението, което е подал преди правоотношението му да бъде прекратено на друго основание, поради което въззивният съд е достигнал до извод, че прекратяването на правоотношението е незаконно.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са изложени съображения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправните въпроси: 1/ Допустимо ли е при приемане на предложението за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, т. 1 КТ в предвидения от закона 7-дневен срок, самата заповед за прекратяване да бъде връчена след този срок и 2/ По въпроса за формата на уведомлението по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ за приемане от насрещната страна на направеното предложение за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие и може ли погрешна правна квалификация в заповедта по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ да доведе до незаконосъобразност на прекратяване на трудовото правоотношение. По първия въпрос се сочи противоречие на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 4 от 21.02.2012 г. по гр. дело № 278/2011 г. на ІV г.о. и решение № 86 от 22.07.2015 г. по гр. дело № 5957/2014 г. на ІІІ г.о., а по втория въпрос се твърди противоречие с решение № 258 от 23.09.2013 г. по гр. дело № 1231/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 86 от 22.07.2015 г. по гр. дело № 5957/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение № 4568 от 12.09.2016 г. по в. гр. дело № 570/2016 г. на Благоевградския окръжен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
По така поставените въпроси не е налице общото основание за достъп до касационно обжалване. Повдигнатите въпроси са неотносими, защото въззивният съд е приел, че въобще няма постигнато съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение от точно определен момент, нито уведомяване на ищеца за това и не се касае за погрешна правна квалификация относно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, а за незаконно уволнение, отменено от работодателя по реда на чл.344, ал.2 КТ.
Прекратяването на трудовото правоотношение по реда на чл. 325, ал.1, т.1 КТ по взаимно съгласие означава, че и двете страни желаят сключеният между тях трудов договор да прекрати своето действие, считано от определен момент нататък. Всяка от страните следва да изрази волята си ясно, категорично, безусловно и свободно. Необходимо е волеизявленията на двете страни за прекратяването на трудовия договор да съвпаднат, в това число и по отношение на датата, от която договорът се счита прекратен.
В чл. 344, ал. 2 КТ е уредена възможността работодателят да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иска за оспорване на неговата законност. Тази разпоредба се намира в раздел ІV КТ „Защита срещу незаконно уволнение” и следва да се разбира само в смисъл, че ако работодателят оттегли заповедта, работникът или служителят губи правния интерес да оспорва с иск законността на уволнението. Когато има правен интерес да оспорва законността на уволнението, работникът или служителят избира дали да претендира възстановяване на предишната работа с конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, или да не предяви такъв иск, защото желае трудовото правоотношение да остане прекратено, макар и с незаконна заповед. Отмяната на заповедта за уволнение от съда по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и отмяната на същата от работодателя по реда на чл. 344, ал. 2 КТ пораждат едни и същи правни последици – уволнението е признато за незаконно, но за да бъде възстановено трудовото правоотношение, в първия случай работникът или служителят трябва да бъде възстановен на предишната работа с решение на съда, а във втория случай с изричен акт на работодателя. Трудовото правоотношение не се възстановява с отмяната на заповедта за уволнение. То се възстановява, ако работникът се яви на работа в двуседмичен срок от получаване на съобщението на съда или на работодателя за възстановяването му (чл. 345, ал. 1 КТ). Работникът или служителят не може да бъде лишен от правото да избере дали да възстанови трудовото правоотношение, след като му е връчена заповед за уволнение. Оттеглената заповед за уволнение той не може да оспори с иск, но може да се позове на прекратяването на трудовото правоотношение като не се яви на работа в срока по чл. 345, ал. 1 КТ. Само ако работникът или служителят се яви на работа в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, трудовото правоотношение се възстановява и едва след това работодателят може да прекрати така възстановеното трудово правоотношение на друго основание.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4568 от 12.09.2016 г. по в. гр. дело № 570/2016 г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.